Izvadok od dokumentarniot film za masakarot vo Vatasha RTS 1979
ฝัง
- เผยแพร่เมื่อ 20 ก.ย. 2024
- Масакр во Ваташа - крвав настан кој се случил на 16 јуни 1943 година кога биле стрелани 12 младинци од селото Ваташа во близина на Моклиште кај месноста „Чаир“, на 12 км од Ваташа. Колежот го извршила бугарската воjска и одреди полиција, под команда на полковник Љубен Апостолов, командант на 56. Велешки пешадиски полк од Петтата бугарска армија.
URL mk.wikipedia.o...
😂
Да ама кој последен се смее најслатко се смее !
😥💔
Все пак извършетели са български войници, ама повечето родом от Македония ,както и командира Любен Апостолов от Крива Паланка
Не сте хтистијсни да признаете и да се покаете заџлосторот врз млади деца таков ви е генот татарски
@@mishostojanovski2331 Това е вашият сърбомански вардарски ген!!!
Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него.
Ролята на Македонската младежка тайна революционна организация и на Тайната културно-просветна организация на македонските българки
В това отношение много показателна е заканата на шефа на скопската полиция Будимирович пред адвокатите на подсъдимите студенти: "Вие успяхте да спасите повечето от затвора, но сега по-лесно ще ги стигне куршумът" {Revue de droit international, No 3/1929}. Властта е чувствувала, че Македонската младежка тайна революционна организация/ ММТРО/ живее и по-нататък не само чрез освободените от съдебно дирене членове, но още повече чрез неразкритите. Затова нейните органи са заявявали открито: "Вече няма да завеждаме съдебни процеси, а направо, без съд ще избиваме провинилите се."
И наистина тази закана бе изпълнена, и то буквално, още веднага след приключването на процеса - през 1927 и 1928 година. В духа на жестокото изявление на скопския жупан - полковник (по-сетне генерал) Наумович: "За око - глава, за зъб - челюст!" Следните примери ще докажат това красноречиво.
Два дена след произнасянето на присъдата в Скопйе на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нецев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил.
През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентът Кирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан.
Почти по същото време е дирен да бъде убит друг освободен от студентския процес младеж - Петър Хаджипанзов от Велес, в момент, когато се намирал в едно село във Велешко. Узнал за съдбата на Монев и предупреден от приятели, че е дирен от жандарми също "за справка" успява да избяга чак в Черна гора и да заличи временно следите си, докато се постави под закрила на други обществени фактори, независими от властта.
По-късно в Дойран бива застрелян през прозореца на спалнята му младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов Димов, член също на младежката организация.
Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Развигоров и Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопйе, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна.
Неспособни да уловят неуловимите, сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопйе Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбички от с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов - всички от с. Саса, Кочанско - всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око - глава, за зъб - челюст" - избивани като кучета по улиците.