Много точно и ясно. Имах един приятел, които аз поздравих и попитах как е той мълчеше, усехих афект от нещо, повторих въплоса той пак мълчи и тогава от благоприличие попитах как си, как са децата, а той ми отвърна троснато и незнаех, защо попитах, какво има понеже знам, че му предстоеше дело и попитах всичко наред ли е, а той ми се развика, че не ме интерисува и ако има нещо, което иска да знам, ще дойде да ми каже. Тогава аз му казах съвсем спокойно, че той говори за това и аз, за това съм попитала. Незнайно защо после той дойде и ми наговори обвинения и обиди. От тогава не си говорим, а можеше да каже, че сега не му се говори, че децата са добре, но явно беше надъхан срещу мен, а в какво ве обвини до ден днешен незнам. Очаквах да дойде да поговорим, да се извини, да каже, в какво ме обвинява, но не. Заболя ме от отношението му, но не мога да направя нищо, затова си стоя настрана и ако желае някога да дойде и да обясни добре, ако не здраве да е. Спирам да го мисля. На сила хубост не става. Без вина станах виновна. А какво лошо съм попитала и той ме е питал как са децата ми. Аз не съм се държала така, но незнам. Явно е имало нещо, което аз незнам, а и той не пожела да ми каже. Сега гледа от далеко и наблюдава, но няма очи да дойде и да се извини, а аз бях поискала обяснение, защо се държи така, но той се покри. Разбрах, че го е страх или е разбрал, че нямам вина и сега не смее да се приближи. И докога така. Благодаря Ви много за прекрасните съвети! 😊😊😊
Открих канала в един от най-трудните моменти за мен! Нямаш представа колко много успя да ми помогнеш.. Благодаря ти от сърце за всичко, което правиш ! 👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻❤️
Прекрасни видеа!!! В човешката душа има две основни неща: мисли и емоции. Мисленето на великите духовни творци (философи, учени, композитори, писатели и др.) се характеризира с мъдрост, способност за обобщение на човешкия опит, проницателност и супер-яснота. Емоциите на тези духовни творци са топли, дружелюбни и не-егоистични, т.е. те са морално извисени и чисти. По потенциал всички хора са равни братя и сестри, но различните хора са реализирали своя потенциал в твърде различна степен. Тези духовни творци са реализирали твърде голяма част от своя потенциал, докато много други хора са реализирали съвсем малка част от своя потенциал. Всички хора са равни братя и сестри и имат еднаква стойност като потенциал (като семе, като възможност за бъдещо развитие); но Айнщайн, Вивалди, Сенека, Ботев и Достоевски вече са реализирали голяма част от своя потенциал и затова имат по-голяма стойност (ценност) от онези, които не работят за реализирането на своя потенциал.
Това е едно от най - отварящите очите ми видеа, които съм гледала някога 🤯❣️... А какво ли представлява човешката стойност, ако не се крие в концепциите които създаваме за себе си..
Казвам се Пенчо. Имам голямо "ЕГО". Следвам Магистърска програма по "ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ"... Не харесвам сини очи, но въпреки това те харесвам. Продължавай! =D
И все пак,как да убедим човек,че е по-лесно да бъдеш уязвим и е по-хубаво да споделяш,чувствата си ? ... Как да му обясним,че ние не сме неговия баща или неговата майка и няма да го упрекнем,че се е разревал от нещо,което го кара да бъде зле .... как да го утешим и да се сближим с него ,когато той винаги е “силен емоционално” ..... ???
Не е възможно. Това е личен избор, който всеки прави или не прави. Опитите да повлияем повече вредят, отколкото помагат. Ако изборът му не е по нашия вкус - приемаме го и правим своя.
Aхх, да дойде детето ми и да ми каже: " Мамо, искам да рисувам илюстрации за детски книжки" - аз ще съм най-щастлива! :D Иначе ще му дам свобода да реши.
