Някога, някога...когато времето, живота, изкуствоно,любовта беше толкова истинско, красиво и щастливо,че сърцето се свива от болка по отминалото и умиление по вечното. Щастливи сме поколенията ,които изживяха детството ,младостта и зрялата си възраст в онова време. Хлябът беше вкусен, лимонадата истинска, бозата от 6 ст и обикновената вафла ...всичко беше с вкусът на човешката всеотдайнос и обич за хората. Несрамнимо, велико, неповторимо време. Хората бяха равни, уважавани и уважаващи. Бяха възпитани и научени на ценности. Работещи и с амбиции за честен и достоен живот. Такива бяха и филмите и песните и театъра и цялото българско изкуство . Живо ,духовно чисто, уникално , изпълнено с любов , красота и дълбока чувственост българско изкуство. Днес много хора живеят в друг свят и всеки ден един след друг ни напускат други. България плаче , страда и малко по малко гасне от болка по напускащите я велики българи. На къде върви този свят, о Боже. Как ще живеем без тях? А други не идват...Гладни, бедни , осиротели ...Като гаврошовци дрипави и мръсни, молещи се и просяци за коричка хляб. Без изкуство, без душевност, без спокойствие. Полудяваме от стрес, болести, напрежение, несигорно бъдеще, безработица. Ах, къде е онова щастливо и безгрижно време....някога, някога...
Пишете глупости под песен на Георги Минчев. Човек, на когото не са му давали читава работа, защото е учил във Франция. Вкарвали са го по арестите, заради начин на обличане, музика, която слуша или пее... Стига сте бленували за времето, в което сте получавали повече, отколкото сте заработвали и някой е мислил вместо вас.
Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни - изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, где сте вий, где е сега любовта? Някога, някога, толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта...
@@nikolaistoyanov1720 Нима смятате, чем нашето време е по-трудно от времето на Апостола или, примерно, на П. Пенев? Отчаяние е един грях. Аз винаги споменавам: О, колко трудности за нас дойдоха! Завидна беше нашата съдба! Ний не живяхме дни, епоха - борба живяхме ний, борба!
@@MarkBoldyrev По - трудно е ...много по - трудно. България е имала много тежки години, както и целият Свят, но такова духовно обезличаване и крушение не е имало. Това е трансформиращо събитие и то се насочва напълно планирано...и не става въпрос само за България.
Sorry I cannot write in Bulgarian but I understand It is a magnificent song, makes you sad and happy! Long live Bulgaria I love you Ulik from Jerusallem Israel
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни изгряваха вредом звезди. Страшно тържествено, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би с времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни, изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена, беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта, няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого, пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено, дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, где сте вий, где е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта.
Хубавите мигове са част от живота ,господин Николай ...? Моля за извинение, но се затруднявам да напиша фамилното Ви име .. Във спомените ще се връщаме към тях . И ще продължаваме да си правим още по - хубави спомени! Пожелавам Ви да сте здрав и истински щастлив !
Поклон пред паметта на Йосиф Цанков и пред таланта на Йорданка Христова от Горна Оряховица, родния град на Емил Георгиев друг голям български композитор, диригент на Оркестър " София" и Биг бенда на БНР и БНТ дълги години!
Още малко остана.Няколко години и всичко започва наново, Заминава си старото, идва новото! Колкото добро е било,не ще запомни никой. Със старото си заминавам и Аз!
Любопитна подробност е, че песента е изпълнена и от актьора Коста Карагеоргиев през 1968 г. Докато Минчев я пее по-равно, Карагеоргиев предава повече драматичност.
Тихомирски, жив и здрав бъди и всички около теб. Но моля те да пишеш на Български език. Гордей се, че си наследник на една от най-старите държави. И която никога не си е променяла името. Единствена в света. България.
Прекрасна песен!
