Стихотворението е написано по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години. Вазов разказва на проф. Иван Шишманов:[2] „ Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа. “
Много силни думи, много добро пресъздаване, много сляп и глух народ, страхлив и късопаметен! Шепа нещастници ни правят 100 пъти по-нещастни и от тях, ама само приказки.. Дела трябват, не думи!!!
Дълбок поклон на невинните жертви. Дълбок поклон на дядо Вазов, ти написа за Батак. Дълбок поклон на руските войски че ни помогнаха да се освободим не от присъствие от робство!!!!!!!!
Ето го стихотворението на Вазов което е отговор на онази госпожица която иска да пренапише историята и да докаже че не е имало турско робство даже и забравих името
Да си спомним... От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. / Иван Вазов /
Стихотворението е Батак от Вазов. Вазов е написал това стихотворение по истински случай - видял малко момченце да проси по улиците на Пловдив и го попитал от къде е. И то му разказало за Батак. Така се е родило стихотворението. А детето Вазов взел със себе си, дори е искал да го осинови, но съпругата му (много чепата и проклета жена) била категорично против. И Иван Вазов го поверил на брат си Владимир Вазов - бъдещият "герой от Дойран". Детето станало офицер и се е било при Дойран. Не помня името му, но зная, че не е художествена измислица, а реално съществувал човек.
@@ЙоаннаВладимирова-ъ4у да така е йони и аз помня името и но. Трябва всеки БЪЛГАРИН ДА СЕ ЗАМИСЛИ ВЪРХУ. НАШАТА ВЕКОВНА ИСТОРИЯ КОЯТО ПРИТЕЖАВАМЕ И НЕЗНАМ ДРУГ НАРОД ДА Е В БОЙ И БОЙНОТО ЗНАМЕ ДС Е ПЛЕНЕНО С ТОВА НЕ Е СТАВАЛО НИКОГА. СЪЩО ТАКА. ИСТОРИЯТА НИ Е БЕЗЦЕННА И ГОЛЯМА И ТРЯБВА ОТ ВСЕКИ ОТ НАС ДА Я ЗНАЕ И ДА СЕ ПРЕДАВА НА ДРУГИТЕ ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД НАС
Рядко има нещо, което може да ме насълзи. Жалкото обаче е, че днес дори и хората от Батак не помнят историята си. Те трябва да са горди, че са родом от Батак. Често ходя натам и си говоря с много хора и по-младите смятат, че това са глупости. Не знам кое е момичето, което рецитира, но се надявам повече млади хора да бъдат като нея.
@@siyanahristova3675 Радвам се, че има още хора, като теб! От моя клас сигурно само аз знам песента... Да не говорим, че вече и "Време разделно" никой не е гледал...
@@siyanahristova3675 Сияна, благодаря за труда ти, за силното рецитиране, което просълзява много хора. Аз съм от Батак! Историята трябва да не се забравя! Прекрасно изпълнение!😇🙏⚘💕
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника; а пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - казаха, че в оня големи огън изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! и детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха; но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881
eitaka slushaite istoriqta sega i az placha za mama i tati no nashata bulgaria ni izgoni bulgari sme a ni e strah da se obedinim vuv edno i da pokajem silata koqto predcite ni sa ostavili vuv nas
Мило дете, чудя се само, дали мразиш исляма. Изглежда, че го мразиш, след като подкрепяш нещата нарушаващи моралните закони. Едно е да се гордееш с държавата си, а друго е да се гордееш със смъртта и болката на хората. Човек копнеещ за смърт не е човек, а чудовище, грозно отвътре и отвън. Нима смъртта ти донася удоволствие? ;) Да чета коментари написани от болни чудовища ми е любимо.
Момичето рецитира невероятно, браво, не съм чувала по-добро изпълнение, освен собственото си. :) Като малка спечелих рецитал с това стихотворение.
дай да те чуем :)
Много голямо самочувствие...
