Цветница - празник на Христовата нежна същност.

Тази неделя е Цветница и на тоя празник ние честваме триумфалното влизане на Христос в Йерусалим. От този ден до Великден е точно една седмица, която наричаме страстната седмица и която е наситена с много съществена събития.
За да разберем в дълбочина всичко каквото се е случило, е необходимо да имаме предвид, че Исус е наясно с тях. Поради Неговата Божествена същност, Той знае какво ще преживее през всяка секунда от тази последна седмица от пребиваването си в човешко тяло.
Четирите евангелия са отделили значително внимание на тези последни дни на Исус, като в Йоан те се описват от 11-та до 20-та глава или приблизително половината от евангелието разказва за последната седмица от биографията на Богочовека. Другите евангелия също посвещават много глави на Страстната седмица.
Така, че тази последна седмица на Исус има потенциал за множество теми, но днес ще се спра съвсем накратко само върху няколко от тях.
В Матей 21:2 се казва, че когато приближиха Йерусалим Исус каза на учениците да отидат до отсрещното село, където ще намерят вързано магаре и да му го доведат. Така се изпълниха думите на пророка. Предполагам знаете как хората постилаха пътя на Исус с дрехите си и палмови клонки и как множествата викат: „Осанна” Първоначално „Осанна!“ е означавало „Спаси сега!“. По-късно думата приема значение на хвала.
Хората викаха ,,Осанна” защото те виждаха Исус такъв, какъвто те искаха да бъде. Те бяха под римска власт и когато го приветстваха и отдаваха възхвала, те го възприемаха като спасител от римляните. Те го искаха като спасител на телата им и спасител в земния им живот, а не като спасител на душите им и спасител във вечността. Затова, когато видяха, че Исус не е такъв какъвто искаха, само седмица по-късно същите тези хора крещяха ,,Разпни го”.
И в днешни дни ние имаме тази склонност, да искаме Исус да е според нашите ограничени представи. Да ни даде повишение, да ни даде по-доходна работа, да промени някаква ситуация в живота ни, а не Исус Господа на който да се предадем изцяло, за да пребъдваме с Него във вечността.
Хората викаха още „Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в ГОСПОДНОТО име!“ Всъщност този възглас е цитат и този цитат е от Псалм 118:25 и този цитат говори явно за идването на Месията.
Както обръщението „Давидовият Син“, така и възклицанието „Благословен, Който иде в Господното име!“ явно показват признаването на Исус като Месия. Той е Благословеният, Който идва със силата на Всевишния, за да върши Неговата воля. В Евангелието от Марко е записано, че множествата според Марк 11:10 викат още : „Благословено градущето царство на баща ни Давид [което царство иде в Господното име]“ Това показва, че хората са очаквали скорошното въздигане на царството със Христос на трона на Давид. С възклицанието „Осанна във висините!“ тълпата призовава небесата да се присъединят към земята в хвалението на Месията и едновременно с това може би призовава Бог да ги спаси според силата си от Неговата небесна висота.
Запитвали ли сте се, откъде хората знаеха, че Исус е ,,Давидовия син”, откъде знаеха, че иде в Господното име, че идва със силата на Бога?
Това може да се разбере като се върнем малко назад в писанието в Матей 20:30 където се разказва за двама слепци, които седяха край пътя и като чуха, че Исус минава, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! Исус ги попита какво искат да направи за тях и когато те го помолиха да се смили над тях Исус ги излекува.
Предполагам, ще си помислите, че това е още едно от многото чудеса, но всъщност то има още едно значение, eдно много важно значение. На това място и по това време от пътя на Исус той беше разкрит, беше провъзгласен и след като Исус не я отрече, той позволи тази титла да бъде обявена публично. И тази истина се разнесе като за гръм из следващите го множества.
Забележете, че това бе извършено не от някой учен, някой знатен, а от двама слепци. Понеже светът беше паднал, всичко в него представляваше Божията правда като в криво огледало. Слепците имаха физическа слепота, която до известна степен ги държеше изолирани от грешния свят и запазила чрез страданието им Божественото начало в душите им. С духовните си очи те разпознаха месията. Грехът обаче беше ослепил духовно големците, фарисеите и книжниците и те нямаха нужда от истинския Бог и неговата правда, защото си бяха създали собствена правда. До този момент съществуваше конфликт между Христос и тези религиозни водачи, но след като настъпи момента, когато Христос се появи на сцената с целия си ръст, този конфликт прерасна в криза. Нека разясня защо настъпи криза.
Когато слепците започнаха да викат сина на Давид
всички знаеха какво означава това. Синът на Давид беше Месията, който беше предсказан от векове. Синът на давид означава върховен цар на света. Исус не отрича и всъщност негласно казва ,,Да, аз съм Месията, върховния господар на Света, който очаквате”