Бог да прости Георги Минчев!❤️
Големи Актьори и Георги Минчев беше голям пич!❤❤❤
Някога, някога...когато времето, живота, изкуствоно,любовта беше толкова истинско, красиво и щастливо,че сърцето се свива от болка по отминалото и умиление по вечното. Щастливи сме поколенията ,които изживяха детството ,младостта и зрялата си възраст в онова време. Хлябът беше вкусен, лимонадата истинска, бозата от 6 ст и обикновената вафла ...всичко беше с вкусът на човешката всеотдайнос и обич за хората. Несрамнимо, велико, неповторимо време. Хората бяха равни, уважавани и уважаващи. Бяха възпитани и научени на ценности. Работещи и с амбиции за честен и достоен живот. Такива бяха и филмите и песните и театъра и цялото българско изкуство . Живо ,духовно чисто, уникално , изпълнено с любов , красота и дълбока чувственост българско изкуство. Днес много хора живеят в друг свят и всеки ден един след друг ни напускат други. България плаче , страда и малко по малко гасне от болка по напускащите я велики българи. На къде върви този свят, о Боже. Как ще живеем без тях? А други не идват...Гладни, бедни , осиротели ...Като гаврошовци дрипави и мръсни, молещи се и просяци за коричка хляб. Без изкуство, без душевност, без спокойствие. Полудяваме от стрес, болести, напрежение, несигорно бъдеще, безработица. Ах, къде е онова щастливо и безгрижно време....някога, някога...
Вълнуващо споделяне!
Реализъм,носталгия по
несъхранена красота,
жалба за младост...
Искрена,Истинска
беше за нас Любовта...
Прекрасно и безвъзвратно загубено!
Пишете глупости под песен на Георги Минчев. Човек, на когото не са му давали читава работа, защото е учил във Франция. Вкарвали са го по арестите, заради начин на обличане, музика, която слуша или пее... Стига сте бленували за времето, в което сте получавали повече, отколкото сте заработвали и някой е мислил вместо вас.
Da,tova beshe istina.Zs sajalenie,tova e samo spomen
@@zazabg Ti Brato si niakav otkachen.Koga si roden?Pishesh panic gluposti Ili si platen ili si za psichiatria
И двамата са в по - добрият свят . Мир на праха им .
Недялко Йорданов е жив и здрав.
@@user-re2mc7rc9m Артистите , уважаеми , и двамата са в по - добрият свят . Недялко е авторът на песента и е жив .
@@user-yb5tj2fw7o Всичко е наред. Разбрах, живи и здрави да сте.
И тримата, не забравяйте Борис Карадимчев! Без него песента нямаше да е това!
И тримата за съжаление.Бате Гошо също.
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
Текста на кой е?
@@marinvarbanov9398На Недялко Йорданов.
Недялко Йорданов.
Благодаря.
най смислената песничка , която съм чувал
Красивата Невенкаси отиде,а сега и момчето я последва .
Някога, някога... толкова някога имаше хубава българска поп-музика...
... и филми...
колкото девет лета? И ще бъде обезателно...
@@MarkBoldyrev Като виждам до какво жалко състояние сме се докарали се отчайвам за бъдещето!
@@nikolaistoyanov1720 Нима смятате, чем нашето време е по-трудно от времето на Апостола или, примерно, на П. Пенев?
Отчаяние е един грях.
Аз винаги споменавам:
О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!
@@MarkBoldyrev По - трудно е ...много по - трудно. България е имала много тежки години, както и целият Свят, но такова духовно обезличаване и крушение не е имало. Това е трансформиращо събитие и то се насочва напълно планирано...и не става въпрос само за България.
Sorry I cannot write in Bulgarian but I understand It is a magnificent song, makes you sad and happy! Long live Bulgaria I love you Ulik from Jerusallem Israel
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
The music is unique, you sing with your soul and feel with your heard.
It’s about the LOVE
Толкова истинско!
Тогава и филмите, и музиката, и стиховете , и хората бяха истински, а сега само фалш и аватари ...а, бе виртуалитет с една дума.
Прелестните стихове на Недялко Йорданов, облечени в музиката на Борис Карадимчев, изпълнени от нежния глас на Георги Минчев
Винаги ме връща към мойте ученически години бяхме същите плахи и искрено влюбени беше.
Бог да ги прости.
Незабравими
Недялко само заради тази стихове си е заложавало да а си на този свят Браво
Както и Борис Карадимчев! Бог да го прости, няма да го забравим.
Хубави времена
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни,
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена,
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого,
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено,
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.
Честит рожден ден на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ!
Сега я чух във филма Обичам лошото време за първи път и ми хареса много.