Вие всички мн знайте от всички ама на практика едно нищо😉
Много благодаря за прекрасните думи!
@@siyanahristova3675 От Батак ли е родът ти?
Да не се забравя НИКОГА!
KA5 imoti няма да се забрави !!!
Никога повече
ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТОВА МОМИЧЕ . НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО НИЩО НЕ Е ПРОСТЕНО.
Това историята на България.Умирам когато слушам това изпълнение.Аплодисменти за красивата реч
Тази поема е толкова тъжна, но толкова красива. Благодарим ви, че споделите. Обичам България!
Невероятно изпълнение всеки ден го слушам и плача баща ми каза че ставам за патриотка .Не се забравя . Поне някои хора ги е грижа за България
За пръв път го чух от дядо си. Сега аз съм дядо но няма на кого да го кажа
Трябва. На внуците да го кажеш
Стихотворението е написано по разказа на Иван Тодоров Ганев, който по време на Баташкото клане е бил малко дете и впоследствие приютен в дома на Вазов в продължение на няколко години. Вазов разказва на проф. Иван Шишманов:[2]
„ Това беше едно момченце, сираче от Батак, което прибрах в къщата си. То слугуваше и ходеше на училище. Казваше се Иванчо, детския му стил съм запазил в разказа. “
Браво! Настръхвам🇧🇬
Много силни думи, много добро пресъздаване, много сляп и глух народ, страхлив и късопаметен! Шепа нещастници ни правят 100 пъти по-нещастни и от тях, ама само приказки.. Дела трябват, не думи!!!
Дела трябват на народа
Не думи на думи всеки може трябват действия не думи
Браво това е българия МОМИЧЕТО ДА БЪДЕ ЖИВО И ЗДРАВО.
Невозможно без слёз слушать.....БРАВО!!!!
Дълбок поклон на невинните жертви. Дълбок поклон на дядо Вазов, ти написа за Батак. Дълбок поклон на руските войски че ни помогнаха да се освободим не от присъствие от робство!!!!!!!!
Дишала си лепило.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? - Това е достатъчно за да разбереш всичко.
Настръхвам..... Страхотно изпълнение! Няма много гледания защото не е Азис и Галена......
Благодаря Ви!
Поклон пред паметта на жертвите паднали за свободата на България
Малее как рева😭🥀
Да се помни!
изстрадала българия
Ето го стихотворението на Вазов което е отговор на онази госпожица която иска да пренапише историята и да докаже че не е имало турско робство даже и забравих името
Прав си! Само трябва да знаеш, че България е с главна буква.
Да си спомним...
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
/ Иван Вазов /
Невероятно изпълнение на това дете! Без думи за текста!
Много е тъжно 😭😭😭😭😞разплака ме!
Да живее България 🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Често го слушам.. и винаги ме кара да настръхна.. и да се замисля. Може ли да ми кажете коя е песента? Благодаря ви!
:)
Музиката е инструментал, но за съжаление не знам как се казва и кой е изпълнителя
Произведението е на Теодорий Спасов и се казва Санторини
И аз благодаря за хубавия коментар :)
Песента е на ЕПИЗОД - Батак !
Стихотворението е Батак от Вазов.
Вазов е написал това стихотворение по истински случай - видял малко момченце да проси по улиците на Пловдив и го попитал от къде е. И то му разказало за Батак. Така се е родило стихотворението. А детето Вазов взел със себе си, дори е искал да го осинови, но съпругата му (много чепата и проклета жена) била категорично против. И Иван Вазов го поверил на брат си Владимир Вазов - бъдещият "герой от Дойран". Детето станало офицер и се е било при Дойран. Не помня името му, но зная, че не е художествена измислица, а реално съществувал човек.
