วีดีโอ

Здравей, благодаря за коментара и мислите отново! :) За да отговоря на въпроса трябва първо да кажа, че за мен термина "егоист" е много широко разпространен и едновременно и толкова различно тълкуван. Хора, които имат здавословни граници и съответно си ги упражняват за да пазят личното си пространство, емоционални, времеви и физически граници, често са набедени за егоисти. Тоест, за мен, термина егоист може лесно да бъде използван от хора, които срещат хора с добри граници, и те съответно не се оставят да бъдат манипулирани. А за хората, които изпитват подсъзнателна нужда да манипулират, тоест да "контролират" това е сходна, но отделна тема. С това казано, не мисля изобщо, че хората, които приемат нещата лично са егоисти. Те са по-скоро хора, които са преживяли системно отхръвляне и отблъскване - или реално или така възприето -и се е образувала основна емоционална рана с убеждения като "аз съм лош" или "аз не съм достатъчно добър" . За мен там е коренът. Тоест, всеки коментар, критика, понякога дори предложение за подобрение, удря несъзнато и мигновенно право в раната, и това за човека е болезнено. Усещането е оголемено. Съответно реакцията е оголемена. И това е абсолютно машинално и е станало с годините автоматизация и всъшност съвсем неосъзнато. Усещането се свързва и прилива в една минала емоция, запаметена като основна и много важна "за оцеляването" емоция, в подсъзнанието. В момента, в който някой ни каже, да кажем критика, дори да е с добро или неутрално поднесена, можем да я усетим като нападка (взимане на лично), защото в този миг подсъзнанието прави асоциация с едно много болезнено минало, където сме възприемали редовно отхръвляне. Усещането на отвхърляне води до силни, ексистенциални подсъзнателни страхове,. Изсипва се химическия коктейл на стреса и нервната система се активира като за борба или бягство. Защото исторически, когато един човек е отхвърлен, дали е от семейството, дали е от родителите, дали е от племето си, да си сам винаги означава, че оцеляването ти е изложено на риск. И тази информация е кодираноа не само в животинската, но и в човешката генетика. От възприето отхвърляне, може би нещо недоразбрано в детството ни, може би много заети или болни родители, или реално изоставяне от единия или двамата родители, е свързано пряко с убеждението "аз съм лош" или "аз не съм достатъчно добър". Надявам се, че успях да отговоря на въпроса. Хубава неделя!

Благодаря!

Всъшноср тази свръхбдителност се случва постоянном, тя даже не е режим - дали я усещаме пряко или не. Тоест, ако един човек е приел да бъде бдителен (мнителен, недоверие) като част от нужните за оцеляване инструменти, то е като един "радар", който непрестанно скенира за емоционална или физическа опасност. Със сигурност има задействащи фактори, например хора или ситуации, или пък хора и ситуации, които ни карат да се чувстваме в безопасност, но тази бдителност е станала задъжлителен навик и със цел да ни редпази, подсъзнанието никога не я изключва. Дали я забелязваме или не. Ако човек се наблюдава, може да я хваща, както при себе си, така и при други хора. Как примерно задаваме подробни въпроси, как наблюдаваме детайли, как се съмняваме, как не вярваме, как не се доверяваме, как понякога сляпо оспорваме - като инстинтивна съпротива, и - към всичко това, спада и, че приемаме нещата, които се случват към себе си, тоест, лично. Случва се нещо такова: "радарът", който скенира за опасност хваща нещо (на което предаваме подсъзнателно значение за опасност) и това има директна връзка с основна рана в нас. Задействат се: убеждение - мисъл - емоция - поведение....и така се преливат едно в друго, и е задействана една цяла верига, която е станала автоматизирана реакция. Тази верижна реакция става толкова бързо, че ако не сме осъзнати, трудно можем да я разберем. Може би в последствие ще се хванем, че сме се "вкаракли във филма", че сме чувствали всичките тези болезнени емоции, че сърцето ни се е разтъптяло силно, че сме се притеснили, напрегнали, изплашили... и .т.н. Но тази автоматизирана реакция - е нещо, което е останало от времето, като сме били много малки или много млади. Тя се усеща като инстинкт, като част от нас. Сякаш не можем да я избегнем, и мислим, че това е нещо нормално и естествено нещо, което всеки човек има. Това именно може да опише разичлни автоматични верижни реакции, но и най-вече приемането на лично. Тоест, тази автоматично верижна реакция е останала от детските ни години, ние се раждаме със значението, че около нас се върти света. Всеки човек, всяко дете, идва на този свят първоначално с тази психическа настройка, тази себичност, и това е биологически нормално и нужно, да подсигурим оцеляването си. Както при малките кученца, които се бутат, кой първи ще пие мляко от майка си. :) Този инстинкт за самосъхранение обаче остава изострен при всякакви травматични изживяваниия дали са повтарящи се (комплексни) или еднократни. И за един човек едно изживяване може да не е травматично, за друг обаче да е, тук играе роля също нашата генетика, освен средата и опита. Но щом мозъкът е приел едно изживявания или повторни изживявания за болезни и опасни, ние не можем да пуснем тази идея, че сме в опасност. Мозъка я приема като нужна за да ни предпазва, запаметява я в подсъзнанието, и от там се ражда този скенер за опасност, тази свръхбдителност. Когато нямаме възможност да израстваме в емоционално безопасна среда (може да е само такова значение, което мозъка е предал на някакви случки, но може и да е имало реална опасност за оцеляването, тоест, това е вече по-дълбока, индивидуална работа да се разкрие), но и в двата случая, резултатът е един и съш: отнемаме си лукса да израстнем безгрижни, позитивно-любознателни възрастни, които не приемат случките около себе си твърде или изобщо лично, и които не виждат постоянна опасност за себе си в думите или действията на другите. Надявам се, че това даде малко повече информация, защо взимаме нещата лично и връзката му със свръхбдителността.

