Разве что самопросветители: я прошу Марию разобрать те темы, с которыми мне сложно. А потом думаю: раз мне пригодилось - значит, и другим людям может быть полезно. Ну и вот :)
Бях изненадан от това какво голямото разнообразие на думи-синоними, които означават движение, бяха казани. Но, доста често, финната разлика в смисъла на различните думи не беше обяснен точно. Но въпреки всичко, макар че съм българин, научавам и си припомням интересни неща за българския. Само затова си заслужава да ви гледам и слушам. И успех с българския на рускоговорящите!
Для магазинов, конечно можно использовать частицу "из", но скорее всего болгары говорят разхождам се в магазина. Из чаще используется, когда идёт речь о внешном пространстве, а здесь событие случается внутри объекта - помещение или сграда. Так же, когда говорим о множество объектов, будет разхождам се по магазините, по моловете, по музеите, по обектите.. Когда гуляем в пространстве, можно употреблят "в" и это чаще используют - разхождам се в гората, в града, но по улицата. То есть "в", это внутри, по - на поверхности или когда имеем множество объектов.
Разхождам се Из града ,из магазина, из улиците на Стария град . Много е правилно и благозвучно. Просто съвременните хора забравят богатството на славянските предлози и използват по-често "в". Но "из " предава именно обиграването на цялото просттацялото, като в лабиринт, из който ти ходиш.
"Из" дори в магазин използваме, когато магазинът е голям, своеобразен парк със стоки. В малкия квартален магазин под блока можем да сме само "в". Из него няма как да обикаляш.
Върви има още едно значение, подхожда.Примерно не върви да облечеш ярко жълта пола с лилава риза, не върви към чай да поднесеш кисели краставички, не върви милионер да се вози в раздрънкана кола, не върви на разходка в планината да вземеш обувки с висок ток.
@@irinapozharitskaya3639 Как дела св превежда на разговорен Български - ко праиш(какво правиш). Типичен разговор по телефона: -какво правиш? -нищо. - къде си? - на работа
Скорее всего, вървя обозначает движение, какого то объекта и не обязательно медленно. Для медленного движения вы указали пълзя, а может и влача се, тътря се. Так же используется слово мотам се, которое означает и идти, гулять без какой то цели (обязательно не спеша).
Пълзя -ползаю. Вървя -иду . Я иду по улице -вървя по улицата . Вървя/върви /вървене можно изпользовать не только для людей и не только медленно,а в принципе означает слово “Идти”.Например говорим “Колата върви ли?” Сдесь не буквально ,преносно в смъсле бъстрая ли ета машина или нет . “Колата върви много” означает,что машина бъстрая.
Аз ви слушам и гледам с огромен интерес. В този епизод, конкретно за автобуса не би трябвало да се казва, че върви. Автобуса се придвижва. Може да се придвижва бавно и по-бързо.
@@HodiSmotri но често в разговорния език казваме, че автобусът върви (бавно, по улицата т.н.). Когато той се движи, може да върви, а може и да се придвижва. Но ние не ползваме придвижва в разговорната реч.
Мой лайк ровно сотый. Спасибо, ролик как всегда интересный. Есть небольшие неточности, но это не мешает информативности. Насчет нагоре и надолу, я живу в городке у реки Дунай. Там все направления определяются по течении . Нагоре - против течения, надолу - по течении. Улица может идти в гору, но если по течению, местные говорят надолу. Здоровья и удачи Вам.
Ольга, добрый день, случайно наткнулась на ваше видео и сразу подписалась. Вопрос, а Маша ведет уроки болгарского в формате онлайн, мы просто в Свети Власе живем, думаю, что обязательно приедем в Варну познакомиться. Спасибо, очень полезный урок
Глаголът " отивам " по скоро трябва да се тълкува като действие, което следва и ще бъде направено, а "" идвам " като действие с вече започнат и течащ процес.
"Разхождам се ИЗ гората." - може и така да се каже. Но по-добре звучи "Разхождам се В гората" , защото гората е някакво затворено пространство , не изцяло видимо, ние се намираме В гората и съответно по-подходящ е предлога В . Ако някой следи разхождащите се в гората от дрон, от горе, има цялостен поглед върху гората , може и така "Те се разхождат ИЗ гората". Виждаме цялата гора, и те се разхождат ИЗ нея, гората.Това са тънкости в изказа, нюанси на смисъла.
@@HodiSmotri Пожалуйста !🙂 Предлогът "ИЗ" носи смисъл на известна неопределеност и безцелност. Блуждаене из... Скитане из... Например - "Разхождам се из стаята" - движа се нервно, или нещо съм притеснен, или мисля за нещо друго, или правя така че да мине времето ... и в това време се разхождам ИЗ стаята. Докато "Разхождам се в стаята /помещението/" - подсказва по-скоро някаква цел. Например оглеждам стаята, оглеждам някакви мебели, експозиция на нещо ... ИМАМ ЗАДАЧА , поради която се разхождам В стаята /вътре в нея/. Българският език е особено труден за чужденците заради многото предлози, смисловите разлики, възможност да се комбинират 2 и дори 3 предлога, това последното е в разговорния език и не е езикова норма. Кураж в изучаването му !👍
Слово "гуляй" тоже существует, только значит пировать, обычно с выпивкой и прочее веселия. Връхлитам/отлитам; летя, хвърча; падам; ставам; бягам; плувам; скачам; карам говеда/кози/овце; кандилкам ... И два диалектных слов: 'главуречки' (движусь головой вперед/вниз) и "гъзням" (движусь жопой вперед/вниз).
Относно думата "качвам се". Мария го определи като подниматся, но това не е точно. Дори - не съвсем това. Когато се изкачваме, действието е продължително, по дълъг маршрут или земен обем. Подниматься е изкачвам се. А качвам се е кратко действие, обкновено с една или две крачки (качвам се в колата, в автобуса, във влака, в самолета) което обикновено е просто влизане в превозно средство или в къща, в дом. Единствено когато се изкачваме по стълбище на по-горен етаж в многоквартирен дом, казваме качвам се, но имаме предвид изкачвам се, тъй като действието е продължително (с много крачки по стълбите). Понякога ползваме асансьор и тогава казваме качих се на 5 етаж.