Добре, а кое в крайна сметка определя нашата стойност? 😀 Кое е това нещо, което е вътре в нас, а не е нещо външно? Че не са парите, известността, властта, богатствата ясно. Но пък талантите, ценностите и знанията защо да не са? Ако стойността ни не идва от тях, то откъде идва тогава? Да кажем, че аз съм не много знаещ, ограничен човек, без специални умения и интереси, без особена духовност или морал. Общо взето ям, спя, изкарвам някакви пари и нищо повече. Откъде идва моята стойност тогава.. Какво в мен е ценно? Наистина много пъти съм се питала и ми е трудно да разбера. 😬 И още един въпрос. Кога можем да кажем, че някой се е справил като родител? Защото излиза, че колкото и да се стараеш, е неизбежно да не травмираш детето си по някакъв начин. Родителството звучи като направо непосилна задача. Страхотно видео иначе, примерите бяха много точни и ясни. Особено това за политиците. Благодаря 👍👌🙌🌟
По тази логика би следвало, че едно новородено бебе, което не може нито да ходи, говори, да се храни няма абсолютно никаква стойност. Самият живот сам по себе си е основната ценност и стойност на човек, която се полага на всеки по рождение. А развитието на умения, таланти и придобиването на знания би трябвало да служи за постигане на вътрешно удовлетворение, а не за доказване или придобиване на стойност. Колкото до втория въпрос: Никой, никога няма как да бъде перфектен родител и това е факт, който трябва да приемем :) Важното е родителят да се опитва да даде най-доброто от себе си, а това е нещо, което всеки родител прави.
@@damyana.dolzheva ами не е точно така, ако сам по себе си животът е стойност, то всички би трябвало да са (еднакво) стойностни хора, а самата реалност ни убеждава в противното. На теория звучи добре, но истината че усещането за собствената ни стойност е променливо и зависи от уменията ни за организиране и овладяване на собствената ни и колективната енергия. Не доказване а емитиране на стойност и принос би било добра основа за стабилна самооценка.
Много точно и ясно. Имах един приятел, които аз поздравих и попитах как е той мълчеше, усехих афект от нещо, повторих въплоса той пак мълчи и тогава от благоприличие попитах как си, как са децата, а той ми отвърна троснато и незнаех, защо попитах, какво има понеже знам, че му предстоеше дело и попитах всичко наред ли е, а той ми се развика, че не ме интерисува и ако има нещо, което иска да знам, ще дойде да ми каже. Тогава аз му казах съвсем спокойно, че той говори за това и аз, за това съм попитала. Незнайно защо после той дойде и ми наговори обвинения и обиди. От тогава не си говорим, а можеше да каже, че сега не му се говори, че децата са добре, но явно беше надъхан срещу мен, а в какво ве обвини до ден днешен незнам. Очаквах да дойде да поговорим, да се извини, да каже, в какво ме обвинява, но не. Заболя ме от отношението му, но не мога да направя нищо, затова си стоя настрана и ако желае някога да дойде и да обясни добре, ако не здраве да е. Спирам да го мисля. На сила хубост не става. Без вина станах виновна. А какво лошо съм попитала и той ме е питал как са децата ми. Аз не съм се държала така, но незнам. Явно е имало нещо, което аз незнам, а и той не пожела да ми каже. Сега гледа от далеко и наблюдава, но няма очи да дойде и да се извини, а аз бях поискала обяснение, защо се държи така, но той се покри. Разбрах, че го е страх или е разбрал, че нямам вина и сега не смее да се приближи. И докога така. Благодаря Ви много за прекрасните съвети! 😊😊😊
Открих канала в един от най-трудните моменти за мен! Нямаш представа колко много успя да ми помогнеш.. Благодаря ти от сърце за всичко, което правиш ! 👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻👏🏻❤️
Много полезно 😅 със всяко следвящо гледане, след всяка следваща година... 🙏
Супер канал! Точно от това имаше нужда. Писна ни от празноглави инфлуенсъри, които говорят само за брандове и ботокс! Палец нагоре от мен!
Прекрасни видеа!!!
В човешката душа има две основни неща: мисли и емоции.
Мисленето на великите духовни творци (философи, учени, композитори, писатели и др.) се характеризира с мъдрост, способност за обобщение на човешкия опит, проницателност и супер-яснота.
Емоциите на тези духовни творци са топли, дружелюбни и не-егоистични, т.е. те са морално извисени и чисти.
По потенциал всички хора са равни братя и сестри, но различните хора са реализирали своя потенциал в твърде различна степен.
Тези духовни творци са реализирали твърде голяма част от своя потенциал, докато много други хора са реализирали съвсем малка част от своя потенциал.
Всички хора са равни братя и сестри и имат еднаква стойност като потенциал (като семе, като възможност за бъдещо развитие); но Айнщайн, Вивалди, Сенека, Ботев и Достоевски вече са реализирали голяма част от своя потенциал и затова имат по-голяма стойност (ценност) от онези, които не работят за реализирането на своя потенциал.
06:17 ~ 06:25
Много наследен клип! Чудесен е! : )
Възхищавам се на знанията ти и на теб❤️ Много полезно за мен видео. Благодаря ти много ми помагаш.❤️
Страхотен канал - току-що го открих и обясненията са перфеткни!! А детските гласове са просто бонус!!! :-) :-) :-) Благодаря, Дамяна!!!
