Много благодаря за това , че споделихте вашето приключение! Можах да видя във вашите видеа неща , които в други няма . Но пък има други , които също си заслужават. Благородно ви завиждам , че успяхте да изминете целия маршрут , защото аз едва ли някога ще мога . Но нищо , аз бях там с вас и ми напълнихте душата ! Наистина, много ви благодаря!!!
Комплименти, въпреки някои трудности по трасето, успешно го преминахте! ❤❤❤ С нетърпение ще чакам и други ваши пътешествия. Движихте се много умерено и показахте на останалите, че може и така, без много много сътресения и без изсилвания за рекорди, браво!!! 🤗 Искам само да отбележа едно нещо. В минута 1.08 в близост се движи един младеж, който пуши и тръска цигара, а до него тревата беше суха! Не знам какъв турист е този младеж, но подобно нещо въобще не трябва и да си го помисля да прави. И после кой запалил гората! Не пушете в гората млади хора, пазете я и се грижете за нея!!!
Очаквах с нетърпение финалния епизод на филма и днес много ме зарадвахте с него. Герои сте! Единствените, които не се оплаквахте и дори ме мотвирахте след верме да опитам и аз. Интересно ми е да споделихе според Вас физическата или психичаска устойчивост е по-важна за успешното преминаване на прехода? 🙂 Пожелавам Ви още успешни преходи, които да споделите с нас тук. 🥰
Благодаря. За мен физическата устойчивост беше по-голям фактор, защото имам чупен крак и след известно време вървене може да излязат проблеми. Психически тръгнахме много мотивирани и бяхме подготвени за дълго вървене, умора, болка и лошо време. Важно беше обаче, че планирахме да вървим повече дни и да разделим по-тежките маршрути в няколко дни - за 15 дена или по-малко определено физиката и психиката са по-силни фактори.
Миналата година един приятел прави скороходно Ком-Емине , и реши от Дъскотна направо да скочи до Емине...ние го съпортвахме и тръгнахме в 2 сутринта, и приключих ме към 21ч доста вървеше си беше към 80км направихме... П.П. Водата на Помориския проход спаси положението от това да бедстваме.
Доста сериозно начинание. Не знам как се прави скоростно по това шосе... Доколкото разбрах има друг по-безопасен маршрут, който сме пропуснали, и се отделя по-рано от водата на приморския. Има информация във фейсбук групата на КЕ.
Пресича се малко по-южно Поморийския проход - на бившия ресторант Горска фея, където има и чешма. Пак се върви по шосето, но за няма и километър. Минусът е, че се спуска едно дере, което съответно трябва да се качи. В началото се минава през едни ловни полета, а на местните ловни дружинки не им се нрави туристи да се размотават там. Част от пътеката навлиза и в границите на резерват.
Много благодаря за това , че споделихте вашето приключение! Можах да видя във вашите видеа неща , които в други няма . Но пък има други , които също си заслужават.
Благородно ви завиждам , че успяхте да изминете целия маршрут , защото аз едва ли някога ще мога . Но нищо , аз бях там с вас и ми напълнихте душата !
Наистина, много ви благодаря!!!
Браво !!
Браво, млади хора! Възхищавам ви се!😀
Браво…големи сладури сте!
Все така …напред и нагоре!
Много забавни и определено ме върнахте на пътеката, хубави спомени..... Очаквам Е4 тази година...💚💚💚
Благодаря! Ще се постараем да има и още приключения :)
Страхотно , завиждам ви. Чакам с нетърпение следващите маршрути. Успех.
Комплименти, въпреки някои трудности по трасето, успешно го преминахте! ❤❤❤
С нетърпение ще чакам и други ваши пътешествия. Движихте се много умерено и показахте на останалите, че може и така, без много много сътресения и без изсилвания за рекорди, браво!!! 🤗
Искам само да отбележа едно нещо. В минута 1.08 в близост се движи един младеж, който пуши и тръска цигара, а до него тревата беше суха! Не знам какъв турист е този младеж, но подобно нещо въобще не трябва и да си го помисля да прави. И после кой запалил гората!
Не пушете в гората млади хора, пазете я и се грижете за нея!!!
Очаквах с нетърпение финалния епизод на филма и днес много ме зарадвахте с него. Герои сте! Единствените, които не се оплаквахте и дори ме мотвирахте след верме да опитам и аз. Интересно ми е да споделихе според Вас физическата или психичаска устойчивост е по-важна за успешното преминаване на прехода? 🙂 Пожелавам Ви още успешни преходи, които да споделите с нас тук. 🥰
Благодаря. За мен физическата устойчивост беше по-голям фактор, защото имам чупен крак и след известно време вървене може да излязат проблеми. Психически тръгнахме много мотивирани и бяхме подготвени за дълго вървене, умора, болка и лошо време. Важно беше обаче, че планирахме да вървим повече дни и да разделим по-тежките маршрути в няколко дни - за 15 дена или по-малко определено физиката и психиката са по-силни фактори.
Миналата година един приятел прави скороходно Ком-Емине , и реши от Дъскотна направо да скочи до Емине...ние го съпортвахме и тръгнахме в 2 сутринта, и приключих ме към 21ч доста вървеше си беше към 80км направихме...
П.П. Водата на Помориския
проход спаси положението от това да бедстваме.
Доста сериозно начинание. Не знам как се прави скоростно по това шосе... Доколкото разбрах има друг по-безопасен маршрут, който сме пропуснали, и се отделя по-рано от водата на приморския. Има информация във фейсбук групата на КЕ.
Пресича се малко по-южно Поморийския проход - на бившия ресторант Горска фея, където има и чешма. Пак се върви по шосето, но за няма и километър.
Минусът е, че се спуска едно дере, което съответно трябва да се качи.
В началото се минава през едни ловни полета, а на местните ловни дружинки не им се нрави туристи да се размотават там. Част от пътеката навлиза и в границите на резерват.
Браво машини!❤Какво е усещането на Емине?
Трудно е да се опише, трябва да се усети! ;)
И аз съм се бъркал така по първата отбивка в дясно. И аз като вас се върна и след това намерихме пътя.😅
Точно от там се вижда морето.. Няма никаква заблуда, явно условията са били такива при вас. Или просто не сте различили морето от небето :)