Благодаря от сърце 😍

Воистина Воскресе!

Така е. Радвам се, че сте намерили и това видео. :) Целта е всъшност, да тренираме мозъка си, да допусне в подсъзнанието ни нова зона на комфорт. Тоест, да създадем нов навик. Навика да приемаме, че може да има винаги и друга причина за случилото се - освен нас. Навика да мислим, че не ние сме в ядрото на всичко опасно, негативно, лошо. А да се създаде нов навик, нова зона в която да е комфортно да мислиш за себе си, че не си виновен винаги ти, че не е нужно да живееш в срам, че заслужаваш добрите и хубави неща че заслужаваш своето си пространство и място в този свят. Че не трябва да чакаш за разрешение да бъдеш щастлив. Всичко това е трудно за приемане, но е възможно да го приемем и променим. Променянето на подсъзнателна зона на комфорт е труден и дълъг процес, ако става само чрез помощта на съзнателната част на мозъка. Но факт е, че започнем ли чрез тези малки стъпки, можем да започнем да разклащаме тази циментирана вяра и убеждение в нас. Подсъзнанието работи с доказателства. Ако можем да си докажем, че нещо е различно от това, което мислим, и че няма да ни навреди, може да стане и нов навик (нова програма, нова автоматизация, нова зона на комфорт). Доказването е именно по-трдуната част, а то е, да промениш едно затвърдено от много години убеждение. Но ако човек работи много надс тези неща, започва да забелязва своите навици от мисли и навици от емоции и съответно навици от действия, и тогава - тогава идва тази осъзнатост. И тези доказателства: че може би не е така както винаги сме мислили и усещали. Може би има друг начин? Друга реалност? Друга истина? Ние сме създадени мнителни, а ако сме изживяли труден период в детството или юношеството си, то тази мнителност е недоверие в хората, която идва от недовере в себе си. Тази игра, самото допускане, че може да има и друга възможност, друга причина, друг отговор на случилото се, което ни е накарало да страдаме, това е началната стъпка на това осъзнаване. Самото допускане - е голяма стъпка. От там нататък се получава ефекта на снежната топка. Осъзнаването расте с всяка нова ситуация, в която се питаме: наистина ли е така? С времето започваме да проглеждаме, да виждаме и усещаме, че светът (хората) не е толкова враждебен около нас, не искат да ни наранят лично нас, защото сме лоши, и с това ще започне да се разклаща и убеждението: аз не съм достатъчно добър, аз съм лош, аз трябва да бъда наказан. Когато се разклати това убеждение, започваме да допускаме, че сме добри, че заслужаваме, че можем да си имаме доверие - и че можем да имаме доверие и на други хора. Ще намалеят всички изострени защитни реакции, които имаме под формата на мисли, емоции и действия, и пак ще се усещаме в безопасност в психиката и тялото си. Но това е процес, говорим за месеци и години, в които чрез себе-наблюдение осъзнаваме, разбираме себе си, околните, учим се наново как работи този свят, защо хората правят нещата, които правят. И че всъшност, всеки се опитва да оцелява и че има много, много хора между нас, ако не и всеки, които са ранени и действат в защита към своя външен свят в дадени ситуации, - в който попадаме и ние. И това не предава никакво значение, на това - какъв човек сме ние. Освен ако не приемем, че тяхната истина е и нашата истина :)

Благодаря за изчерпателния отговор.❤

❤

Благодаря за добрите думи. Мисля, че докато книгите са добър фактор за размисъл, ако се стига до физически симптоми на страховете от емоционални рани и убеждения, бих препоръчала работа с терапевт, която да подкрепи с разговори, редовни упражнения и едно цялостно полагане на фундамент на разбирането на себе си и отваряне на врати към до сега не осъзнавани възможности. Иначе бих препоръчала книги свързани с разбирането на човешката привързаност и / или подсъзнанието. Основата в работата с привързаността е положена от Джон Боулби, книгата му се казва "Стабилна основа". Но препоръчвам и "Митът за нормалното" от Габор Мате, "Тялото помни" от Бесел ван дер Колк, както и "Невропсихология на Несъзнаваното" от Ефрат Гинот (малко по-начуно). 🌼

@@integratedmindacademy благодаря, а в София ли практикувате?