Идвам това е действие което извършваме в момента или в краен случай започваме това действие - както каза Оля пристига с влак и от гарата се обажда на Таня, че е пристигнала вече а Таня и казва идвам да те посрещна защото примерно са имали уговорка Таня да посрещне Оля и да я вземе от гарата, действието не е започнало но в най близко време ще започне. А когато са се уговаряли Таня казва на Оля - когато пристигнеш на гарата обади ми се по телефона и аз за 5 минути ще дойда да те посрещна.
Этимолгияя слова "путь" следующая: Как известно все русские корне-слова читаются по-слогово в обоих направлениях при этом значение слова не изменяется, может изменится толико подзначение сиречь смысл слова, вот почему "пота/пута" "топа/тупа", отсюда путить, путешествовать топать, ступать. Тако же надо знати правила и закономерности звукоизменений в каждом языке, обусловленные его исстарью и свычиями. Отсюда: път [пытъ] (болг.) - путь (рус.), составители этимологических словарей утверждают, что оно происходит от утраты носового произношения старославянского слова - "пѫть" [понътъ/pǫtъ] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => пꙊть [путь] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => путь (соврем. рус.), считаю это похабное сиречь ошибочное утверждение, ибо наоборот от древнерусского слова "поть", происходит носовое искажение в ст.-сл. по(н)ть, также при этом при редукции (сверхкраткости) гласного звука [о] и образуется слово "път", в болгарском буква т.н. "кириллицы" еръ "Ъ,ъ" произносится в ударном положении как русское [ы], а в безударном как а-краткая, път => пот (рус.), пыт (болг.). Как известно в древнерусском изводе ст.-сл. (ц.-сл.) уже в 11 веке носовые звуки перестали употреблятися и произошло слияние произношения и как следствие замена букв, обозначавщих на письме носовой звук [н] или использование их, но они уже стали обозначать на письме другие звуки: • ѭсъ малъ [йонсо мало] "Ѧ,ѧ" [эн/ę] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => ѭсъ малъ "Ѧ,ѧ" [йа/ьа] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => "Я,я" [йа/ьа] (соврем. рус.), где современная буква "Я,я" русской письменности это скорописное начертание т.н. "кириллической" буквы ѭсъ малъ "Ѧ,ѧ"; • ѭсъ вєликъ [йонсо вэлико] "Ѫ,ѫ" [он/ǫ] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => ѹкъ [уко] "Ѹ,ѹ/Ꙋ" [у] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => "У, у" [у] (соврем. рус.), где горизонтальная лигатура дифтонг "Ѹ,ѹ" употребляются во начале и во конце слова, а вертикальная лигатура дифтонг она же буква употребляется в середине слова. Данные изменения стали следствием стремления русских писцов исправить искажения в ст.-сл. и привести их в соответствие с др.-рус. правильным исконным сиречь древним произношением звуков и слов. Чтобы подвердить свою версию, достаточно сравнити современное русское слово "путь" с арийским языком сиречь санскритом он же др.-инд., а как известно согласно исследованиям лингвистов, например по "Спискам Сводеша" лексическое сходство русского и санскрита составлет 48%. • पथि /pathi/ m. 1) путь, дорога, тропа 2) способ, манера; Loc. पथि adv. по пути; мимоходом; Instr. पथा таким образом • पत्मन् /patman/ n. 1) путь; тропа 2) линия, траектория полёта • पदवी /padavī/ 1. m. указатель пути; путевой столб 2. f. 1) след ноги 2) путь; дорога; тропинка; Сравните русские слова - пал, упал, пасть, пропасть, пада или падь, корне-слово "-па-", происходит в русском по схеме: "ра => ла => ва => па", то есть край, низ, падоха, падошва, при обратном по-слоговом чтении - топа, стопа, ступень, ступня, степень, сравните исключительное сходство англ. и рус. языков: step by step [step baɪ step] - стопа по стопе, похабный перевод - шаг за шагом; path [pɑːθ] (англ.) - падь, путь, сравни с санкр. पथि [pathi/патхи]. Из сравнения видно, что русское произношение более древнее (архаичное) чем в так называемом древнем санскрите, а тем более в английском. Согласно закону Гримма, или закон Раска - Гримма (другие названия - первое [общегерманское] передвижение [первый сдвиг, перебой] согласных), - фонетический процесс в истории прагерманского языка, заключавшийся в изменении индоевропейских смычных согласных. Спирантизация глухих (вероятно, через стадию глухих придыхательных или аффрикат: • пра-и.е. *t → прагерм. *þ (θ); Оглушение звонких: • пра-и.е. *d → прагерм. *t, падь (др.-рус.-рус./пра-и.е.) => пать (прагерм.) => патх (др.-герм./ст.-англ.) => пафъ/path [pɑːθ] (соврем. англ.). Моя реконструкция словообразования слова "путь" роа(рея)/ра => рота/рата (рода/рада) => лота/лата (лода/лада) => вота (вода) / вата => пота(-ь)/пата(-ь) (пада(-ь)) => пѫта(-ь) [понта(-ь)] => пꙊта(-ь) => путь синоним ряд. В русском именно от слого-корня "р*" с разными огласовками определяющими лицо, род, число происходит слова: рея/лея/вея, отсюда англ. way [weɪ] - путь, река, ора/ола, урока/улока, урика/улика, урица/улица, рота/рода, рата/рада, рада/ряда. Этимология слова "путь" согласно этимологическим словарям: В русском языке слово «путь» впервые встречается на рубеже X-XI вв. Это слово происходит от индоевропейской основы со значением «идти», «ступать». Изначально словом «путь» называли дорогу через реку (брод), отсюда родственное латинское слово pons (мост, дорога), производное - "понтон", заимствовано из франц. "роntоn" от лат. роntō, -ōnis «лодка, мост на лодках» , которое тоже образовано от индоевропейского корня. В XIV в. слово «путь» приобрело более широкое значение: так стали говорить о дороге, направлении вообще. ПУТЬ м., род.п. пути́, диал. также ж. р. (воронежск.), укр. путь ж., блр. пуць м., ст.-слав. пѫть ὁδός (Супр., Остром.), болг. път, сербохорв. пу̯т, род. п. пу́та, словен. рȯ́t м., ж., чеш. роut ж., слвц. рút᾽, польск. pąć, род. п. ра̨сiа, в.-луж. puć, н.-луж. puś, полаб. pǫt Праслав. *pǫtь родственно др.-инд. pánthās м. «тропа, дорога, путь», вин. pánthām, pánthānam, тв. ед. раthā, мн. pathíbhiḥ, авест. раntā̊ (раntаn-, раϑ-), др.-перс. раϑi- «дорога», осет. fandag, fændæg «путь», др.-прусск. pintis «путь, дорога», лат. роns, род. п. pontis м. «мост, тропинка», греч. πόντος м. «море, путь по морю», арм. hun «брод», также греч. πάτος м. «тропа» (*pṇtos); можно указать в русск. пу́тик «дорога охотника, обходящего свои ловушки», пути́на «рыболовная кампания».
