Помниш ли ме? - Яна Вълчева и Боби Кастеелс

Яна...
Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят...
Страх те е навярно от сълзите ми-
аз не плача. Аз съм светлина.
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена.
Помниш ли? Усмивка, аромат,
слънчево усещане за нежност...
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо...
Боби...
Дишам те, не помня, а сълзиш
капки кръв в пресъхналите вени.
В мъртва тишина оставам жив,
споменът за теб живее в мене.
Питаш, дали помня онзи миг?
Времето замря на тази гара,
помня, приглушения си вик,
в песента на тъжната китара.
Там където някой се е клел
винаги ухае на ряздяла...
Ерос свойта кошница изплел,
вечна - любовта е оцеляла.
Ако не заплачеш, ще е грях,
с моите сълзи ще те измия
и ще те пречистя пак чрез тях,
свойта обич няма как да скриеш.
Помниш ли, велурените длани
устните изтръпнали в целуване,
две тела в които ще остане
спомена от нежното лудуване.
Как ли се забравя тишина?
Там където някой те е галил,
белег е оставил, не следа-
споменът е жив мъртвец - прежален!