ไม่สามารถเล่นวิดีโอนี้
ขออภัยในความไม่สะดวก
Премахване на натрапчиви мисли - техники и насоки
ฝัง
- เผยแพร่เมื่อ 25 มิ.ย. 2019
- Отговор на въпрос в предаването "Практична Психология"
Цялото предаване може да гледате тук: / oidathera. .
Целта на инициативата е в достъпен формат да предоставим ценна информация и насоки как да използваме полезното психологичеко познание.
Кои сме ние?
Андрей Ганев и Даниел Троев - ние сме психолози с богат опит. Водили сме десетки семинари, лекции, обучения, а индивидуално сме помогнали на стотици хора. Често гостуваме в различни радио и телевизионни програми. С удоволствие споделяме знанието и опита си, за да се повиши общото ниво на благополучие.
Повече за нас и интересни статии може да прочетете на:
www.psiholog.bg
www.danieltroev.com
Амин
Благодаря ви много.Опитах да отворя линка под видеоклипа,но изписва че връзката е премахната.Има ли друг линк със запис на цялото предаване?
Може ли за да индивидуална помощ да помоля? Моля дайте контакти🙏🏻
Аз съм на 22 години и страдам от ОКР.. Вече от повече от 10 години насам. Никога не съм ходила на терапевт, не съм диагностицирана, но съм почти сигурна, че става дума за религиозно ОКР или по-скоро морално, защото не обичам религиите.. През повечето време съм преследвана от мъчително чувство за вина.. Буквално за всичко. Имам си строг морален кодекс и ако го наруша, става лошо.. Всъщност и да не го наруша, пак е лошо. Винаги ще намеря за какво да се чувствам длъжна и виновна. Когато бях по-малка, непрекъснато измислях сложни и дълги ритуали, чрез които да се справя с чувството за дълг или чувството за вина. Ако искам да получа нещо хубаво, трябва първо да го заслужа. Ако съгреша, трябва да се самонакажа.. В 10 и 11 клас вече стана нетърпимо и просто не можех повече.. Тогава бяха най-дългите и сложни ритуали. Контролираха повечето ми време. В 12 клас нещата малко се промениха.. Не знам какво стана, но все едно получих нещо като burn out. Просто се чувствах празна и умряла отвътре. Беше ми писнало от всичко. И от ритуалите, и от вината, и от дълга, даже и от хубавите неща.. Вече не можех да се радвам истински както преди. Започнах да чувствам по-слабо.. Донякъде си станах безчувствена. Оттогава вече не правя толкова много физически ритуали. Сега обаче правя мисловни. Никой не може да ги види.. Но те не ме оставят. Или може би аз не ги оставям, както казахте Вие.
Сега съм студентка в университета и положението е най-страшно по време на сесия. Мразя тази част от годината.. ОКР-то ме прави на нищо.. И аз не мога да се справя. Колкото и да опитвам. Вече 4 години е така. Има дни, в които сядам да уча, но не успявам да свърша нищо.. Мога в продължение на часове и дни да се занимавам с натрапливите мисли и да не успея да свърша нищочко. Губя си времето, енергията и нервните клетки. А те ми трябват, за да уча.
Напоследък се появяват и онези типични за хората като мен мисли, че мога да нараня някого и че съм опасна за близките си. Понякога си седя в стаята със сестра си и котките и се притеснявам, че им пращам лоша енергия или че просто някак си мога да им навредя. Да му се невиди.. Знам, че не е вярно. Аз ги обичам. Не съм такава. Много се старая никого да не наранявам. Аз дори не ям месо, не късам цветя, не убивам насекоми, не хвърлям и ритам предмети.. Наистина много внимавам да съм мила и добра и да не наранявам никого. Много държа на това. На идеята за ненасилие. После обаче идват мислите, карат ми да се чувствам като чудовище и аз, разбира се, им вярвам. Ако пък не са тези мисли... Ще са други. Седна ли да уча, изведнъж почвам да разнищвам всички световни морални и екзистенциални въпроси. И някак винаги стигам до извода, че съм лош човек..
Чела съм за обсесивно-компулсивното разстройство неведнъж. Знам, че ритуалите само влошават положението. Знам, че те дават само временно облекчение и после тревожността идва отново. Знам, че те дори увеличават чувството на тревожност с времето и подхранват натрапливостите. Знам, че не бива да правя ритуали. И въпреки това ги правя. Не мога да устоя. През повечето време тревогата в гърдите ми е толкова силна, че си мисля, че ще избухна.. Не мога да се сдържа. Винаги правя още един, и още един, и още един ритуал.. Нямат край. А все си обещавам, че "този е последният". Никога не е. Не знам какво да правя. Опитвала съм да правя, каквото ОКР-то иска, да му противореча или да го игнорирам. Също и това с квотите. Нищо не действа. Нищо не помага.
