Щастието да живееш в Господния дом.

Последния стих от Псалом 23-ия Давид ни дава голямото насърчително изявление, че нашият изначален дом, нашият истински дом е Дома господен, защото стих 4 гласи: ,,И аз ще живея в Дома господен завинаги”.
Господният дом е Рая и когато говорим за носталгия, тя идва от осъзнатия или неосъзнатия ни стремеж към този Рай и съпоставяне на всички делнични обстоятелства в сегашния свят с живота в онзи свят за който Павел в 1 Коринтяни "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” .
Изпитваната от нас носталгия се поражда от факта, че ние не сме създадени за този свят, ние не се вписваме в него, ние не говорим неговия eзик.
Този свят поради греха и на нас ни е известно за историята в Едемската, градина, старовременната змия, забранения плод и прочие.
От този момент нашите изначални предци заживяха в грешния свят, в отпадналия от Божието благоволение свят. Той е прокълнат както тогава, така и днес. Грехът е покорил този свят и това ни смущава. Ние се смущаваме като гледаме какво се случва около нас и осъзнаваме, че се вършат много безсмислени неща, глупави, обърнати с главата надолу. За грешния свят всичко това е нормално и в реда на нещата. Грешния свят иска ние да приемем това за нормално и ако не се съгласим те ще ни кажат, че сме луди или екстремисти.
С други думи ние християните не се вписваме в този грешен свят.
Господ не ни е създал за свят като този в който живеем. Не ни е създал за свят пълен с болести и смърт и ние разбираме, че нещо не е правилно и нещо не е наред. Първопричината за всичко това е грехът. Светът е пълен със смърт и причината е грехът. Наличието на греха ни помага да разберем, че този свят не е нашия дом. Ние копнеем за нещо повече, нещо по-добро и причината да го правим, че Бог ни е създал такива.
В Еклесиаст 3:11:
Бог е направил всяко нещо хубаво на времето му;
Положил е и вечността в тяхното сърце,
Без обаче да може човек да издири
Отначало до край делото, което е направил Бог.”
Едно време, при сътворението Бог е направил всичко красиво и тази райска красота Бог е поставил в сърцата ни. Бог не е поставил в сърцата ни днешния физически свят, а е поставил райската красота в сърцата ни.
От там идва и носталгията. Раят е мястото, където трябва да бъда.
Така че Библията ни казва, че тук сме просто странници, ние сме просто
чужденци, просто преминаващи.
В 1 Петрово 2: 11 се казва:
,,Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;”
Като пришълци ние се пазим от нещата
на този свят и това е проблемът със света, той има своите изкушения,
които се опитват да ни хванат или да ни накарат да ги сграбчим и да
ни привържат ни към този свят, но това не е нашият дом, ние сме просто чужденци, които преминават.
Бог също ни е създал и ни е проектирал да остаряваме и това не ни харесва.
Ние знаем, че ще има край, но не обичаме да мислим и говорим за него, но Бог ни казва, че когато телата ни започнат да не работят както преди, да се готвим за нашия истински дом.
Във Филипяни 3:20 се казва:
,,Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа”
Ние очакваме нашия Спасител да промени нашето мерзко тяло, за да стане като Неговото славно тяло, което не страда и не се разпада и е тяло, което ще живее във вечността.
Когато започнем да се чувстваме като у дома си в този свят, започваме да се чувстваме сякаш се вписваме в този свят, и започваме да се чувстваме като част от него. Това трябва да е предупредителен знак за нас, че нещо не е наред, защото аз не искам да съм част от този свят.
В първо Йоан 2:15 се казва:
,,Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.”
Светът е преходен. Както човек се ражда и стига своя край, така и светът върви към унищожение.
Християни от този момент нататък Господ ни добавя към Своята църква и докато Го следваме и сме верни на Словото Му, ние имаме постоянен достъп до къщата на Бога. Все едно ние имаме ключовете от сградата на църквата, защото ако имате ключ, можете да дойдете в
по всяко време в Господния дом. Исус имаше това предвид, когато каза на Петър, че ще му даде ключовете за царството. Когато следваме Исус, когато се подчиняваме на Словото Му, на нас ни се дават ключовете на Божието царство, ключовете за небето и ключовете за Рая- нашия изначален дом.
Бог е осигурил обиталища на небето, както се казва в Свещеното Писание, но Той ни е осигурил дом и тук на земята в смисъл, че това е временен дом, който да ни помогне да преживеем нашето пътуване и нашите борби, докато стигнем до този вечен дом в небето, така че като християни да живеем всеки ден в общение с Бог. Можем