2:18мин. Точно това ми се е случвало през целит живот, когато кажа "не"-сърдене, отхвърлне, изоствяне......научавш се да не го правиш. Но пък прегаряш, разболяваш се и пак оставаш сам, заото вече нямаш сили да си навсякъде и винаги на разположение. Стрхът от реакцията на другите, когато откажа, ме кара да е съглася, дори, ако първоначално съм лазала "не". Както казват "ще клекнеш, няма къде а идеш". Омагьосан кръг. На 52г. искам вече да изляза от тази центруфуга.
Здравейте. Много добре обяснено и гледните точки са найстина много и да така е. Резултата е пасивна агресия или агресия към друг човек. Искам само да добавя, че обикновено това се случва в следствие на динамиката преживяна в детството. Защото в един момент идва въпросът: Аз какво искам и аз какво бих позволил? Това са въпроси на които не знаем отговора защото в детството сме били така наречените "невидими деца". Просто никой не те е валидират като малък и не знаеш какво да изразиш и какво не. Ти дори не можеш да се разграничиш от "другия" имам предвид човека който обичаш защото просто родителите ти винаги са имали повече проблеми от теб, и твоите емоции и мисли остават "неясни" и "непризнати". И от там се започва големия people pleasing. Така, че идва моментът в който ние трябва да се видим, разберем и валидираме. И в следствие на това започваме да изискваме и да имаме граници.
Много би било хубаво, да се получават нещата, по този асертивен и добронамерен начин за поставянето на личните граници. Но, никога до сега не е давало резултат, изпробвала към го многократно. Не се разбира, от хората, трябва винаги да е с вербална агресия, да има повишаване на тон , грубост. Ето това, вече се разбира и има резултат.
Няма как да се съглася, това е Вашето субективно виждане и то неслучайно е такова. Коментарът Ви е сигурен признак, че имате да работите с автоагресията си първо. Ученето на граници е многопластов процес - клипа показва само част от него!
🟢 Можете да се свържете с мен през контакт формата на блога ми - @t
🟢 Повече за мен има тук -> inesraycheva.com/
2:18мин. Точно това ми се е случвало през целит живот, когато кажа "не"-сърдене, отхвърлне, изоствяне......научавш се да не го правиш. Но пък прегаряш, разболяваш се и пак оставаш сам, заото вече нямаш сили да си навсякъде и винаги на разположение. Стрхът от реакцията на другите, когато откажа, ме кара да е съглася, дори, ако първоначално съм лазала "не". Както казват "ще клекнеш, няма къде а идеш". Омагьосан кръг. На 52г. искам вече да изляза от тази центруфуга.
Аз съм от тези хора. Постоянно се опитвам да превъзмогна това и това страшно ме уморява , нервира и депресира. Благодаря ти Инес за диагнозата🙂
Благодаря за споделянето! :)
Диагноза със сигурност не е, обаче. :)
Здравейте.
Много добре обяснено и гледните точки са найстина много и да така е.
Резултата е пасивна агресия или агресия към друг човек.
Искам само да добавя, че обикновено това се случва в следствие на динамиката преживяна в детството.
Защото в един момент идва въпросът:
Аз какво искам и аз какво бих позволил?
Това са въпроси на които не знаем отговора защото в детството сме били така наречените "невидими деца".
Просто никой не те е валидират като малък и не знаеш какво да изразиш и какво не.
Ти дори не можеш да се разграничиш от "другия" имам предвид човека който обичаш защото просто родителите ти винаги са имали повече проблеми от теб, и твоите емоции и мисли остават "неясни" и "непризнати".
И от там се започва големия people pleasing.
Така, че идва моментът в който ние трябва да се видим, разберем и валидираме.
И в следствие на това започваме да изискваме и да имаме граници.
Благодаря ти Инес, отлична работа ! А ако властният е родител, който управлява със забрани ? Знам доста такива случаи
Amazing content ♥️
Много ми е тердно да рабера как така чувствата на другите, не зависят от мен 😳🧐
Много би било хубаво, да се получават нещата, по този асертивен и добронамерен начин за поставянето на личните граници. Но, никога до сега не е давало резултат, изпробвала към го многократно. Не се разбира, от хората, трябва винаги да е с вербална агресия, да има повишаване на тон , грубост. Ето това, вече се разбира и има резултат.
Няма как да се съглася, това е Вашето субективно виждане и то неслучайно е такова. Коментарът Ви е сигурен признак, че имате да работите с автоагресията си първо. Ученето на граници е многопластов процес - клипа показва само част от него!
Благодаря за отговора!