Много полезно - благодаря ти 💚💚💚
Горките Пенчо и Пенка...Най-травмираните измислени хора, които познавам! :) Благодаря за видеата!
Обожавам психологията, много полезен канал! Успех!
Еее браво браво! Много ясно обяснено. Продължавай все така!
Това е едно от най - отварящите очите ми видеа, които съм гледала някога 🤯❣️... А какво ли представлява човешката стойност, ако не се крие в концепциите които създаваме за себе си..
Много готин влог. Браво!
Стрхотна си, благодаря!
Много интересно! Страхотен канал!
Ще следя с интерес, усмивки. 🙂
Прекрасна си
Много прекрасна и много полезна!
Казвам се Пенчо. Имам голямо "ЕГО". Следвам Магистърска програма по "ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ"... Не харесвам сини очи, но въпреки това те харесвам. Продължавай! =D
много умно момиче
🤯
❤️
Промени ми живота аз съм един страхливец,който не може да промени живота си заради голямото си его
И все пак,как да убедим човек,че е по-лесно да бъдеш уязвим и е по-хубаво да споделяш,чувствата си ? ... Как да му обясним,че ние не сме неговия баща или неговата майка и няма да го упрекнем,че се е разревал от нещо,което го кара да бъде зле .... как да го утешим и да се сближим с него ,когато той винаги е “силен емоционално” ..... ???
Не е възможно. Това е личен избор, който всеки прави или не прави. Опитите да повлияем повече вредят, отколкото помагат.
Ако изборът му не е по нашия вкус - приемаме го и правим своя.
Aхх, да дойде детето ми и да ми каже: " Мамо, искам да рисувам илюстрации за детски книжки" - аз ще съм най-щастлива! :D Иначе ще му дам свобода да реши.
Страхотно, малко трябва да се позамисли човек за себе си и околните
И да разбера кое е моето нещо, че май съм в тая криза на 35🤔
МОЙТЕ РОДИТЕЛИ СА РАЗВЕДЕНИ И НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ СТРАННО ИСКАМ ДА НЕ ГИ ПОВТОРЯ НО НЕ ЗНАМ КАК ЩЕ СЕ СПРЯВЯМ ОТ МАЛАК САМО ПЛАЧА И ПРЕЖИВЯХ МНОГО!
Страшно ми хареса и сега започвам да гледам всички видеа едно по-едно.
Добре, а кое в крайна сметка определя нашата стойност? 😀 Кое е това нещо, което е вътре в нас, а не е нещо външно? Че не са парите, известността, властта, богатствата ясно. Но пък талантите, ценностите и знанията защо да не са? Ако стойността ни не идва от тях, то откъде идва тогава?
Да кажем, че аз съм не много знаещ, ограничен човек, без специални умения и интереси, без особена духовност или морал. Общо взето ям, спя, изкарвам някакви пари и нищо повече. Откъде идва моята стойност тогава.. Какво в мен е ценно? Наистина много пъти съм се питала и ми е трудно да разбера. 😬
И още един въпрос. Кога можем да кажем, че някой се е справил като родител? Защото излиза, че колкото и да се стараеш, е неизбежно да не травмираш детето си по някакъв начин. Родителството звучи като направо непосилна задача.
Страхотно видео иначе, примерите бяха много точни и ясни. Особено това за политиците. Благодаря 👍👌🙌🌟
По тази логика би следвало, че едно новородено бебе, което не може нито да ходи, говори, да се храни няма абсолютно никаква стойност.
Самият живот сам по себе си е основната ценност и стойност на човек, която се полага на всеки по рождение. А развитието на умения, таланти и придобиването на знания би трябвало да служи за постигане на вътрешно удовлетворение, а не за доказване или придобиване на стойност.
Колкото до втория въпрос:
Никой, никога няма как да бъде перфектен родител и това е факт, който трябва да приемем :) Важното е родителят да се опитва да даде най-доброто от себе си, а това е нещо, което всеки родител прави.
@@damyana.dolzheva ами не е точно така, ако сам по себе си животът е стойност, то всички би трябвало да са (еднакво) стойностни хора, а самата реалност ни убеждава в противното. На теория звучи добре, но истината че усещането за собствената ни стойност е променливо и зависи от уменията ни за организиране и овладяване на собствената ни и колективната енергия. Не доказване а емитиране на стойност и принос би било добра основа за стабилна самооценка.