@@marpsk3858 Практикувам онлайн, а на място практикувам (психо)терапия чрез конете, и това е на 25 км от София.

Здравейте, провеждам я на 25 км от София, в конюшня Хорснук.

Благодаря за въпросът, който намирам за много ценен. Точно така е, борбата е винаги на първо място с нас и нашето възприятие - за всичко. Какво значение предаваме - на всяко нещо в живота си. През каква призма гледаме всяко едно нещо. Рецептата, когато работим със себе си, се състои от много фактора. Мога да кажа, че при всеки човек наборът от стъпки е различен, както и последицата от стъпки. Но в началото стоят за мен винаги две неща: осъзнаването, че има нещо. Че има и друг начин, друга възможност, друг път, друга "реалност". Тук например помагат разговори с родителите, за да разберем какво се е случвало и да го разгледаме от мястото, от което се намираме сега, като възрастни и да си дадем шанс мозъкът да преработи случилото се отново с разбирането на възрастен, И - второто нещо в началото е, моментът, в който си даваме разрешението да мислим, чувстваме и действаме по различен начин, от този, който сме правили до сега. От там нататък се разклоняват пътищата, през които може да тръгне човек. Пътят е дълъг, изисква ежедневно търпение за себе си, разбиране и дълбока и искренна прошка за свои минали постъпки и решения. Както и голяма част от това пътуване е приемането на онези части в нас, които сме се научили да отблъскваме и отричаме. Да си даваме разрешение, въпреки, вътрешните критици ( в повечето случаи родители или други важни личности от детството ни), да бъдем себе си. Да сме сигурни в това, че и ние имаме пълноценното право на място в този живот. Осъзнатост към собствени модели на мисли, емоции и действия, намиране на ограничаващи убеждения, идентифициране на липси при потребностите, работа с границите, работа с комуникацията, работа с детето в нас (отхвърлените части и стари наши версии от детството и юношеството), това всичкото са етапи, през които може един човек да мине. Процесът води до бавна промяна на зоната на комфорт и всичко познато, докато се изгради нова зона на комфорт и тя стане познатото, но по-здравословна и в подкрепа на собствената си автентичност. Надявам се, това кратко въведение да ви е от полза. Поздрави!

@@integratedmindacademy Работата с нас е не лека задача. Опитваш се да се промениш в положителен смисъл, в следващия момент идва странична ситуация с хора, които искат да бъде обратното и какво става? Връщаш се в началото, затваряш се, дистанцирашогорчаваш се, отново е изградена високата стена.

Много благодаря за топлите думи! 🌼

Здравей! Сърдечно благодаря за думите ти, много ме зарадваха! Но и за въпросът ти благодаря. Да обобщя: можем ли да променим емоциите, които идват от миналото и се наслагват върху настоящето или можем само да ги осъзнаваме: Първо е нужно да се намери първопричината на болката, да се идентифицира и изолира мотиваторът за негативните емоции и дискомофорта. Често това, което ни кара да се чувстваме дискомфортно може да бъде: - Асоциирана запаметена болка, която идва от фундаментален страх - Конфликт, който изживяваме когато мотивацията хем да бъдем приети (одобрение, пряко свързано с оцеляване), но и хем да бъдем себе си и да проявим глас, воля, нужда, граница - Нещо, което сме възприели “грешно” и сме го складирали с наше си детско обяснение и значение (Например сме разбирали многото работене или болестта на родителя като отхвърляне спрямо себе си). - Неизбежна, изненадваща или насилствена смяна на зона на комфорт на подсъзнанието. Това са само няколко примера. Това е частта, чрез която осъзнаваме за съществуването на болката и си разрешаваме да я чувстваме и да я поглеждаме и да търсим къде е раната. Започваме да разбираме емоциите и съответно да се отваряме към тях и да приемаме съществуването им. Но реално това, което се случва с времето е, че ние не променяме тези емоции. Те не се преобразяват или сливат. Тези емоции се смаляват, отпадат, взимаме им силата и заряда и на тяхно място идват нови, с помощта на съзнателните мисли. (Нали, целта е да се прекъсне автоматизацията на мисли и емоции от миналото). Ако има една случка, към която сме прикрепили емоции чрез асоциация, то ние можем като разглеждаме тази случка наново и наново, да прерамкираме перспективата, чрез която гледаме на тази случката. Да я събличаме и обличаме с нови дрехи сякаш. Както си искаме. Да правим с нея в мислите си каквото си искаме. Неизбежно, с време и повторение, ще започнем да прикрепяваме нови емоции към нея. Прикрепваме към нея цял нов модел на реакция: 1. Ново убеждение 2. Нова мисъл 3. Нова емоция 4. Ново поведение/ действие като резултат. Това не ни пречи да запазим спомена в тялото си за старата емоция. Но заряда и силата на старата емоция вече са й отнети. Тя се е смалявала и смалявала и накрая остава без енергия и атрофира. Но споменът е още там и ако пожелаем, можем да го извикаме, да си спомним как сме се чувствали някога, преди да прилепим нов модел към дадената случка. И е много интересно пътешествие на чувстване. Като си на съвсем ново място, с нова перспектива и погледнеш назад, към тези стари болки и виждаш колко много си успял със собствени усилия. Интересното е също, че веднъж стигнеш ли една степен на осъзнаване (не зависимо какво ниво), не можеш да се върнеш повече назад в това болезнено състояние. Можеш да си го спомниш, но си "защитен" от това пак да затънеш обратно там. Представи си го, че ставаш като пътник, който посещава тези места, вижда ги със спокойствие и от място на любопитство, но вече си има нов "дом", към който да се завръща и в който да е в безопасност и мир. Малко се отплеснах, но се надявам, че успях да разгърна темата разбираемо. :) Поздрави! 🌸

