วีดีโอ

къде се намира сградата

Страхотно място😮

Как може да се разбере кой е собственика в момента? Разбрах само, че е частна собственост

😊😊😊😊😊😊

Къде сте,бе,хора? Що не снимате?☹️

Невероятно, това бе някогашното Авто, в което имаше ученици още когато аз бях гимазист, тоест през 2009-2013-та. Учудващо и тъжно е, че е минало толкова малко време, а всъщност е буренясало и западнало толкова много. Хора като теб ще запазят историята на този град!

Като някога редовен посетител на "Топлата вода", съм наистина шашнат, че някой прави видео точно за този район. Виждам родния си град през други очи.

Nice video.

Awesome :)

Този канал изглежда като красив водопад, но служи за отвеждане на отходните води на Варна в морето. Намира се в срещу обществената минерална къпалня - ''Топлата вода''

„Христо Ботев“ е памучна фабрика във Варна, създадена през 1882 г.Фабриката е разположена на висок хълм, с изглед към Варненското езеро. В по-ниската част на хълма е била разположена пароцентралата към фабриката. Първоначално е създадена с името „Първо българско анонимно привилегировано дружество за памучни прежди, фабрика „Княз Борис“. Представлява най-голямата фабрика във Варна и областта в началото на XX век. Дружество „Принц Борис“ е регистрирано през 1898 г. и в него работят 560 души. През 1925 г. е преименувано на АД „Цар Борис“, а от 1943 г. носи името „Христо Ботев“. Била е най-голямата фабрика във Варна и областта в началото на XX век. В сградите на фабриката са се помещавали фирми с различна дейност - за платове, мебели, шивашки услуги. Сградата е изключително красив образец на индустриалната архитектура от XIX век. Към днешна дата, фабриката тъне в забвение, изоставена да се руши под ударите на времето...

Линк към статията ни: coloursoflifebg.wordpress.com/2019/11/13/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%ba-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4/ Линк към клип-коментар: th-cam.com/video/CgnHzTRMMTA/w-d-xo.html

Парк-паметника на българо-съветската дружба е най-големия паметник във Варна. Разположен е на могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Тъжен, величествен, окраден. С привкус на социалистическо минало и ужас от днешното бъдеще - това оставило след себе си развалината на своето настояще.По-рано преди построяването на паметника на Турна тепе се намирала Братската могила на борците против фашизма и капитализма, костите били преместени на 7 септември 1958 г, в настоящия Пантеон в Морската градина на град Варна. Висок 23 метра и широк 48 метра, фундамента легнал над основи, под които били изградили преди това бомбоубежище и няколко помещения. За него са изляти 10 000 тона бетон.Върху площадката, където е паметника на площ от 400 кв.м била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил поставен бронзов разпукан куб, от който горял вечният огън. За поддържането на огъня на денонощие изгаряли по 4 бутилки газ, съдържани в специално помещение под северното крило на монумента. Самите крила били кухи и вътре били оформени празнични зали.Фигурите са общо шест - високи 11.5 м, три от тях на лявото крило изобразяват жени: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с хляб и сол. Срещу тях на съседното крило са 4-те фигури на руски войници с оръжие през рамо. На хълма били засадени повече от 10 000 дръвчета и 11 440 храста. Под него за напояването му била поставена напоителна система. От основата на хълма до върха води стълба с 301 стъпала - била наречена "Стълба на победителите". Когато завършили стълбището в средата посяли два сребърни бора символизиращи дружбата. Днес е останал само единия, а на мястото на другия е посята ела. От надписа поставен някога от плътен бронз над входа, днес стоят отдавна заменени, изпадали и ръждясали остатъци от надписа "Дружба от векове за векове". На 13 ноември 1978 година тържествено бил открит Парк-паметника на българо-съветската дружба. Така паметникът функционирал до ноември 1989 година. С годините изчезнали вратата, вечният огън, входът на мономунета бил зазидан. Над 180-те лампи , спрели да светят. Въпреки всичко, това място и до днес носи своя дух. А гледката! Гледката от там е тази, която винаги си искал да видиш!

Полуизоставен бивш гимнастически салон - в момента в ремонт. Да се надяваме да го направят едно чудесно място за спортни дейности!