Относно "слизам" и "качвам се" по улицата, дори когато улицата е напълно равна или наклонът видимо е наобратно, може да се има предвид посоката спрямо центъра на града - "слезте по тази улица" означава "тръгнете към центъра", съответно "качете се по улицата" значи да тръгнете в посока към края на града.
Има, но е стар и не се използува вече. Когато срещнеш някого в планината му казваш "добър ден!", мисля , че се е казвало "добра стига!", като настигнеш някого в гората или в полето, да знае , че не го гониш да го обереш. Пожелавали са си и ,добра среща" . Също и "дал Бог добро!", на което се е отговаряло "Сполай ти!". Миньорите под земята са се поздравявали с "Бог на помощ!". Ако нещо греша, моля , който знае повече да ме поправи!
«Добра стига» съм го срещал само ако настигнеш някого или срещнеш някого на пътя. Тоест, «стигнал си до него» (това е «стига») и съответно «добра стига». Практически същото е «добра среща», което също не се употребява много. В смисъл на «добро пристигане» не съм го срещал. Впрочем, при всички случаи ще те разберат, че поздравяваш учтиво, но и леко префърцунено. 🤣
"Идвам" говорится только когда ето говориш тот кто тебя ждет. Если " отивам" то правильно " Отивам в Бургас на гости при роднини", но если я ето говорю третего лицо. Плохо разказал, но суть что "идвам" и "отивам" имеет значение кому ето говориш. Если говорю Ваня что иду к Таня я говорю " Отивам при Ваня", если говорю Ваня что иду к ее то тогда "идвам".
В русском слово "лаз", происходит от "лаг", бо во всех венедо-славянских словах происходит палатизация (смягчение) согласных звуков: [к] [ггь/г'(гх/ћ)], [хћ] => [зс], [шь] [щ], [шъ] [жъ], пример: "Помоги Боге" => "Помози Боже", Агъ => Азъ - буква т.н. "кириллицы" "А,а", кстати анекдот исторический в том, что монах Кирилл (Константин-философ) не имеют никакого отношения к созданию "кириллицы", а тем более "глаголицы", исконное название первой буквы "Азъ" звучит как "Агъ", именно так указано в Иллирийской письменности другое название которой - Глаголическая азбука сокращëнно "глаголица", именно еë использовал Кирилл и Мефодий для написания священных христианских текстов, почти все названия т.н. "крииллицы" заимствованы из иллирийской письменности (глаголической азбуки), изобретателем коей католический монах Мавро Орбини считаеет Святого Иеронима Стридонского, а он умер около 419/420гг. в г.Вифлием провинция Иудея, Византийская империя, за 442-445гг. до создания так называемой "кириллицы" в 863/864гг. Католическая церковь отрицает авторство Св. Иеронима Стридонского при создании Иллирийской письменности, хотя в Ватиканской библиотеке на настенном рисунке, над его головой изображены буквы именно Иллирийской письменности ("глаголицы"), и там указано название буквы "А,а" - Агъ. Однокоренное "люк", происходит от "роко/рого" => "локо/лого" => "лозо/лазо", отсюда русское "лоза" и "рука" - 1. рог, верх, гора, 2. ветвь, тако же "роко/локо" "коро/коло", вот почему в русском слово лаз или люк означают - коло, отверстие, ход, проход, отсюда лазити или пролазити, означает проходити корозь (крозь/скрозь/сквозь) лаз/люк сиречь отверстие то бишь ход, створ, проход.
Здравейте, Мария твърде много затъмнява гласните - гора (гура) - о не е толкова у, а нещо повече към а. Пия кафе, НО пия си кафеТО ( моето кафе), слизам по стълбиТЕ. За вас членуването е трудно и там веднага се усеща за кого този език не е роден.
Вот идиома разговорная: "(някой/нещо) отѝва на кѝно": 1) (кто-то) ехал фильм смотреть -- прямое значение, здесь все в порядке; 2) что -то сломалось; кто-то/что-то потерялся/ось; что-то плохое случилось с ним/с етой штукой; и т.д. -- Къде сте сега? -- Отидохме на кино да гледаме новия Дюн, че нали викат трябвало на голям екран. -- Не си ли с колата? -- Мàни, мàни... Оня ден гледам -- двигателят отишъл на кино. Днес съм с трамвая. -- Леле! ... Имаме само 30 минути за прекачване във Франкфурт. Ако самолетът ни от София закъснее, отиваме на кино направо!
"Лазя" означает передвигаться на четвереньках (обычно дети) , а также о насекомых. "Полази ме (налази) буболечка". Не принято изпользовать его в смысле "ходить очень медленно" Слово "пълзя" тоже не принято так использовать. Можно использовать только когда речь идет не о человеке, как например "Колата пълзи по склона". Если хотим сказать, что человек идет слишком медленно - "мъкне се, влачи се, тътри се" Какво се влачиш отзад, побързай!
Очень интересно, спасибо! В чем будет разница между "двигаюсь с тележкой" и "двигаюсь в тележке"? Мне в обоих случаях приходит на ум "пътувам с количка"
"Пътувам с количката [си]" - мне кажется, это я еду, например, в поезде, а у меня в руках сумка-тележка, и мы вместе одновременно перемещаемся в пространстве. Или я иду по дороге и везу за собой сумку-тележку на колёсиках. Но если это тачка, которой я управляю, толкая её перед собой, мне кажется, будет уже "карам количката [си]". А "двигаюсь в тележке" - это как? "Я залез внутрь и пляшу"? Или "меня везут в тележке"? Или "еду на тележке, которая движется сама"?
Движа са (ходя) с количка. Примерно ходя с количка на пазар, но това не определя чия количка примерно с количка в супермаркет, а ходя с количката си на пазар това определя, че количката е лично моя. Возе се в количка, а може де се определи возят ме в количка, като във втория случай може да заменим в-то със с-возят ме с количка.