@@integratedmindacademy Много изчерпателно, благодаря за отделеното време към въпроса ми ! Мисля, че разбирам, това си е голям процес, трябва си да му се отдели време и внимание! 😁❤️

Благодаря за подкрепата! 💞

Благодаря сърдечно за обратната връзка и добрите думи!❤И аз се радвам, че си тук! 💫

О! Благодаря за инфото! Ще го проверя! 👍

Страховит факт, че още има хора, които вярват, че земята е плоска.🤔😊 Много истина във вашият коментар, благодаря! Интересен аспект за шаманите, че достигат друго състояние благодарение на наркотиците, също и чрез глад и изолация. Но каква реалност достигат, тоест дали е истината, и дали душата се освобождава, или дали цялото пътуване е продукт на възприятие от съвкупност на в подсъзнанието събрани картини и емоции, може би някой ден ще разберем тази тайна... Както и дали борбата между мозъка и сърцето (когато взимаме решения примерно), не е борба между съзнателния и подсъзнателния ум... Още веднъж благодаря за ценния коментар и отваряне на нови мисловни пътища!

Благодаря за интересния коментар и това, че споделихте от живота си и вашият съвет. Мисля, че родителите и други роднини, чиито, вярвям - мотивация е обич и грижа, за съжаление ако не са погледнали към себе си, преди запознанството с новото си дете, носят потенциалът да нанесат основни ограничаващи убеждения на децата си. Смятам за важно, бъдещите родители да бъдат информирани поне основно в областта на детската психика и психология. Би спестило много бъдещо страдание и ежедневна борба на тези деца като възрастни един ден. Още веднъж благодаря за отделеното време, оценявам го! 🍀всичко добро и на вас.

Да. Има я и тази възможност. Дори можем да я пренесем и към - “или това, което някои хора мислят, че искат, да си …” Така задава вечния въпрос, колко свободна воля имаме, и колко действаме от нашите убеждения, нужди и т.н. Интересна мисъл за проследяване, благодаря за което!

Благодаря за коментара и фийдбека! Ще го имам предвид. 💫

Благодаря Ви за коментара. Тъй като се стремя да допринасям към дълготрайно лечение и след това самостоятелно поддържане и константно подобряване, показвам в ютюб лекциите си само откъси от възможните проблеми в нас и съответно възможности как да се справим с тях. Но тъй като подхода е цялостен и насочен към различните аспекти, които си взаимодействат - като примерно, фалшиви убеждения, потребности, границите, работа с детето в нас, успокояване на нервната система като резултат от всичко това, но и чрез релаксиращи техники като медитация, - предпочитам за максимален и дългосрочен ефект да работя с клиентите си директно. Допълнително в момента подготвям онлайн курс, чрез който също ще можете самостоятелно и в собствено темпо, или заедно с Ваш доверен терапевт (или мен) да работите над тези неща.

Благодаря от сърце! Пишете ни тук: integratedmindacademy@gmail.com

Благодаря за коментарът Ви! Права сте, трудно е да се осъзнават тези неща като сме млади. Надявам се обаче силно, че следващите генерации ще имат полза от всичко това, което разкриваме днес, да разбират и осъзнават по-рано. Ние сме част от тази помощ за тях. Бъдете здрава!

Благодаря! 🌱