Сгушена между дървета и храсти, се намират жалките останки на бившата дискотека „Спайдър“. В края на миналия и началото на този век дискотеката е била любимо място на младото поколение, тепърва преживяващо еуфорията на демокрацията и чувството за абсолютната свобода. Преди години „Спайдър“ е бил убежище на освободени младежи, пиещи и танцуващи под звуците на 80-тарски и 90-тарски диско парчета. Днес от легендарната дискотека са останали единствено прогнили дървени настилки, ръждясали железа и реени от вятъра парцали и руини.Тъжен спомен за едно отминало време...

Бившият ресторант Villa Roma е разположен в Морската градина на град Варна. Заведението е предлагало италианска кухня по изпитани рецепти. Интериорът на заведението е създаден в автентичен римски стил, допълващ се от елегантност. Жалко че вече е изоставен, вероятно наскоро.

Бившият ресторант Villa Roma е разположен в Морската градина на град Варна. Заведението е предлагало италианска кухня по изпитани рецепти. Интериорът на заведението е създаден в автентичен римски стил, допълващ се от елегантност. Жалко че вече е изоставен, вероятно наскоро. Понеже клипът е сниман през есента на 2019 година, по обновена информация - лято 2020 ресторантът вече работи и е превърнат в заведение.

През 80 - те години Морската градина във Варна се сдобива с атракцион, превърнал се в любимо емблематично място за малки и големи по онова време. Това е пистата за бобслеи, край Офицерския плаж. Летният бобслей във Варна е било развлекателно съоръжение, разполагащо с две успоредни трасета, по които са се спускат децата. Основата им била изградена от бетон. Началото на пистата е било във високата част на Морската градина, близо до стълбите край водопада, а краят ­ долу в ниското, в най­-тясната ивица на Офицерския плаж.Спускането се е извършвало върху дървени колички с ролкови колела, снабдени с един­ единствен уред за управление - ­метално лостче, играещо ролята на спирачка. При издърпване нагоре единият му край задиря в пистата и по този начин регулира скоростта. Веднъж достигнали финала, децата трябвало отново да се изкачат до началото на пистата, където била изградена и панорамна тераса, върху която ги чакали техните родители. За тази цел е било предвидено монорелсово влакче, което извозвало малките състезатели обратно до старта, откъдето по желание могат да направят още една обиколка. Въпреки скъсаните дрехи и честите контузии, с които е придружено спускането по бобслея, този атракцион трайно се настанило в сърцата на хлапетата от онова време и било превърнато в символ на няколко поколения варненци, израснали покрай пистите му... Днес за съжаление, от съоръжението са останали само бледи спомени, показващи се из стръмна пътека от храсталаци... Едно тъжно място, потънало в спомените си... Обраслата с непроходими храсталаци писта е частично разрушена, панорамната тераса е покрита с графити, а все още запазените елементи са затрупани от трева и листа... И все пак, макар и съвсем недоловимо, духът на онова отминало време все още може да се усети на това място!

Малцина вече помнят за какво служиха тези улеи насред Морската градина във Варна. Летният бобслей във Варна е представлявал вид развлекателно съоръжение, разполагащо с две успоредни трасета, по които са се спускали децата. Основата им е от бетон, а върху него са разположени овални елементи, изработени от стъклопаст. Началото на пистата е била във високата част на Морската градина, близо до стълбите край водопада, а краят ­ долу в ниското, в най­-тясната ивица на Офицерския плаж. Спускането се е извършвало върху дървени колички с ролкови колела, снабдени с един­ единствен уред за управление - ­метално лостче, играещо ролята на спирачка. При издърпване нагоре единият му край задиря в пистата и по този начин регулира скоростта. Веднъж достигнали финала, децата трябвало отново да се изкачат до началото на пистата, където е била изградена и панорамна тераса, върху която са ги чакали техните родители. За тази цел било предвидено монорелсово влакче, то извозва малките състезатели обратно до старта, откъдето по желание можели да направят по още една обиколка. Въпреки скъсаните дрехи и честите контузии, с които е придружено спускането по бобслея, този атракцион трайно се настанява в сърцата на хлапетата от онова време и се превръща в символ на няколко поколения варненци, израснали покрай пистите му. Но днес обаче то тъне в разруха и едва се вижда от труднопроходими дървета, храсти и мръсотия. Днес пързалката за бобслей е едно тъжно място, потънало в спомените си. Обраслата с непроходими храсталаци писта е частично разрушена, а все още запазените елементи са затрупани от кафявите листа на есента. Панорамната тераса е покрита с графити. И все пак, макар и съвсем недоловимо, духът на онова отминало време все още може да се усети на това място. Архитектурата на панорамната тераса е запазила своя чар, а в близост, скрити под дебел слой листа, купчини никога неизползвани секции от улеите продължават да се надяват, че някога ще заемат отредените им места по пистата.Така, както някогашните деца продължават да заемат своето място върху количката, за да се спуснат с нея по пързалката на спомените.