Ольга, а Вы можете поставить камеру так, чтобы было отчетливо видно то, что пишут на доске? Или выставить максимальный оптический зум на смартфоне до включения записи? А вообще еще лучше сразу вести запись видео на два смартфона - один фронтально, с максимальным зумом, а второй из-за спины, там, где портьеры, и при монтаже разделять экран на две части…
Было бы очень здорово профессионально снимать наши заседания. Надеюсь, когда-нибудь у проекта "Ходи-смотри" появится волонтёром профессиональный оператор с профессиональной же техникой и монтажёр, который сможет делать это бесплатно или за пожертвования участников.
"Вървя̀" някога може да е значело "вървя колона по един, един зад друг, като по въображаема в ́ърва". === Има разлика между "слизам по стълба" (разтегателна пожарникарска стълба - extendable fire escape) и "слизам по стълбите"(стълби между етажите - stairs between floors). === "Тѝчам" идва от "текà"(реката тече, теч), но.. "потОк, прѝтОк, ток. === Катèря се - кàтеричка - Катерѝна (името не е гръцко, а трако-пелазгийско).
Обикалям музея; картинната галерия и т.н. означава, че ходя вътре в сградата и разглеждам или търся нещо. Може да се каже и обикалям магазините да си намеря хубаво яке или доктора през ден след обед обикаля болните по домовете, но ако кажем обикалям около мола конкретно това е че заобикалям мола, може да се каже състезанието по бягане обикаля мола.
«Ходя на университет», за това се карам на дъщеря ми всеки път като го каже! «Ходя на лекция», но «ходя в университета» (и задължително членувано!). Но да, младите и леко неграмотни го използват. Но звучи зле!
в русском медленную ходьбу вървя можно обозначить ещё глаголом брести (не бродить)- бреду, бредём. причём машина может ползти, а брести нет.... А человек может и ползти и брести.. Интересно, если в болгарском нет инфинитива, как болгары понимают русские глаголы в неопределённой форме?
Инфинитивы есть во множестве языков. Здесь взрослые люди, как правило, понимают языки ближайших соседей (Греция-Румыния-Турция и Сербия) плюс в школе учат английский и второй иностранный по выбору. Инфинитив объясняют на уроках первого иностранного.
Корень "вървя" -веревка. Връв (болг). Логика в том, что движение ритмически тянется как веревка. Время идет. Времето върви. В болгарском върви чаще употребляется в переносном смысле :" работата върви "- значит есть результат, идет, а не "работата се запъна, спря". Стоката върви - стоката продается.
Мне кажется, что скорее всего, корень происходить от тракийского слово "вар" - вода, источник, начало. Оттуда и название города Варна. Старое имя Одесос тоже связано с вода (например диалектные слова - уда, ода, удъ) - Водеса. От "вар" происходит и название реки Вардар.
В етимологичния речник пише, че и в других славянский езици означава "точа се, нижа че на врьв". Струя се. Дори "върба" и в другите славянски езици е така, означава тънко клонче, шиш, прът. Същата логика за връв. Нещо тясно. Вървище е пътека.
Щях да съм -я бы был/а . Ако бях си завършила висшето образование ,сега ЩЯХ ДА СЪМ лекар -если бы я окончила своё высшее образование ,сейчас БЫ Я БЫЛА врачом. Аз щях да съм (про себя) Той/тя щеше да е Ти щеше да си Те щяха да са Ние щяхме да сме Вие щяхте да сте 😂😂😂
![[LIVE] : ONE ลุมพินี 85 | คู่เอก "ยอดเหล็กเพชร vs ผึ้งหลวง"](http://i.ytimg.com/vi/Qq_19bnnxEo/mqdefault.jpg)
Спасибо, Ольга, Мария! Вы просто просветители!
Разве что самопросветители: я прошу Марию разобрать те темы, с которыми мне сложно. А потом думаю: раз мне пригодилось - значит, и другим людям может быть полезно.
Ну и вот :)
Спасибо огромное за эту тему!
❤❤❤❤ Спасибо за урок. Чудесно, доходчиво.
Спасибо, что смотрите!
Бях изненадан от това какво голямото разнообразие на думи-синоними, които означават движение, бяха казани. Но, доста често, финната разлика в смисъла на различните думи не беше обяснен точно. Но въпреки всичко, макар че съм българин, научавам и си припомням интересни неща за българския. Само затова си заслужава да ви гледам и слушам. И успех с българския на рускоговорящите!
моля, кажете ми, разбирате ли руския език, на който говори тази компания? - преведох тази фраза с машинен преводач :)
@@derkov горе - долу, с някои изключения.
Для магазинов, конечно можно использовать частицу "из", но скорее всего болгары говорят разхождам се в магазина. Из чаще используется, когда идёт речь о внешном пространстве, а здесь событие случается внутри объекта - помещение или сграда. Так же, когда говорим о множество объектов, будет разхождам се по магазините, по моловете, по музеите, по обектите.. Когда гуляем в пространстве, можно употреблят "в" и это чаще используют - разхождам се в гората, в града, но по улицата. То есть "в", это внутри, по - на поверхности или когда имеем множество объектов.
Разхождам се Из града ,из магазина, из улиците на Стария град . Много е правилно и благозвучно. Просто съвременните хора забравят богатството на славянските предлози и използват по-често "в". Но "из " предава именно обиграването на цялото просттацялото, като в лабиринт, из който ти ходиш.
"Из" дори в магазин използваме, когато магазинът е голям, своеобразен парк със стоки. В малкия квартален магазин под блока можем да сме само "в". Из него няма как да обикаляш.
Един приятел, който имаше претенции, че знае руски език казваше "Иван, Иван качится на стелбю!" :-)))))).
Здравейте, ние имаме глагол за движение, което е почти панически бързо насам-натам: "щукам" или "щъкам". От него е името на рибата щука.
Спасибо за урок!
Два раза прослушала.
Мало. В третий раз буду конспектировать - очень насыщенно.
Побольше, пожалуйста, таких!
Спасибо!
Я когда субтитры пишу - сама лучше запоминаю, и потом всё равно переслушиваю.
Спасибо❤
на радость!
Върви има още едно значение, подхожда.Примерно не върви да облечеш ярко жълта пола с лилава риза, не върви към чай да поднесеш кисели краставички, не върви милионер да се вози в раздрънкана кола, не върви на разходка в планината да вземеш обувки с висок ток.
