Видеото Ви ми напомня на книгата на Лиз Бурбо "Твоето тяло казва обичай се". Аз съм с агорафобия отново след втори ковид. И да, като дете винаги мислех как се чувства мама. Тя почина млада. Аз винаги мисля как се чувстват другите. Ето сега от днес мисля как утре ще заведа и прибера малката си дъщеря от училище. Не ме е страх толкова за мен, а какво ще стане с нея на улицата ако нещо ми стане. Не мога да се кача в градския по същата причина и от сега знам, че ще отидем стакси. И идва чувството за вина, че ще похарча пари за такси, които са нужни за друго. Това е вече цяла година. Бях се справила стези състояния преди две години и ходех където си поискам, но след втори ковид се върнаха като бумеранг. Изпитал си го, но не можеш да се справиш като, че е за първи път.
Абсолютно Ви разбирам защото аз също съм в такова състояние и то от няколко години.На улицата можех да излизам с големи предварителни настройки и то със съпругът ми.Тогава бях по-уверена.За нещастие съпругът ми умря тази година много нелепо,което ме стресира извънредно много и сега съм като в безвъздушното пространство.Светът ми се срина тотално и ми е още по-трудно отпреди.Изпитвам едновременно и огромен страх и срам от това да не се изложа,ако изляза на улицата сама,да не би да припадна ,защото ме хваща паниката.Много е трудно.
Много полезно❤благодаря
Видеото Ви ми напомня на книгата на Лиз Бурбо "Твоето тяло казва обичай се". Аз съм с агорафобия отново след втори ковид. И да, като дете винаги мислех как се чувства мама. Тя почина млада. Аз винаги мисля как се чувстват другите. Ето сега от днес мисля как утре ще заведа и прибера малката си дъщеря от училище. Не ме е страх толкова за мен, а какво ще стане с нея на улицата ако нещо ми стане. Не мога да се кача в градския по същата причина и от сега знам, че ще отидем стакси. И идва чувството за вина, че ще похарча пари за такси, които са нужни за друго. Това е вече цяла година. Бях се справила стези състояния преди две години и ходех където си поискам, но след втори ковид се върнаха като бумеранг. Изпитал си го, но не можеш да се справиш като, че е за първи път.
Абсолютно Ви разбирам защото аз също съм в такова състояние и то от няколко години.На улицата можех да излизам с големи предварителни настройки и то със съпругът ми.Тогава бях по-уверена.За нещастие съпругът ми умря тази година много нелепо,което ме стресира извънредно много и сега съм като в безвъздушното пространство.Светът ми се срина тотално и ми е още по-трудно отпреди.Изпитвам едновременно и огромен страх и срам от това да не се изложа,ако изляза на улицата сама,да не би да припадна ,защото ме хваща паниката.Много е трудно.