Видеото е добро, с доста исторически материал. В книгата "Панчарево - минало и настояще", 1999 г. , 270 стр., от Трайко Стоилов Иванов (библиотека чит. "Виделина") са представени всички известни исторически данни , легенди и песни за Урвич. В една от легендите, записана около 1903-4 година и публикувана в началото на миналия век (1907 г.), се предава разказа на Божил Коцев от Панчарево за съдбата на семейството на цар Ясен след смъртта на съпругата му: тя кърмила две близначета бозайничета - Георги и Ирина. Върнал се царът в палата, взел децата и ги въвел в рудника (той си държал руда за сечене пари), турнал им вода и хлеб, като им казъл, че ще дойде после да ги вземе, а на 9 войника заповядал да затрупат рудника с камъни. До рудника имало скривалище, същите войници пренесли всички скъпоценности и пари и тех затрупали, а след това царът заповядъл тия девет войника да съсекат, за да не кажат, де са децата и съкровищата. " Дали става въпрос за рудник или за погребаване на царските деца? Черквата "Св. Илия" е ползвана от жителите на с. Панчарево след падане на крепостта под турска власт най-вероятно при войните на Австрия с Турция и нашествието на кримските татари. Преди около 60 години стените на крепостта и черквата бяха все още запазени. След разкопките стенописите са свалени и се твърди, че са запазени. Къде са сега и в какво състояние са не е ясно. За съжаление разкопките вървят вече 30 и повече години безда се укрепва нищо и всичко е в насипен вид. Крайно време е да се направи консервиране на частите, които са разкопани. Също така крепостта и крепостната черква не са в землището на Кокаляне, а на село Панчарево, което се е наричало Главешово. защото населението му е било задължено да се грижи за крепостта и за снабдяването с храни. До крепостта е разположен Панчаревския манастир "Св. Николай Летни", в основите на който също са открити останки на малко дете. Вече има твърде много материали и е подходящо да се създаде изложбена зала, да се повъсттановят руините и да се оправи малко околността около манастира. Стоил Трайков Стоилов, жител на Панчарево.
Интересно, как е възможно постройка на такова място и с такива размери да пази каквото и да е? и къде е минавал този път? с каква проходимост и пропускна спосонсост?
В горния, северен край крепостта е разположена недалеко от стария римски път, по който се е достигало от София през Лозен и Пасарел до Самоков и от там до поречието на Струма на юг, а и до поречието на Марица. Турците идват по поречието на Марица и затова битката с тях е била в района на Самоков. Турците са отхвърлени от придвижване към София и продължават на югозапад към Македония. София била спасена. В 986-та година Василий II обградил София. Цар Самуил бил на юг ангажиран в битки с византийците. Връща се обратно в крепостта Урвич. Притиснат от Самуил и войските на крепостта София, Василий се изтеглил, но войската му е разбита от Самуил в прохода Траянова врата, а той едва се спасява.
![เปิดบ้าน โคตรสวย ป๋องกพล รู้จักตั้งนาน เพิ่งรู้ว่ารวย!!! l [Nickynachat]](http://i.ytimg.com/vi/tmgCF_2HfYI/mqdefault.jpg)
Видеото е добро, с доста исторически материал. В книгата "Панчарево - минало и настояще", 1999 г. , 270 стр., от Трайко Стоилов Иванов (библиотека чит. "Виделина")
са представени всички известни исторически данни , легенди и песни за Урвич. В една от легендите, записана около 1903-4 година и публикувана в
началото на миналия век (1907 г.), се предава разказа на Божил Коцев от Панчарево за съдбата на семейството на цар Ясен след смъртта на
съпругата му: тя кърмила две близначета бозайничета - Георги и Ирина. Върнал се царът в палата, взел децата и ги въвел в рудника
(той си държал руда за сечене пари), турнал им вода и хлеб, като им казъл, че ще дойде после да ги вземе, а на 9 войника заповядал да затрупат
рудника с камъни. До рудника имало скривалище, същите войници пренесли всички скъпоценности и пари и тех затрупали,
а след това царът заповядъл тия девет войника да съсекат, за да не кажат, де са децата и съкровищата. " Дали става въпрос за рудник
или за погребаване на царските деца? Черквата "Св. Илия" е ползвана от жителите на с. Панчарево след падане на крепостта под турска власт
най-вероятно при войните на Австрия с Турция и нашествието на кримските татари. Преди около 60 години стените на крепостта и черквата
бяха все още запазени. След разкопките стенописите са свалени и се твърди, че са запазени. Къде са сега и в какво състояние са не е ясно.
За съжаление разкопките вървят вече 30 и повече години безда се укрепва нищо и всичко е в насипен вид. Крайно време е да се направи
консервиране на частите, които са разкопани. Също така крепостта и крепостната черква не са в землището на Кокаляне, а на село Панчарево,
което се е наричало Главешово. защото населението му е било задължено да се грижи за крепостта и за снабдяването с храни. До крепостта е разположен
Панчаревския манастир "Св. Николай Летни", в основите на който също са открити останки на малко дете. Вече има твърде много материали
и е подходящо да се създаде изложбена зала, да се повъсттановят руините и да се оправи малко околността около манастира.
Стоил Трайков Стоилов, жител на Панчарево.
Благодаря за видеото
Много интересно👍
Моля Ви, правите добра продукция като "Туризъм.БГ" , качвайте с по-висока резолюция и качество като 1080p/1440p.
❤❤❤❤❤❤❤
Интересно, как е възможно постройка на такова място и с такива размери да пази каквото и да е? и къде е минавал този път? с каква проходимост и пропускна спосонсост?
В горния, северен край крепостта е разположена недалеко от стария римски път, по който се е достигало от София през Лозен и Пасарел до Самоков
и от там до поречието на Струма на юг, а и до поречието на Марица. Турците идват по поречието на Марица и затова битката с тях е
била в района на Самоков. Турците са отхвърлени от придвижване към София и продължават на югозапад към Македония. София била спасена.
В 986-та година Василий II обградил София. Цар Самуил бил на юг ангажиран в битки с византийците. Връща се обратно в крепостта Урвич.
Притиснат от Самуил и войските на крепостта София, Василий се изтеглил, но войската му е разбита от Самуил в прохода Траянова врата, а той едва се спасява.