Православия [Разкол и църква] [Vox Nihili със Стоян Ставру]

Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат:
Защо вероизповеданията се регистрират?
Кои са „алтернативните православни общности“ и в частност старостилците?
Какъв е проблемът с календара?
Съществува ли „наднационално универсално канонично право“?
Защо Българската патриаршия съществува преди българската държава?
Кой е виновен: ВКС, Европа или Законодателят?
Закъснели ли сме с промените в Закона за вероизповеданията?
Може ли законът да бъде чудовище или какво може да правим с децата, родили се с чудовищен вид?
Как го правят в Гърция?
От какви данъци е освободена Църквата?
Трябва ли да броим вярващите?
Защо е регистрирана Истинно православната църква?
Какво представляват „православните фондации“?
Кои са особеностите на „балканският секуларизъм“?
„Признаването на качеството на юридическо лице на „Българска православна църква - Българска патриаршия“ не нарушава правото на лицата свободно да се сдружават: както това на източноправославните християни, така и на инославни християни и такива, които изповядват друга вяра.Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на Българска православна старостилна църква биха се засегнали права на „Българска православна църква - Българска патриаршия“ и нейните членове.“ - това реши Върховният касационен съд през декември 2024 г. Решението му стана повод за бурни политически реакции и законодателен активизъм. Може ли да има друга църква освен Българската патриаршия, която да се казва „православна“? Трябва ли държавата да спира „самозванците“ и съдията да проверява спазването на 9-ия член на Никео-цариградския символ на вярата? До къде стига подкрепата на държавата в отношенията й с църквата? И най-вече представлява ли регистрацията на вероизповедание някакво признание на автентичността и легитимността на една религия? Ето тези въпроси, породени от актуалната ситуация в страната, бяха в основата на настоящия разговор, който търсеше и преход към по-общите перспективите на връзката между държавата и църквата.
###
Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ.
###
Допълнителни бележки към епизода: podcast.ratio....
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/

[@stoene4]

Чудесен епизод! Доцент Гройсман винаги е интересен за слушане/четене. Трябваше да влизам по-често на упражнения по ОТП навремето..😅

[@don-pipon]

"Разколът" е църковен термин и се различава от светския "разделение". Разколът е разделяне на църковната иерархия на църква (епископи, свещеници и дякони). Миряните могат да посещават която си искат църква и църковна организация, без да създават "разкол". БПЦ-Българска Патриаршия, не нарича Българската Православна Старостилна Църква "Разкол" и "Разколническа", защото няма разделение в БПЦ, а иерархията на Българската Православан Старостилна Църква, "апостолското приемство" е приела от друга старостилна църква, получила съответното апостолско приемство от каноничната "Руска Задгранична Църква"- никога не била в схизма.

[@СтойчоПърванов]

Връзката между православие и национализъм най-добре може да се илюстрира с това което се случва в Македония в края на деветнадесети и началото на двадесети век. Влизат гръцките андарти с един поп от гръцката патриаршия в някакво македонско село, населено с българи и под дулата на пушките всички селяни целуват кръста и биват записвани като православни към гръцката патриаршия. И веднага гръцката държава ги обявява пред международните институции за славяногласни гърци.
Добре, ама на другият ден в това същото село влизат четите на ВМРО с поп от българската екзархия и пак същото. Целуват кръста и отново стават православни българи записани към българската екзархия и съответно ние ги посочваме пред международните институции, за българи.
Ама, че в селото живеел някой друг грък или сърбин, няма значение. Те също вече, да кажем, автоматично стават българи, щом са записани като православни към българската екзархия. Те даже нито едните, нито другите, че и третите ( сърбите) не са си и правили тогава труда да ги посочват като славяноговорящи православни гърци или гръцкоговорящи православни българи или пък някави си говорящи православни сърби. За гърцката държава щом тези са записани към гръцката православна патриаршия, значи са гърци.
За българската държава щом тези са записани към българската православна екзархия, значи са българи.
Добре ама на третия ден влизат сръбските чети, със сръбския поп и хоп, пак по същата процедура, тези същите българи, по етнос и самоопределение стават автоматично сърби и са посочени пред същите тези международни институции от сръбската държава за сърби.