Има и още едно значение - как работишь, как дела? Тогава питат - как върви?
@@irinapozharitskaya3639 Как дела св превежда на разговорен Български - ко праиш(какво правиш). Типичен разговор по телефона: -какво правиш? -нищо. - къде си? - на работа
Скорее всего, вървя обозначает движение, какого то объекта и не обязательно медленно. Для медленного движения вы указали пълзя, а может и влача се, тътря се. Так же используется слово мотам се, которое означает и идти, гулять без какой то цели (обязательно не спеша).
Мотам се! Мотаюсь! Класс, спасибо :)
@@HodiSmotriШляя се......Разхождам се безцелно.....
Пълзя -ползаю.
Вървя -иду .
Я иду по улице -вървя по улицата .
Вървя/върви /вървене можно изпользовать не только для людей и не только медленно,а в принципе означает слово “Идти”.Например говорим “Колата върви ли?” Сдесь не буквально ,преносно в смъсле бъстрая ли ета машина или нет .
“Колата върви много” означает,что машина бъстрая.
много благодаря за урокт!
Здравейте от Краснодар
Если в мире есть рай КРАСНОДАРСКИЙ КРАЙ!
Аз ви слушам и гледам с огромен интерес.
В този епизод, конкретно за автобуса не би трябвало да се казва, че върви.
Автобуса се придвижва.
Може да се придвижва бавно и по-бързо.
Благодаря, "придвижва" изобщо не казахме.
@@HodiSmotri но често в разговорния език казваме, че автобусът върви (бавно, по улицата т.н.). Когато той се движи, може да върви, а може и да се придвижва. Но ние не ползваме придвижва в разговорната реч.
Мой лайк ровно сотый. Спасибо, ролик как всегда интересный. Есть небольшие неточности, но это не мешает информативности. Насчет нагоре и надолу, я живу в городке у реки Дунай. Там все направления определяются по течении . Нагоре - против течения, надолу - по течении. Улица может идти в гору, но если по течению, местные говорят надолу. Здоровья и удачи Вам.
ПО ТЕЧЕНИЮ ДУНАЯ.
По течению Дуная!!!
Спасибо, это обалденно.
Дааа, трябвам ,моля!😀🙏
Благодаря
Ольга, добрый день, случайно наткнулась на ваше видео и сразу подписалась. Вопрос, а Маша ведет уроки болгарского в формате онлайн, мы просто в Свети Власе живем, думаю, что обязательно приедем в Варну познакомиться. Спасибо, очень полезный урок
Глаголът " отивам " по скоро трябва да се тълкува като действие, което следва и ще бъде направено, а "" идвам " като действие с вече започнат и течащ процес.
Това е напълно разбираемо например за англичане, но в руски системата на глаголните отношения е напълно различна от българска.
За рускоезичните тези глаголи са от един и същи вид. И тези разлики във фазите не се долавят
@@mariaborisova5347 Може би ще им е по-лесно да запомнят значението на идвам като съкратено от ИДу к ВАМ?
Как всегда очень интересно и полезно! Спасибо!
Влизам излизам от къща, помещение, в транспорт се качваш и слизаш, дори и на кънки се качваш и слизаш на велосипед също.
"Разхождам се ИЗ гората." - може и така да се каже. Но по-добре звучи "Разхождам се В гората" , защото гората е някакво затворено пространство , не изцяло видимо, ние се намираме В гората и съответно по-подходящ е предлога В . Ако някой следи разхождащите се в гората от дрон, от горе, има цялостен поглед върху гората , може и така "Те се разхождат ИЗ гората". Виждаме цялата гора, и те се разхождат ИЗ нея, гората.Това са тънкости в изказа, нюанси на смисъла.
Благодаря за тънкостите!
@@HodiSmotri Пожалуйста !🙂 Предлогът "ИЗ" носи смисъл на известна неопределеност и безцелност. Блуждаене из... Скитане из... Например - "Разхождам се из стаята" - движа се нервно, или нещо съм притеснен, или мисля за нещо друго, или правя така че да мине времето ... и в това време се разхождам ИЗ стаята. Докато "Разхождам се в стаята /помещението/" - подсказва по-скоро някаква цел. Например оглеждам стаята, оглеждам някакви мебели, експозиция на нещо ... ИМАМ ЗАДАЧА , поради която се разхождам В стаята /вътре в нея/. Българският език е особено труден за чужденците заради многото предлози, смисловите разлики, възможност да се комбинират 2 и дори 3 предлога, това последното е в разговорния език и не е езикова норма. Кураж в изучаването му !👍
Идвам -я уже в пути /передвигаюсь и иду.
Ще дойда - я прийду (когда то в будущем)
Слово "гуляй" тоже существует, только значит пировать, обычно с выпивкой и прочее веселия.
Връхлитам/отлитам; летя, хвърча; падам; ставам; бягам; плувам; скачам; карам говеда/кози/овце; кандилкам ...
И два диалектных слов: 'главуречки' (движусь головой вперед/вниз) и "гъзням" (движусь жопой вперед/вниз).
Главуречки и гъзням! ААААА!!
Спасибо!
"Гуляй" и "Кандилкам" обикновено вървят заедно, и то именно в тази поредност... 😂😂😂
@@rossengeorgiew9589 Не е сигурно. Некой зорлем се докандилкват до поредния гуляй. Как беше: Едни пият от радост, други от мъка, а я от сабале!
Относно думата "качвам се". Мария го определи като подниматся, но това не е точно. Дори - не съвсем това. Когато се изкачваме, действието е продължително, по дълъг маршрут или земен обем. Подниматься е изкачвам се.
А качвам се е кратко действие, обкновено с една или две крачки (качвам се в колата, в автобуса, във влака, в самолета) което обикновено е просто влизане в превозно средство или в къща, в дом.
Единствено когато се изкачваме по стълбище на по-горен етаж в многоквартирен дом, казваме качвам се, но имаме предвид изкачвам се, тъй като действието е продължително (с много крачки по стълбите). Понякога ползваме асансьор и тогава казваме качих се на 5 етаж.
🏋♀
"Лазя" означава не бавно ходене, а придвижване лежешком! Змията пълзи и може да пълзи бързо!
