Господин Лучев, православен съм кръстен, но това не ме спира да се посветя в търсене на истината. Следя с изключителен интерес вашите съждения, но имам въпроси на които не мога да намеря отговор,а смятам, че вие имате компетентността да ми отговорите. Не знам къде другаде мога да задам тези въпроси, затова използвам тази платформа. Твърдите, че цялата истина е описана в Библията, но знаем че това е сборник от решение на събор. Та въпроса ми е относно евангелията на Тома, Юда, Мария Магдалена и книгата на Енох. В тях не съществува ли също толкова истина? Благодаря предварително.
Респект за смелостта да слушате "инославен", за какъвто ме счита Православната традиция, макар и аз да не се считам за такъв:) Никой не отрича факта, че канонизацията на Новозаветните текстове е процес, който е инициатива на Църквата и до голяма степен този процес е създаден по необходимост. От една страна Църквата е трябвало да пресее "житото от плявата", а от друга страна да стандартизира вярата на Християните поради факта, че християнството се превръща в официалната религия на Източната Римска империя (Византия). В същото време трябва да признаем, че процесът на канонизация би следвало да е Бого-човешки процес, тъй като Христос ни увери, че Другият утешител, Духът на Истината ще ни научи на всяка истина. И така имаме право да вярваме, че епископите на Църквата са били водени от Светия Дух които текстове да влязат в канона и кои не. Каноничните текстове са възприети като "пълна истина", а останалите извън канона като текстове с частична истина. Каноничните текстове автоматично са признати за "учебника" на Църквата. Една от основните критерии в процеса на канонизация е това автора да е апостол или близък съратник на апостол (каквито са Лука или Марк например). Посочените от Вас неканонични книги носят имената на познати хора, но не са написани от тях и ранната Църква добре е знаела това.
@@dimitarluchev686 изключително съм ви благодарен за ангажираността и вниманието ви. Напълно ме задоволява разяснението ви. Затова за себе си смятам, опирайки се на пътя даден ни от нашия Господ Бог Исус и уповавайки се на Библията, като на буквар, да използвам вдъхновението и да продължа да търся все по-дълбоката истина. Смятам, че няма учение, което не произлиза от единствения творец, или без неговото позволение, което в дълбочина не само не противоречи на словото, Ами го допълва и разширява. На пример принципите на херметизма или даоизма в дълбочина напълно се припокриват с учението на Исус. Така че, не спирам да търся и още веднъж сърдечно ви благодаря. Бог да е с нас.
![[Sub Thai] APT. - ROSÉ & Bruno Mars](http://i.ytimg.com/vi/bYjhzP8x_uc/mqdefault.jpg)
Благодаря п-л Лучев, че внесохте яснота и сега донякъде си обяснявам силите на тъмнината.
Благодаря!
Господин Лучев, православен съм кръстен, но това не ме спира да се посветя в търсене на истината. Следя с изключителен интерес вашите съждения, но имам въпроси на които не мога да намеря отговор,а смятам, че вие имате компетентността да ми отговорите. Не знам къде другаде мога да задам тези въпроси, затова използвам тази платформа. Твърдите, че цялата истина е описана в Библията, но знаем че това е сборник от решение на събор. Та въпроса ми е относно евангелията на Тома, Юда, Мария Магдалена и книгата на Енох. В тях не съществува ли също толкова истина?
Благодаря предварително.
Респект за смелостта да слушате "инославен", за какъвто ме счита Православната традиция, макар и аз да не се считам за такъв:) Никой не отрича факта, че канонизацията на Новозаветните текстове е процес, който е инициатива на Църквата и до голяма степен този процес е създаден по необходимост. От една страна Църквата е трябвало да пресее "житото от плявата", а от друга страна да стандартизира вярата на Християните поради факта, че християнството се превръща в официалната религия на Източната Римска империя (Византия). В същото време трябва да признаем, че процесът на канонизация би следвало да е Бого-човешки процес, тъй като Христос ни увери, че Другият утешител, Духът на Истината ще ни научи на всяка истина. И така имаме право да вярваме, че епископите на Църквата са били водени от Светия Дух които текстове да влязат в канона и кои не. Каноничните текстове са възприети като "пълна истина", а останалите извън канона като текстове с частична истина. Каноничните текстове автоматично са признати за "учебника" на Църквата.
Една от основните критерии в процеса на канонизация е това автора да е апостол или близък съратник на апостол (каквито са Лука или Марк например). Посочените от Вас неканонични книги носят имената на познати хора, но не са написани от тях и ранната Църква добре е знаела това.
@@dimitarluchev686 изключително съм ви благодарен за ангажираността и вниманието ви. Напълно ме задоволява разяснението ви. Затова за себе си смятам, опирайки се на пътя даден ни от нашия Господ Бог Исус и уповавайки се на Библията, като на буквар, да използвам вдъхновението и да продължа да търся все по-дълбоката истина. Смятам, че няма учение, което не произлиза от единствения творец, или без неговото позволение, което в дълбочина не само не противоречи на словото, Ами го допълва и разширява. На пример принципите на херметизма или даоизма в дълбочина напълно се припокриват с учението на Исус. Така че, не спирам да търся и още веднъж сърдечно ви благодаря. Бог да е с нас.
Как бихме обяснили демонизма ?
Отговорът е изяснен в следващите части.
Днес Сатана има ли достъп до Божия съвет,за да клевети вярващите, след като НЗ казва, че е "паднал" от небето? Какъв е достъпът му до небето сега?
Да,това е важен въпрос.
Не,той бутнат, когато Христос се възнася.