до изоставеното село Манастирище в планина Понор
ฝัง
- เผยแพร่เมื่อ 19 เม.ย. 2024
- Разходка в планина Понор до махалите на напълно обезлюденото село Манастирище, което умря след одържавяването на земите в края на 1950-те, когато населението намаля от 680 човека през 1941-ва година на 101 през 1965-та (и 25 през 1985-та). Посещение на къщите в махалите Раетска и Войнишката. Оброчни места от селото, както и двете стари изоставени гробища. Изкачване на връх Попова могила. Разходка от Завидовци до Манастирище.
Страхотно видео! Много ми харесва как разказваш.
много Благодаря! :)
Много хубаво видео. Благодаря ви !
Благодаря за коментара!
Много интересно видео! И аз имам корени от това село - имаме вече паднала къща, там. Всъщност и баща ми, който е на 75 години е учил в училището, намиращо се в Раетската махала. В миналото сегашния ловен заслон Бай Йосо беше магазини дядо ми е бил магазинер в него. Бих се радвал да направиш видео и за Загъжене - и там имам корени.
много инетересно! Значи вашият дядо е учил в училището в края на 50-те, началото на 60-те години. Не съм намерил информация за това, кога училищата в Манастирище са затворили. Сигурно в края на 60-те това вече се е случило, или в началото на 70-те. Благодаря Ви и за информацията за заслона, винаги ми е интересно да науча такава информация. Аз дори съм се чудил, дали оная къща до кръста (с пътната карта) не е било магазин, защото е по-различна и вътре има доста неща. В Загъжене съм се разхождал много пъти, тази пролет за пръв път видях и двете гробища в селото, но тогава не съм снимал. Хубавото в Загъжене е това, че всъщност в селото няма такива изоставени къщи, каквито има в Бърдо и Манастирище, дори в Кукерова махала къщата до скалната арка се поддържа, камо ли в горните части при асфалтовия път. В махалата при старата църква има строителство, ремонтират стари къщи, строят нови (точно то кръста Св. Св. Константин и Елена), видях и един мъж, който изграждаше дувар по стария начин - с напасване на камъни, без цимент.
Здравейте, много интересна информация. В махалите на с. Искрец има няколко оброчни кръста.
здравейте! В махалите на Искрец за сега съм открил 33 оброчни места! А кръстовете са още повече, защото на някои места има по 2 кръста един до друг. Със сигурност има още, така че се разхождам и откривам нови :)
Тъжна история са тия къщи. Особено обруганото гробище. 😢
да, това с гробището не мога да го разбера. Това са били много бедни хора, животновъди, какво са очаквали тези иманяри да открият... в същата планина има гробище на село Бракьовци (старото село, което е било високо в планината, не сегашното). И то е разкопано и кръстовете са почупени...
Много хубаво видео!
мерси! :)
Благодаря! И аз изследвам така.
Кво търсиш по тия къщи, та ги обикаляш подред.
мерси! само тази пролет се сетих да снимам, иначе обикалям така от години :)
Много интересно видео. Разказвате увлекателно. А защо всъщност търсите кръстове? Религиозен ли сте?
търсенето започна случайно, обикалям из тези места и виждах все повече кръстове и започнах да ги отбелязвам. за мен са спомен за онези хора, които са живяли високо по планините край пролома на река Искър. Аз лично изобщо не съм религиозен, но разбирам тяхната потребност към вярата и традициите.
Може ли ваши телефонен номер за връзка с вас
здравейте, може да ми пишете на contact@pavelpronin.com
След махала Манастирище, е махала Скривена,също е
иинтересна.След махала Скривена посока село Гинци е махала Полеглица.
да, в тази част има доста за проучване, много стари и изоставени махали.
Аз съм наследник на къщата , в която намерихте вестниците Отечествен фронт и къщата, в която влизаха крадци и Вие не посмяхте да влезете., защото има календар от 2013год.
интересно! кога последно бяхте по тези места? Вие ли подредихте вестниците? Бяха подредени един върху друг много внимателно. Иначе вратата е разбита и стои отворено, мисля, че дори липсва изцяло. Двете къщи се намират в различни махали - едната е в Раетската (с Отечествен фронт), а другата е във Войнишката - под училището, тоест на известно разстояние една от друга. Имахте роднини и в двете махали? Втората за сега изглежда здрава, аз вързах тел от катинара към дръжката, да не се отваря и да не влизат дивите животни. Ако имате снимки или спомени от тези места, с удоволствие бих ги погледнал/видял. Редовно се разходждам из тези места, не знам дали тези стари къщи могат да се поддържат, сигурно изискват голям ресурс. Като цяло мисля, че вече не се обират тези стари къщи, каквото са откраднали през 90-те и 00-те, това е. Ако ги затваряте с катинар, мисля, че могат да стоят така с години.
Здравейте. Прадядо ми е от Рецката махала, но там къщата се срути още преди години. Вестниците не съм ги подреждала аз, но съпругът ми често ходи на лов и влиза в къщата. Другата къща във Войнишката махала е на баба ми, лятото я обраха пак. Изнесоха всички завивки и одеяла, даже една стара печка се бяха опитали да изнесат, но я бяха изоставили в двора. Често наминаваме и там да видим какво става, но през известен период, когато има дърводобив в района, дърварите я разбиват и просто няма смисъл да правим каквото и да било. Засега поддържаме единствено къщата в Мало Равнище над село Бучин проход.
@@kristianakrystanova9563 извинявам се, само сега видях отговора Ви. много тъжно е това с разбиването, мислех, че вече са спряли, но изглежда, че съм грешил... жалко, че няма как да се поддържат тези къщи и че това е съдбата им...
Наистина, интересно,това окачената бродерия на стените са ковьори
Сега в kakво състояние са селата та обвиняваш комунистите другарю
ако идеята беше да изгонят хората от планинските села през 1950-те - справили са се прекрасно с тази цел.
Tova e svqto mqsto
да, името не е случайно. според някои източници, в тази част на планината имаше манастири, разрушени по време на османското робство. а оброците са сложени на места, където някога са били тези манастири.
Защо са ги изоставе ни
няма един общ отговор. все пак по цял свят селата се изоставят в ползата на градовете. но специално Манастирище се обезлюди от 680 на 101 човек в рамките на няколко години защото в края на 50-те години са извършили одържавяване на земите и животните и хората просто изоставиха селата за по-добър живот в по-големите села и градове и вече няма кой да живее на такива места в трудни планински условия. а за последните жители на такива села, 90-те години бяха ужасни, защото тогава започнаха и обирите и разбиваха къщите. така тези места не успяха да се развият дори като вилни зони.