лазя по стената -катеря се
Идвам това е действие което извършваме в момента или в краен случай започваме това действие - както каза Оля пристига с влак и от гарата се обажда на Таня, че е пристигнала вече а Таня и казва идвам да те посрещна защото примерно са имали уговорка Таня да посрещне Оля и да я вземе от гарата, действието не е започнало но в най близко време ще започне. А когато са се уговаряли Таня казва на Оля - когато пристигнеш на гарата обади ми се по телефона и аз за 5 минути ще дойда да те посрещна.
Этимолгияя слова "путь" следующая:
Как известно все русские корне-слова читаются по-слогово в обоих направлениях при этом значение слова не изменяется, может изменится толико подзначение сиречь смысл слова, вот почему "пота/пута" "топа/тупа", отсюда путить, путешествовать топать, ступать.
Тако же надо знати правила и закономерности звукоизменений в каждом языке, обусловленные его исстарью и свычиями.
Отсюда:
път [пытъ] (болг.) - путь (рус.), составители этимологических словарей утверждают, что оно происходит от утраты носового произношения старославянского слова - "пѫть" [понътъ/pǫtъ] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => пꙊть [путь] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => путь (соврем. рус.), считаю это похабное сиречь ошибочное утверждение, ибо наоборот от древнерусского слова "поть", происходит носовое искажение в ст.-сл. по(н)ть, также при этом при редукции (сверхкраткости) гласного звука [о] и образуется слово "път", в болгарском буква т.н. "кириллицы" еръ "Ъ,ъ" произносится в ударном положении как русское [ы], а в безударном как а-краткая, път => пот (рус.), пыт (болг.).
Как известно в древнерусском изводе ст.-сл. (ц.-сл.) уже в 11 веке носовые звуки перестали употреблятися и произошло слияние произношения и как следствие замена букв, обозначавщих на письме носовой звук [н] или использование их, но они уже стали обозначать на письме другие звуки:
• ѭсъ малъ [йонсо мало] "Ѧ,ѧ" [эн/ę] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => ѭсъ малъ "Ѧ,ѧ" [йа/ьа] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => "Я,я" [йа/ьа] (соврем. рус.), где современная буква "Я,я" русской письменности это скорописное начертание т.н. "кириллической" буквы ѭсъ малъ "Ѧ,ѧ";
• ѭсъ вєликъ [йонсо вэлико] "Ѫ,ѫ" [он/ǫ] (ст.-сл./др.-рус. до 11в.) => ѹкъ [уко] "Ѹ,ѹ/Ꙋ" [у] (др.-рус./рус. до 1917-18гг.) => "У, у" [у] (соврем. рус.), где горизонтальная лигатура дифтонг "Ѹ,ѹ" употребляются во начале и во конце слова, а вертикальная лигатура дифтонг она же буква употребляется в середине слова.
Данные изменения стали следствием стремления русских писцов исправить искажения в ст.-сл. и привести их в соответствие с др.-рус. правильным исконным сиречь древним произношением звуков и слов.
Чтобы подвердить свою версию, достаточно сравнити современное русское слово "путь" с арийским языком сиречь санскритом он же др.-инд., а как известно согласно исследованиям лингвистов, например по "Спискам Сводеша" лексическое сходство русского и санскрита составлет 48%.
• पथि /pathi/ m.
1) путь, дорога, тропа
2) способ, манера;
Loc. पथि adv. по пути; мимоходом;
Instr. पथा таким образом
• पत्मन् /patman/ n.
1) путь; тропа
2) линия, траектория полёта
• पदवी /padavī/
1. m. указатель пути; путевой столб
2. f.
1) след ноги
2) путь; дорога; тропинка;
Сравните русские слова - пал, упал, пасть, пропасть, пада или падь, корне-слово "-па-", происходит в русском по схеме: "ра => ла => ва => па", то есть край, низ, падоха, падошва, при обратном по-слоговом чтении - топа, стопа, ступень, ступня, степень, сравните исключительное сходство англ. и рус. языков:
step by step [step baɪ step] - стопа по стопе, похабный перевод - шаг за шагом;
path [pɑːθ] (англ.) - падь, путь, сравни с санкр. पथि [pathi/патхи]. Из сравнения видно, что русское произношение более древнее (архаичное) чем в так называемом древнем санскрите, а тем более в английском.
Согласно закону Гримма, или закон Раска - Гримма (другие названия - первое [общегерманское] передвижение [первый сдвиг, перебой] согласных), - фонетический процесс в истории прагерманского языка, заключавшийся в изменении индоевропейских смычных согласных.
Спирантизация глухих (вероятно, через стадию глухих придыхательных или аффрикат:
• пра-и.е. *t → прагерм. *þ (θ);
Оглушение звонких:
• пра-и.е. *d → прагерм. *t,
падь (др.-рус.-рус./пра-и.е.) => пать (прагерм.) => патх (др.-герм./ст.-англ.) => пафъ/path [pɑːθ] (соврем. англ.).
Моя реконструкция словообразования слова "путь"
роа(рея)/ра => рота/рата (рода/рада) => лота/лата (лода/лада) => вота (вода) / вата => пота(-ь)/пата(-ь) (пада(-ь)) => пѫта(-ь) [понта(-ь)] => пꙊта(-ь) => путь синоним ряд.
В русском именно от слого-корня "р*" с разными огласовками определяющими лицо, род, число происходит слова:
рея/лея/вея, отсюда англ. way [weɪ] - путь, река, ора/ола, урока/улока, урика/улика, урица/улица, рота/рода, рата/рада, рада/ряда.
Этимология слова "путь" согласно этимологическим словарям:
В русском языке слово «путь» впервые встречается на рубеже X-XI вв. Это слово происходит от индоевропейской основы со значением «идти», «ступать». Изначально словом «путь» называли дорогу через реку (брод), отсюда родственное латинское слово pons (мост, дорога), производное - "понтон", заимствовано из франц. "роntоn" от лат. роntō, -ōnis «лодка, мост на лодках» , которое тоже образовано от индоевропейского корня. В XIV в. слово «путь» приобрело более широкое значение: так стали говорить о дороге, направлении вообще.