Пантеонът във Варна е разположен в Морската градина на града. Паметникът е построен в чест на загиналите в периода 1923 - 1944 година борци против фашизма от град Варна и региона. Пантеонът е открит официално на 6 ноември 1959 г. по повод 42-рата годишнина от честването на Октомврийската революция в Русия от 1917 г. Основите на този паметник са положени, когато през 1945 г. на могилата Турна тепе била изградена Братска могила, в която били положени костите на загиналите борци против фашизма и капитализма. Това станало с тържествено шествие на 7 септември 1945 г. - тогава близките на роднините положили там малки червени сандъчета, в които се намирали останките на убитите. Десет години по-късно било решено да се преместят намиращите се тогава на мястото на Пантеона, Католически гробища и паметник на френските войници, починали от холера по време на Кримската война. А там, в нов паметник, да бъдат преместени костите от Братската могила. По-късно на мястото на старата Братска могила на Турна тепе, бил построен Mарк-паметника на българо-съветската дружба. Днес Пантеонът е в списъка на недвижимите културни ценности от национално значение под наблюдението на Националния институт за недвижимо културно наследство. Паметникът символизира делото на участниците в съпротивителното движение. Главните фигури на паметника са изработени за около седем месеца. Те изобразяват двама бойци, единият от които е ранен, а другият продължава сражението. Под тях, върху самата костница, на седем каменни релефа са изобразени различни сцени от съпротивата.

Цялото име на известния ни като "Пантеонът" паметник е "Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 г." Основите на този паметник първоначално са издигнати през 1945 г. на могилата Турна тепе, където била изградена Братска могила, в която били положени костите на загиналите борци против фашизма и капитализма. Десет години по-късно било решено да се преместят намиращите се тогава на мястото на Пантеона, Католически гробища и паметник на френските войници, починали от холера по време на Кримската война. А там, в нов паметник, да бъдат преместени костите от Братската могила. По-късно на мястото на старата Братска могила на Турна тепе, бил построен парк-паметника на българо-съветската дружба.Главните фигури на паметника, изработени за около седем месеца, над релефите изобразяват двама бойци, единият от който е ранен, а другият славно продължава битката. Под тях върху самата костница върху седем каменни релефа са изобразени различни сцени.Днес Пантеона е един от символите на града и за щастие е поддържан.

Използвана музика: Tonji - Без Спирка; Tonji ft. Nasty-Кръстопът; Tonji - Театър

Незавършеният спортен комплекс е едно от най-емблематичните изоставени сгради във Варна. Занемарената мегаструктура се намира по пътя за „Златни пясъци", под „Почивка", сгушена между хотелите и обградена от бурени. Той представлява огромна празна сграда, която е погълната от дива растителност. Комплексът е замислен като огромна зала за тенис. Изграждането на съоръжението е започнало през 80-те години на миналия век. Поради липса на финансиране в един момент строителството спира. Комплексът, разположен недалеч от морето, така и си остава незавършен и никога не е приемал спортни състезания. Незавършеният обект е на три стъпаловидни нива. В момента там можете да се открие само порутен бетон, буклуци, падаща мазилка и изпочупени стъкла. В централната част е оставено голямо празно поле, оградено от метални конструкции, които най-вероятно е трябвало да бъдат трибуни за публика. А на игралното поле има дървета, които растат, сякаш от бетона. На втория и третия етаж има изградени еднотипни стаички, които може би е трябвало да служат за съблекални. В момента те нямат врати и прозорци. Навсякъде, може да се видят разнообразни графити. От терасите на всяко ниво се вижда красива гледка към морето. Чувството да се разхождаш из вътрешностите на изоставеният спортен комплекс е странно. Вълнуващо, опасно и празно, побиващо тръпки.