NJAMAM DUMI,SAMO PLACHA, ZA NESTO HUBAVO KOETO E BILO I NJAMA DA SE VARNE
Хубавите мигове са част от живота ,господин Николай ...? Моля за извинение, но се затруднявам да напиша фамилното Ви име ..
Във спомените ще се връщаме към тях . И ще продължаваме да си правим още по - хубави спомени! Пожелавам Ви да сте здрав и истински щастлив !
Ники здравей, пиши на Български език. Гордей се, че си Българин.
Vechna,prekrasna pesen.
Вечна песен!
Любим филм "Момчето си отива" , обичам тази песен !♥
Поклон пред паметта на Йосиф Цанков и пред таланта на Йорданка Христова от Горна Оряховица, родния град на Емил Георгиев друг голям български композитор, диригент на Оркестър " София" и Биг бенда на БНР и БНТ дълги години!
Уникална качествена песен. Аз даже не съм знаел, че съществува. Много жалко, но поне вече знам, че я има.
Абсолютна класика.
Обичам Враца, тоест хората и, време минало незабравимо!
Прекрасен филм и невероятни артисти .....
Може би,
някога ,някога ,
пак ще се влюбим нали !😏❤
Това се слушаше в България,а не turbofolk
Момчето наистина си отива.
Страхотен филм!!!★Класика!
~Поздравления!!~
тази песен ни прави и тъжни и някак спокойни
Красива песен
Един Незабравим Георги Минчев!Поклон!
Най - нежната и романтична БГ песен
Това се нарича истинска музика.
Една от най-любимите ми български песни :)
Още малко остана.Няколко години и всичко започва наново, Заминава си старото, идва новото! Колкото добро е било,не ще запомни никой. Със старото си заминавам и Аз!
ЧРД на Недялко Йорданов!
НЯМАМ ДУМИ,ЩЕ ЗАМЪЛЧА...............
Прекрасно!
Гениална, Гениални!
Любопитна подробност е, че песента е изпълнена и от актьора Коста Карагеоргиев през 1968 г. Докато Минчев я пее по-равно, Карагеоргиев предава повече драматичност.
Някакси ми става жално и милно.Житотът минава толкова бързо . 😢
Днес се навършват 88 години от рождението на БОРИС КАРАДИМЧЕВ!
И това е снимано във Враца,хубав филм,хубава музика...
Велики!
Да помълчим....Тъжно...
Неповторими! Всички!
Великолепно!!!
невероятно,с душа
21.09.2001 - някога , някъде , толкова някога , и бяхме заедно 14 лета ........
neveroqtno krasiva i nejna pesen!
Бравос!
Eh, niama po krasiva pesen ot tazi. VECHNA
VELIKI AKTIORI....strahoten film👏👏👏
Очень красиво и колорит но. Браво е, хубаво.
Вечен текст!
hubawa pesen....mnogo nejna
Da,niakoga e imago.lubov
И..боза..❤и.и!
niakoga niakoga tolkova niakoga imashe i po-shtastliv jivot........a kade e sega liubovta,a....
Любовта я омърсиха гнусно,изчезна няма я за тъжна жалост.
Пиши на Български език.
💚💚💚
МУЗИКА!
Голям филм
Обади ми се като дойдеш България
😢
🥰🥰🥰👍👍👍❤❤❤
👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍
2023😍
unikalna pesen!! Poneje sym roden malko kysno, kak se kazva filma??
Момчето си отива :)
Тихомирски, жив и здрав бъди и всички около теб. Но моля те да пишеш на Български език. Гордей се, че си наследник на една от най-старите държави. И която никога не си е променяла името. Единствена в света. България.
Качествена музика, а не чалга....
Ynikalni sa I dvamata sabrahase otnovo nqkade v po hybaviq svqt
.няма!.komENT
YeS!😂
Каква музика е имало преди а сега пълна деградация :(
:)
ЕнтА.араф?
Za.alchnia...smehotvorstvo..i.. pari?...но капискО!
Текста на Недялко Йорданов ли е?
Абсолютно точно, текстът е на Недялко Йорданов.
@@alexandrkarlov1036 Георги Минчев ...ето его исполнение.
0:04
6217?...доКладва!...mnogo...peDali!
.и.ваФла. МУРА?...made in polcha?
😢