ПУТЬ
м., род.п. пути́, диал. также ж. р. (воронежск.), укр. путь ж., блр. пуць м., ст.-слав. пѫть ὁδός (Супр., Остром.), болг. път, сербохорв. пу̯т, род. п. пу́та, словен. рȯ́t м., ж., чеш. роut ж., слвц. рút᾽, польск. pąć, род. п. ра̨сiа, в.-луж. puć, н.-луж. puś, полаб. pǫt Праслав. *pǫtь родственно др.-инд. pánthās м. «тропа, дорога, путь», вин. pánthām, pánthānam, тв. ед. раthā, мн. pathíbhiḥ, авест. раntā̊ (раntаn-, раϑ-), др.-перс. раϑi- «дорога», осет. fandag, fændæg «путь», др.-прусск. pintis «путь, дорога», лат. роns, род. п. pontis м. «мост, тропинка», греч. πόντος м. «море, путь по морю», арм. hun «брод», также греч. πάτος м. «тропа» (*pṇtos); можно указать в русск. пу́тик «дорога охотника, обходящего свои ловушки», пути́на «рыболовная кампания».
Също така за думата " наваквсам ", у нас спокойно може да бъде заменена с други две думи като " догонвам или настигам ".
❤
катеря се - вскарабкиваюсь
Относно "слизам" и "качвам се" по улицата, дори когато улицата е напълно равна или наклонът видимо е наобратно, може да се има предвид посоката спрямо центъра на града - "слезте по тази улица" означава "тръгнете към центъра", съответно "качете се по улицата" значи да тръгнете в посока към края на града.
Добра стига, няма такъв израз, има да стигнете благополучно :)
Има, но е стар и не се използува вече. Когато срещнеш някого в планината му казваш "добър ден!", мисля , че се е казвало "добра стига!", като настигнеш някого в гората или в полето, да знае , че не го гониш да го обереш. Пожелавали са си и ,добра среща" . Също и "дал Бог добро!", на което се е отговаряло "Сполай ти!". Миньорите под земята са се поздравявали с "Бог на помощ!". Ако нещо греша, моля , който знае повече да ме поправи!
@@tatqnadelcheva5509 Планинар съм :)
И аз бях...
«Добра стига» съм го срещал само ако настигнеш някого или срещнеш някого на пътя. Тоест, «стигнал си до него» (това е «стига») и съответно «добра стига». Практически същото е «добра среща», което също не се употребява много. В смисъл на «добро пристигане» не съм го срещал. Впрочем, при всички случаи ще те разберат, че поздравяваш учтиво, но и леко префърцунено. 🤣
Мисля, че не споменахте и "марширувам", като форма на движение.
"Идвам" говорится только когда ето говориш тот кто тебя ждет. Если " отивам" то правильно " Отивам в Бургас на гости при роднини", но если я ето говорю третего лицо. Плохо разказал, но суть что "идвам" и "отивам" имеет значение кому ето говориш. Если говорю Ваня что иду к Таня я говорю " Отивам при Ваня", если говорю Ваня что иду к ее то тогда "идвам".
В русском слово "лаз", происходит от "лаг", бо во всех венедо-славянских словах происходит палатизация (смягчение) согласных звуков: [к] [ггь/г'(гх/ћ)], [хћ] => [зс], [шь] [щ], [шъ] [жъ], пример: "Помоги Боге" => "Помози Боже", Агъ => Азъ - буква т.н. "кириллицы" "А,а", кстати анекдот исторический в том, что монах Кирилл (Константин-философ) не имеют никакого отношения к созданию "кириллицы", а тем более "глаголицы", исконное название первой буквы "Азъ" звучит как "Агъ", именно так указано в Иллирийской письменности другое название которой - Глаголическая азбука сокращëнно "глаголица", именно еë использовал Кирилл и Мефодий для написания священных христианских текстов, почти все названия т.н. "крииллицы" заимствованы из иллирийской письменности (глаголической азбуки), изобретателем коей католический монах Мавро Орбини считаеет Святого Иеронима Стридонского, а он умер около 419/420гг. в г.Вифлием провинция Иудея, Византийская империя, за 442-445гг. до создания так называемой "кириллицы" в 863/864гг.
Католическая церковь отрицает авторство Св. Иеронима Стридонского при создании Иллирийской письменности, хотя в Ватиканской библиотеке на настенном рисунке, над его головой изображены буквы именно Иллирийской письменности ("глаголицы"), и там указано название буквы "А,а" - Агъ.
Однокоренное "люк", происходит от "роко/рого" => "локо/лого" => "лозо/лазо", отсюда русское "лоза" и "рука" - 1. рог, верх, гора, 2. ветвь, тако же "роко/локо" "коро/коло", вот почему в русском слово лаз или люк означают - коло, отверстие, ход, проход, отсюда лазити или пролазити, означает проходити корозь (крозь/скрозь/сквозь) лаз/люк сиречь отверстие то бишь ход, створ, проход.
Знаех че е труден Българския... ма толкова труден ми се вижда сега...
😂😂😂 Знаеш ли,говоря няколко езика....Може и да труден,но пък е най точно обозначаващия вещи,дрижения,причини,времена и т.н
@@георгидворневабсолютно верно!
"Дай ми по-бързо едно такова, че имам таковам, да не те изтаковам по главата!" 😅😅😅
Здравейте, Мария твърде много затъмнява гласните - гора (гура) - о не е толкова у, а нещо повече към а. Пия кафе, НО пия си кафеТО ( моето кафе), слизам по стълбиТЕ. За вас членуването е трудно и там веднага се усеща за кого този език не е роден.
Моя грешка - не към а, а към о с много малко затъмняване към у.
Вот идиома разговорная: "(някой/нещо) отѝва на кѝно":
1) (кто-то) ехал фильм смотреть -- прямое значение, здесь все в порядке;
2) что -то сломалось; кто-то/что-то потерялся/ось; что-то плохое случилось с ним/с етой штукой; и т.д.
-- Къде сте сега?
-- Отидохме на кино да гледаме новия Дюн, че нали викат трябвало на голям екран.
-- Не си ли с колата?
-- Мàни, мàни... Оня ден гледам -- двигателят отишъл на кино. Днес съм с трамвая.
-- Леле! ... Имаме само 30 минути за прекачване във Франкфурт. Ако самолетът ни от София закъснее, отиваме на кино направо!
"Лазя" означает передвигаться на четвереньках (обычно дети) , а также о насекомых. "Полази ме (налази) буболечка". Не принято изпользовать его в смысле "ходить очень медленно" Слово "пълзя" тоже не принято так использовать. Можно использовать только когда речь идет не о человеке, как например "Колата пълзи по склона". Если хотим сказать, что человек идет слишком медленно - "мъкне се, влачи се, тътри се" Какво се влачиш отзад, побързай!