Много хора повтарят изречението "ти не си мислите си, мислите ти не те определят". Ами просто не мога да му повярвам на това изречение. Как така да не ме определят? Мислите определят всичко. От тях зависи какво правиш, какво говориш, дори с каква честота е енергията, която излъчваш. Как да не съм мислители си? Ще ми се да го вярвам. Ще ми се да не съм лошия човек, който те ми казват, че съм. Но ОКР-то не ме оставя да го мисля. Ако опитам, то винаги е там, за да каже: "Браво, Ина.. Бягаш от отговорност. Значи освен неморална, вече си и лицемерна!" 😒😒
Не се справям. Как да свикна с това.. Как да живея така.. Как да бъда реалистка? И най-лошото е, че ученето за изпити ми действа като тригър. Тоест много влошава симптомите. Ако спра да уча и започна да се разсейвам, става поносимо. Започна ли да уча, кошмар. Ами как да избегна тригъра.. Невъзможно е. Имам изпити. Трябва да уча. Искам да уча.. Но не мога. Дори когато чета на глас, пак не се чувам. Главата ми не млъква. Толкова е шумно, дори когато в стаята е уж пълна тишина. 😓😓😓
Аз също вярвам, че ОКР-то може да е полезно. Не го приемам като враг, а като приятел. Въпреки всичко. Но не разбирам какво се опитва да ми каже..
Съжалявам за безкрайно дългия коментар... Но вече ми идва в повече. Притеснявам се да говоря за това с познатите си хора. Разказвам само на Вселената и на непознатите хора в TH-cam. Поне да ми олекне малко. Не знам как да си помогна. Не знам как да се подобря. В момента също съм в сесия.. Трудно е. Всеки ден същата борба. Понякога не мога да я издържам. 😔😒😭😖
Благодаря за видеото и подкрепата! 💜
Не си сама :) При мен е подобно,от 13 годишен съм обладан, като отвреме на време ми дават да си поема въздух и като стана по-слаб ,се появяват отново....също сънна парализа ,натрапчиви мисли,потоянно миене на ръце ..съмнения .....страхове..... и кво ли още не ,пълен съм с лудости,осъзнавам всичко,знам че това не съм аз ,отчетливо знам кой съм ,но тея неща не са ми необходими само ме подтискат и ми вменяват чувство за вина ....незнам кво да правя.Много болезнено е ,ако имат цел ,чудя се каква е тя,едва ли в природата нещо съществува безцелно....някой път дори си мисля че сам ще си навредя без да го осъзнавам .....купища и купища гадни идеи са ми в главата,проверявам вратата по 10 пъти дали е заключена ,гнуслив съм ,внимавам къде сядам ,постоянно имам идея че ръцете ми трябва да са перфектно чисти,и не само това,това е малка част от нещата ....има по дълбоки и по черни .....за който не ми се говори...просто ги има...и се боря с тях...това не съм аз...те искат да ги приема но едва ли ,аз такива неща в себе си не искам .....знам колко съм чист в действителност ,и въобще не ми допада някой да ми мъти водата......знам от къде идват ...идват от ада...и подшушкват в съзнанието ни мизериики,карат ни да се чувстваме зле и се хранят чрез нас......
Сега съм на 32 ,За първи път на 13 се сблъсках с подобни натрапчиви мисли,за първи път тогава усетих че в мен нещо се противопостави и ми каза това не трябва да го мислиш,иначе преди това също е имало моменти в детска възраст да са ми минавали такива мисли....и така до ден днешен вече над 20 години..ту ги има ...ту ги няма...никога не съм сигурен че няма да се появят ,понеже като ги няма не мисля за тях дори не се сещам ..но появи ли се само една натрапчива мисъл от нея започват да извират и други и други и се навързват в огромен организъм ....с пипала и обхваща съзнанието и започва да го изсмуква ,паразитира върху него ,не остава място за изява на човешката личност......човек е в плен ,обсебен .....
@@Soul.Relief_16
Съжалявам, човек.. Изглежда, че много си се мъчил. 20 години са наистина доста време.. 😕
Разбирам за какво говориш. Тези мисли те карат да се плашиш от себе си. Понякога не знаеш кое е истина, и кое е лъжа. И дойде ли една мъчителна мисъл..след нея следват още стотици. Затова е много важно да знаем как да ги спрем.. Как да не падаме в капана.
Много ти благодаря, че си си направил труда да прочетеш моя коментар и да ми отговориш. Когато го написах, не се чувствах никак добре. ♥️
Ти пробвал ли си някога да потърсиш помощ? От специалист или от близък? Казвал ли си на някого за проблемите си?
@@inaivanova3345 мислил съм си....но не съм предприемал никакви мерки....по-скоро сам съм се справял потулвайки тези кризи в миналото...както написах в предния коментар ту ги има ,ту ги няма...понякога се изострят а понякога избледняват и изчезват :))
@@inaivanova3345 за коментара...разбира се че го прочетох все пак аз поради същата причина като твоята се озовах тук...аз се радвам че отговори :))