Растителност е обгърнала сградата от всички страни и от булеварда се вижда само горната част на занемарения комплекс. В комплекса може да се влезе, макар и трудно. Дори е и много опасно, защото сградата няма стабилни основи и буквално под краката на човек подът се руши и има дупки. Ръжда е прояла покривната конструкция и трибуните. Част от помещенията са с рухнали зидове. Игралното поле е разделено на 3 нива, разположени стъпаловидно. Трибуните са по продължение на двете дълги страни. От едната на няколко етажа са разположени помещения, напомнящи общежитие. Историята на тази сграда е тъжна. Тя никога не е имала свой живот. Била е построена през 90-те във време на надежда, за да бъде средище на спорта. Незнайно по какви причини обаче - спортната зала така и не бива довършена. Поради липса на финансиране в един момент строителството спира. Огромният комплекс, разположен недалеч от морето, така и си остава незавършен и никога не е приемал спортни състезания. Ужасно тъжно. И така днес, вместо между неговите стени да тичат таланти, които играят баскетбол или волейбол, спят бездомници и алкохолици. То е превърнато единствено в поле за изява на графити художници върху руините му. Чувството да се разхождаш из вътрешностите на изоставеният спортен комплекс е странно, вълнуващо, опасно и празно.

Къщата на Антон Новак, създателят на Морската градина във Варна, от години тъне в мизерия. Едва забележима откъм страна на булеварда, потънала в бурени и растителност. Цялата сграда е изрисувана в графити, вратите са разбити, помещенията са пълни с боклуци, а прозорците са потрошени. Предвижда се обаче нейната реконструкция и реставрация, като идеята е къщата, намираща се в историческия център на Морската градина, да бъде превърната в музей на Антон Новак. Дано наистина това се случи! Антон Новак е роден в Прага, Чехия. Пристига в България по покана на археолога Карел Шкорпил, при управлението на кмета на град Варна - Михаил Колони. По поръчка на градската управа на град Варна, Новак създава проект и започва осъществяването на един от най-големите градски паркове в България. Архитектът взима присърце възложената му задача. Засадени за първите редки растения. От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради „голямата деятелност“ на Новак общината му построява къща край входа на Морската градина във Варна.С годините обаче никой не я стопанисва и тя тъне в забравата на миналото...

Линк към статията ни: - coloursoflifebg.wordpress.com/2019/11/13/%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%ba-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b4/ Линк към видеоклипът от посещението ни: - th-cam.com/video/q3Yz2jlg_p8/w-d-xo.html Идея за реконструкция на паметника на българо-съветската дружба във Варна - линк: citybuild.bg/news/ideia-rekonstruktziia-pametnika

Синагогата е първият еврейски молитвен дом във Варна, открит през 1890 г. За времето си е била една от най-красивите сгради в града. Строена е в мавритански стил, с отделни готически елементи, като фасадата е богато орнаментирана.Тя е една от най-големите в Европа от този вид, като наподобява архитектурата на средиземноморските еврейски молитвени домове. Сградата не изпълнява функциите на храм от началото на 60-те години. Дълги години храмът е бил под егидата на Българския съюз за физкултура и спорт и се е ползвал като зала за бокс, в която е тренирал и олимпийският шампион Ивайло Маринов. Стои празна от годините на демокрация през 90 -те години вече е и без покрив. Една тъжна и изоставена гледка, забравена във времето...

Преди десет години се срутва козирката на обекта. Сградата е ползвана известно време предимно за магазини, след което спира да функционира изцяло и е изоставена на произвола на времето. Причината „Гъбата“ да затвори врати е в окаяното състояние на водопровода, който я захранвал с минерална вода, поради абразията на химичните елементи, които съдържа водата. До ден днешен старата постройка се руши, изрисувана е в графити, а пространството край нея е занемарено.

Сградата е строена през 1966 г. и е творение на Aрх. Косьо Христов, един от най-успешните варненски архитекти. Той е автор и на емблематичните за Варна ФКЦ, хотел "Черно море", Дом на техниката и фонтана с жабите в Морската градина. В тази прословута баня за пръв път термалните води, които днес се разхищават, са се използвали навремето за лечебни цели. На инж. Христов е идеята екотермалните води на Варна да се използват за затопляне на пясъка на плажа и на водата край брега, като се използват тръби. Преди десет години обаче се срути кузирката на обекта. До ден днешен обаче старата постройка се руши, изрисувана е в графити, а пространството край нея е занемарено. Част от помещенията към обекта преди време са се давали под наем като магазини, които отдавна вече са затворени и са останали само указателни табелки и част от витрини. Така тази бивша баня стои изоставена и забравена от хората, напомняща за себе си само с характерния си купол, наподобяващ гъба, от което носи и своето име.

