Историята на Калосийската митрополитска църква. Продължение. Музейната експозиция на втория етаж.

Продължавам синопсиса • Историята на Калосийск... за музейната експозиция, довършвайки експозето за историята на църквата. На първия етаж се намира ктиторският портрет на Стоян Георгиев. Той не бил местен, а произхождал от с. Стойовци, Кривопаланечко. Като млад докарвал стадата си на паша до Калосия, поради което познавал този край. Край с. Колуша имал кошара, която често навестявал. Скоро се замогнал и успял да си купи чифлик в Колуша, а църквата била съседна на имота му. Постепенно започнал да обдарява храмове в околността, докато не дошло Освобождението. Градската легенда, предадена от Ал. Розов разправя, че запустялата църква привлякла вниманието на руския временен окръжен управител на Кюстендил - Николай Романович Овасяни (1847-1913), който често гостувал на дядо Стоян. Един ден през 1878 г. седейки на кьошка и наслаждавайки се на красивата гледка към църквата, града и полето, и възторгвайки се от нея, предложил на домакина: БОЖИЯ БЛАГОДАТ И НАГРАДА! Дядо Стоян се трогнал и извадил кесия с турски лири, към която кюстендилци добавили 900 гроша, а селяните из околията още 1600 гроша и с тези средства била възстановена старата Калосийска църква. Дядо Стоян е изобразен като ктитор в "стил НЕМА-ни" от западнобългарските земи, държейки в дясната си ръка възстановения храм! По този начин новобългарска живопис покрила средновековната. За зографисването е поканен Иван Доспевски, който заедно с градския си Михаил Белстойнев, изписали храма. Добавеният притвор бил изписан от Георги Попалексов от с. Дебели Лак, Радомирско.
В края на XX век и началото на XXI век това последно изографисване е свалено и съхранено в музея - на видеото! На апсидата се намирало Преображение Христово, а в предабсидната част - св. Богородица Ширшая Небес. От последното обновяване на храма са останали изображенията на пророците Моисей, Давид, Исая, св. Дамян и Козма, св. Стефан, св. Текла, св. Игнатий Богоносец, св. Кирик и Юлита, св. Паска, св. Варвара, св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Трифон и Божието око. Най-интересно е Видението на св. Евстатий Плакида, което било на южната фасада на храма, а днес е в музейната експозиция.
В музейната експозиция се намират образите в цял ръст на св. Илия, св. Елисей, св. Антоний, св. Атанасий, св. Симеон Стълпник, св. Модест, св. Никола (покриващ средновековния образ), св. Димитър, св. Иван Рилски, , св. Теодор, апостолите Петър и Павел, св. Спиридон, като на колоните били изобразени св. св. Кирил и Методий, св. Теодор, св. Злата от Златица, св. Димитър Ростовски, СВ. КРАЛ СТЕФАН УРОШ II МИЛУТИН (SIC!). В разрушения притвор били изобразени св. Патриарх Евтимий, св. Арсений (вероятно Сремски - от Рилския манастир), сънят на Яков, св. Анна, св. Богоотец Йоаким, св. Христина, св. пр. Варух, св. преп. Онуфрий, св. Петър първи пустинножител, пророците Илия и Елисей, св. Неделя.
НАЙ-ЦЕННИ СА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ФРЕСКИ! От втория и първи запазил се живописен пласт има остатъци долу в олтара, по колоните, на западната стена, както и два фрагмента на южната. От този слой са фреските и арките на прозорците в барабана на купола. В олтара е запазена част от сцената "Мелизмос" ("Поклонението на жертвата"), изобразяваща Иисус Христос полегнал върху дискос, т.к. в олтарната част се приготвяла евхаристията, като от двете страни на тази композиция били изобразени св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. В аркираните проходи на двете стени, излизащи от олтара, са изобразени четирима дякони с кадилници и дарохранителници, а от двете страни на същите стени на аркираните проходи към презвитерия са изобразени четирима архиереи, единият от които е св. Григорий Нисийски - с евангелие в ръка. На северната страна на стената, отделяща протезиса от презвитерия, западно от аркирания проход, е изобразено причестяването на св. Мария Египетска от св. Зосим. Респективно на южната страна, отделяща презвитерия от диаконикона, западно от аркирания проход: св. Онуфрий или св. Макарий. Върху двете източни колони са изобразени в цял ръст четирима светци-лечители: Дамян и Козма, Пантелеймон и Ермолай; а на двете западни колони са представени четирима светци-воини. Двама от тях, при входа, са с византийски хламиди с бисери, държащи копия и мечове. Сред тях св. Мина с Христовия медальон на гърди в орант. Зад воините са св. Петка, св. Екатерина в императорска одежда, св. Неделя и св. Варвара, като на западната стена фрагментарно е сцената св. Евстатий Плакида на кон, ловуващ елен; и предположително "Св. Четиридесет мъченици Севастийски",... старопочитани от кюстендилци! През XV век храмът е изписан наново, след като се връща в диоцеза на Охридската архиепископия и се сдобива с нов патрон. Седалището на кюстендилския епископ по това време е плаващо: Колуша, Слокощица, Кратово, Лесновски манастир, като диоцеза му включвал и бъдещата Самоковска епархия с Рилския манастир на възстановената Печка патриаршия. Отпреди 1557 г. датира последният живописен пласт: св. Сава Сръбски, св. Йоан Предтеча, Рождество Христово, Сретение Господне.