мърдам = шевелиться
маловато пришли. ссылку на группу варны дать?
Очень интересно, спасибо!
В чем будет разница между "двигаюсь с тележкой" и "двигаюсь в тележке"? Мне в обоих случаях приходит на ум "пътувам с количка"
"Пътувам с количката [си]" - мне кажется, это я еду, например, в поезде, а у меня в руках сумка-тележка, и мы вместе одновременно перемещаемся в пространстве.
Или я иду по дороге и везу за собой сумку-тележку на колёсиках.
Но если это тачка, которой я управляю, толкая её перед собой, мне кажется, будет уже "карам количката [си]".
А "двигаюсь в тележке" - это как? "Я залез внутрь и пляшу"? Или "меня везут в тележке"? Или "еду на тележке, которая движется сама"?
Движа са (ходя) с количка. Примерно ходя с количка на пазар, но това не определя чия количка примерно с количка в супермаркет, а ходя с количката си на пазар това определя, че количката е лично моя. Возе се в количка, а може де се определи возят ме в количка, като във втория случай може да заменим в-то със с-возят ме с количка.
@@HodiSmotri Да. Например, в супермаркете я посадил ребенка в тележку и везу. Значит, ли это, что он "пътува с количка"?
@@vladimirfedosov3329 Точнее будет Пътува/ вози се в количка/количката.
Бутам или тегля количката, означава, че съм извън нея. Возя се на или в количката, т.е. аз съм вътре в нея.
Ольга, а Вы можете поставить камеру так, чтобы было отчетливо видно то, что пишут на доске? Или выставить максимальный оптический зум на смартфоне до включения записи? А вообще еще лучше сразу вести запись видео на два смартфона - один фронтально, с максимальным зумом, а второй из-за спины, там, где портьеры, и при монтаже разделять экран на две части…
Было бы очень здорово профессионально снимать наши заседания. Надеюсь, когда-нибудь у проекта "Ходи-смотри" появится волонтёром профессиональный оператор с профессиональной же техникой и монтажёр, который сможет делать это бесплатно или за пожертвования участников.
"Вървя̀" някога може да е значело "вървя колона по един, един зад друг, като по въображаема в ́ърва".
===
Има разлика между "слизам по стълба" (разтегателна пожарникарска стълба - extendable fire escape) и "слизам по стълбите"(стълби между етажите - stairs between floors).
===
"Тѝчам" идва от "текà"(реката тече, теч), но.. "потОк, прѝтОк, ток.
===
Катèря се - кàтеричка - Катерѝна (името не е гръцко, а трако-пелазгийско).
Благодаря за коментарите. "Вървя" и "вървата", "Катерина" и "катеря се" - просто нямам думи!
Обикалям музея; картинната галерия и т.н. означава, че ходя вътре в сградата и разглеждам или търся нещо. Може да се каже и обикалям магазините да си намеря хубаво яке или доктора през ден след обед обикаля болните по домовете, но ако кажем обикалям около мола конкретно това е че заобикалям мола, може да се каже състезанието по бягане обикаля мола.
«Ходя на университет», за това се карам на дъщеря ми всеки път като го каже! «Ходя на лекция», но «ходя в университета» (и задължително членувано!). Но да, младите и леко неграмотни го използват. Но звучи зле!
Хороший выпуск, единственно режет ухо, как сильно замещаете "о" на "у". У болгар это не так явно звучит как "у"
в русском медленную ходьбу вървя можно обозначить ещё глаголом брести (не бродить)- бреду, бредём. причём машина может ползти, а брести нет.... А человек может и ползти и брести.. Интересно, если в болгарском нет инфинитива, как болгары понимают русские глаголы в неопределённой форме?
Инфинитивы есть во множестве языков. Здесь взрослые люди, как правило, понимают языки ближайших соседей (Греция-Румыния-Турция и Сербия) плюс в школе учат английский и второй иностранный по выбору. Инфинитив объясняют на уроках первого иностранного.
Защо "заседане" ? Това е прекрасна "сбирка" , "пътеводител".🙂
Сбирка е прекрасна дума, ще кажем следващия път :)
Корень "вървя" -веревка. Връв (болг). Логика в том, что движение ритмически тянется как веревка. Время идет. Времето върви. В болгарском върви чаще употребляется в переносном смысле :" работата върви "- значит есть результат, идет, а не "работата се запъна, спря". Стоката върви - стоката продается.
Мне кажется, что скорее всего, корень происходить от тракийского слово "вар" - вода, источник, начало. Оттуда и название города Варна. Старое имя Одесос тоже связано с вода (например диалектные слова - уда, ода, удъ) - Водеса. От "вар" происходит и название реки Вардар.
В етимологичния речник пише, че и в других славянский езици означава "точа се, нижа че на врьв". Струя се. Дори "върба" и в другите славянски езици е така, означава тънко клонче, шиш, прът. Същата логика за връв. Нещо тясно. Вървище е пътека.
Щях да съм -я бы был/а .
Ако бях си завършила висшето образование ,сега ЩЯХ ДА СЪМ лекар -если бы я окончила своё высшее образование ,сейчас БЫ Я БЫЛА врачом.
Аз щях да съм (про себя)
Той/тя щеше да е
Ти щеше да си
Те щяха да са
Ние щяхме да сме
Вие щяхте да сте 😂😂😂
Освен "пътувам ОТ... ЗА ...", може да е "пътувам ОТ... ДО ..."!
Пътувам, няма глагол като пътвам
а може да пътуваме и КЪМ
@@PenchoPenchev-we1od Да, очевидно!
Ако крача е бавно и трудно предвижване то обяснете следната рима - Нека да вали и трупа леко крача с минижупа.
Отиди незнам къде, донеси незнам какво
С и със, в и във?
Ами да, с и със, в и във.
@@HodiSmotri обяснете им кога и защо се чпише така
Да. В разговорной речи часто только вьв. Или только със. Но правило простое. Със перед словами с х и с, във перед в и ф
Не карай през просото! Не прави нещо полувинчато, т.е. не както трябва или по лесния начин, защото ще има лош резултат.
Благодаря!
Карам лодка, нету руля нету педалей
нещата (дела) вървят