Nice content 🙏

💯💯💯💯👍👍👍👍👍👍COOL

Great explore! Well done.

😝🤑😝🤑🤑😝🤑😝2źćfscgghhģxplddrrrdffffddfffffffffffffftfgggggggggggggtttttfrrrrrrrrrrfrrrŕrrrrtrrdddrerrrrrreerŕddeeeeeeeèdsdffddsddddddddddddddfffttttttttttttggfdzzzzaaaZzAASWSFRRDFDDDRRRRE

www.google.com/maps/@43.2136163,27.9419092,3a,75y,218.01h,87.18t/data=!3m6!1e1!3m4!1sowjxeEdwRvLjHv00s2GIbQ!2e0!7i13312!8i6656

Много жалко за тази сграда.

I can't believe it. I took a lot of rides in this track, while we didn't even know what summer bobsleigh was in Hungary. And I won't ever use it again. Painful. 😭

Как не се намери някой да го ремонтира.едва ли има аспаруховец който да няма спомени от него.беше и би могло пак да е хубава атракция

Това къде е?

Къде се намира сградата?

Има ли откъде да се влезе вътре?

good video!

Във Валенсия пазят дори високите комини на бившите фабрики, кланици. Сградите, които могат да се реставрират , са превърнати в спортни комплекси , домове за стари хора, клубове с културна цел . Дори двата затвора, които са останали в центъра на града поради разрастването му се реставрират. Съобразявайки се със съвременната архитектура ги превръщат в административни и бизнес центрове. За съжаление българите не умеят да пазят старините си. Не се учудвам че дори историята на държавата ни се мъчат да нагодят според интересите на върхушката в даден момент. Превръщат и бъдещите поколения в безродници . Жалко за усилията на патриотите, умеещи да пазят миналото ни, но когато главата е проста, не чакай тялото да поумнее......

1. - Стар локомотив 2. - Изоставен бар/заведение 3 - Не знаем какво точно е било, но прилича на кула от замък 4. - Някаква изоставена кооперация 5 - Изоставено помещение/склад - до него има стара разрушена къща

Поздравления за видеото но това е пароцентралата на фабриката а не самата фабрика. Тя е горе: photos.wikimapia.org/p/00/01/31/83/12_big.jpg

Благодаря за видеото! Всеки ден минавам оттам на път за работа и винаги погледът ми се задържа за секунди върху красивите ъгловати форми, комина и огромната сводеста метална рамка на единия прозорец! Така и не ми остава време да спра и да разгледам подробно. Жалко, че такава красива архитектура е превърната в призрачни руини.

През цялото време очаквах да дойде частта с пичовете с флаконите които да нападнат тези така и изоставени влакови композиции изпръскващи изкуството през дюзите на своите 'шпрейове' ама така и не дойде тоя момент... пфу, скука, сори :/

Супер е

Това всъщност... Не е кей. Това е било навремето тераса на ресторант. До нея се виждат някакви останки от заведението, което го няма още от преди да съм се родил. Пътеката, по която ти минаваш по-късно във видеото пък общо взето е била единственият достъп до плажа с бебешки колички, колкото и странно да звучи. Сега почти не се използва, но понякога можеш да видиш хора да слизат до крайбрежната оттам.

Ще ми се един път да се разходя в този парк, само дето не го познавам. Майка ми е минавала оттам за училище и до ден днешен ходи на същото училище през него. Вече в качеството си на учителка, а не на ученичка, разбира се. И като гледам, ако паметника не го реставрират, поне парка да ремонтират? Градът няма толкова много паркове, че да оставят този занемарен. Паметникът може и да е комунистически, но паркът не е строеж да бъде изоставян.

Майка ми ми е разказвала как двамата с вуйчо ми са се забавлявали на него. Още стърчеше релсата до преди десетина години, улеите още стоят. По едно време се заеха да го реставрират, но стълбичките край водопада - който ти казах, че всъщност е канал - пропаднаха тогава и пак изоставиха съоръжението. Не вярвам някога да го реставрират въобще. Жалко. Не че Варна няма лунапаркове, ама сега пък ги нафрашкаха в моловете. Тъжна история.