Благодаря 💜🙏 Георги, това което правиш е много ценно, има смисъл и стойност. Людмил е прекрасен, топъл и Разбиращ събеседник. Осветява кристално корените на "проблемите", за да ги видим не като проблем, а като възможност.
Този човек Людмил май не съм го срещала в пространството, но съм много приятно изненадана, че съществува изобщо такава практика в образователната система. Страхотна тема, БЛАГОДАРЯ. Изобщо не съм се замисляла върху тези неща и че има динамика във взаимотношенията в училищна общност. Браво Георги ❤
В 8 клас имах съученик, който беше загубил майка си няколко дни преди началото на учебната година и си беше избрал да сяда на последния чин със свободен стол до него. Може би към 12 клас започна да сяда с други хора. Иначе беше много общителен и забавен
Харесва. ми и гледам подкастите ти и те моля да синхронизираш силата на твоя глас и този на гостите. Не мога постоянно да увеличавам или намалявам и понякога не слушам подкаста..
В примера с малкого дете, което проявява агресия към родителите си, защото леля му е изключена от семейната система, детето не действа така от проява на лоялност към нея. То просто попива и усилва неприязънта и отхвърлянето, което родителите демонстрират и не може да намери място на тази емоция вътре в себе си. Като парче от пъзел, което не пасва на красивия му вътрешен свят, в който мама и тате са най-добрите хора на света. Затова започва борба със себе си, която на външен план изглежда като борба с родителите, тъй като те са източникът на проблемната емоция и авторитетите, от които то иска помощ. Достатъчно е да бъде видяно, разбрано и по някакъв начин да се уважи и удовлетвори потребността му. Т.е. родителите да се напаснат в някаква степен към неговия красив свят. Затова казваме, че децата носят неотработената карма на родителите си, докато някой по веригата не реши проблема - ние просто попиваме и реагираме и с времето се научаваме да управляваме тези потоци съзнателно.
Много полезно. Бих искала това видео да достигне до възможно най- много хора.
Благодаря 💜🙏
Георги, това което правиш е много ценно, има смисъл и стойност.
Людмил е прекрасен, топъл и Разбиращ събеседник. Осветява кристално корените на "проблемите", за да ги видим не като проблем, а като възможност.
Много Ценно!!! Много Вярно за мен!!! Благодаря Ти, Георги!!! Бъди!!! Бъди!!! Бъди!!!
Много ценно видео, благодаря! :)
❤❤❤❤❤
Този човек Людмил май не съм го срещала в пространството, но съм много приятно изненадана, че съществува изобщо такава практика в образователната система. Страхотна тема, БЛАГОДАРЯ. Изобщо не съм се замисляла върху тези неща и че има динамика във взаимотношенията в училищна общност. Браво Георги ❤
Благодаря!Много харесвам Вашия гост!❤❤❤
Благодаря за чудесния поткаст
Ех, че хубав подкаст - разговор отново!
Да сте живи и здрави и все така будни, благодаря ви!🙌
Много полезно ❤
❤Благодаря! Благодаря! Благодаря!❤
Благодарим ви!
🙏🏻❤️
Благо даря💙
В 8 клас имах съученик, който беше загубил майка си няколко дни преди началото на учебната година и си беше избрал да сяда на последния чин със свободен стол до него. Може би към 12 клас започна да сяда с други хора. Иначе беше много общителен и забавен
Благодаря 🙏♥️
Много стойностно
Харесва. ми и гледам подкастите ти и те моля да синхронизираш силата на твоя глас и този на гостите.
Не мога постоянно да увеличавам или намалявам и понякога не слушам подкаста..
В примера с малкого дете, което проявява агресия към родителите си, защото леля му е изключена от семейната система, детето не действа така от проява на лоялност към нея. То просто попива и усилва неприязънта и отхвърлянето, което родителите демонстрират и не може да намери място на тази емоция вътре в себе си. Като парче от пъзел, което не пасва на красивия му вътрешен свят, в който мама и тате са най-добрите хора на света. Затова започва борба със себе си, която на външен план изглежда като борба с родителите, тъй като те са източникът на проблемната емоция и авторитетите, от които то иска помощ. Достатъчно е да бъде видяно, разбрано и по някакъв начин да се уважи и удовлетвори потребността му. Т.е. родителите да се напаснат в някаква степен към неговия красив свят. Затова казваме, че децата носят неотработената карма на родителите си, докато някой по веригата не реши проблема - ние просто попиваме и реагираме и с времето се научаваме да управляваме тези потоци съзнателно.
Как може да се свържем с Людмил Стефанов?
Има гневни деца които са агресивни и шумни и живеят с двамата си родители. Какво е обеснението?
Може би и в къщи е такава обстановката