@@ЙоаннаВладимирова-ъ4у да така е йони и аз помня името и но. Трябва всеки БЪЛГАРИН ДА СЕ ЗАМИСЛИ ВЪРХУ. НАШАТА ВЕКОВНА ИСТОРИЯ КОЯТО ПРИТЕЖАВАМЕ И НЕЗНАМ ДРУГ НАРОД ДА Е В БОЙ И БОЙНОТО ЗНАМЕ ДС Е ПЛЕНЕНО С ТОВА НЕ Е СТАВАЛО НИКОГА. СЪЩО ТАКА. ИСТОРИЯТА НИ Е БЕЗЦЕННА И ГОЛЯМА И ТРЯБВА ОТ ВСЕКИ ОТ НАС ДА Я ЗНАЕ И ДА СЕ ПРЕДАВА НА ДРУГИТЕ ПОКОЛЕНИЯ СЛЕД НАС
Честит 3-ти март, БЪЛГАРИ!
Невероятно. Не бива да изопачаваме историята си. Трябва да помним.
Това е една гордост на България!!!!!!
Браво момиче , разплака ме .....!
Браво много искрено изпълнение
ДА ЖИВЕЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!!! ДА СЕ ПОМНИ !!!!!??
Рядко има нещо, което може да ме насълзи. Жалкото обаче е, че днес дори и хората от Батак не помнят историята си. Те трябва да са горди, че са родом от Батак. Често ходя натам и си говоря с много хора и по-младите смятат, че това са глупости. Не знам кое е момичето, което рецитира, но се надявам повече млади хора да бъдат като нея.
Невероятно, настръхва човек!
Уникално. Разплаках се
Какво са изпитали хората,каква силна нация сме били. А сега........
Респект момиче
Колко мъка и болка има пропита в нашата БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ...ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
Всички говорят за стихотворението, за песента, а това момиченце заслужава орден "Стара Планина", кое е това дете
Здравейте! Името ми е Сияна Христова от Поморие :). Много се радвам, че моето изпълнение Ви е докоснало!
@@siyanahristova3675 Радвам се, че има още хора, като теб! От моя клас сигурно само аз знам песента... Да не говорим, че вече и "Време разделно" никой не е гледал...
@@siyanahristova3675 Сияна, благодаря за труда ти, за силното рецитиране, което просълзява много хора. Аз съм от Батак! Историята трябва да не се забравя! Прекрасно изпълнение!😇🙏⚘💕
@@siyanahristova3675 ПОЗДРАВЛЕНИЯ МОМИЧЕ! ГОРДОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ!
Поклон
Поклон пред паметта на светите мъченици български! Поклон пред това сърцато българско момиче!
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881
Ei dai si jiva I zdrava moi to momice vseki pat reva kato go slusnam bravo veren na balgariq
БлагоДаря!
Бравооооооооооо
НАСТРЪХВАМ!
Браво
Винаги като го чуя плача, емоциите са неописуеми.
🇧🇬🇧🇬🇧🇬 Оправете си заглавието "Възпоменание за Батак" 🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Всъщност е "Възпоменания от Батак" и го пише където трябва
Карай сега важно е че са показали гордостта на България
това трябва да се пусне в парламнта мерси
eitaka slushaite istoriqta sega i az placha za mama i tati no nashata bulgaria ni izgoni bulgari sme a ni e strah da se obedinim vuv edno i da pokajem silata koqto predcite ni sa ostavili vuv nas
Много пъти съм ходил в това село но не видях Българи. А видях всамо Турци в който говориха на турски.
Явно сте ходили в село Батак, тук става дума за град Батак, Пазарджишка област, там турци няма :)
БЕЗ КОМЕНТАР
Как се казва тази млада Българка
Здравейте! Името ми е Сияна! Радвам се, че моето изпълнение е стигнало до сърцата на толкова много Българи!
@@siyanahristova3675 Толкова е тъжно разревах се
@@siyanahristova3675 ,Браво Сияна. Всеки път като те чуя и се насълзявам. Прекрасно и много чувствено рецитиране! ❤
Е как бе нали не е имало такова нещо???
Съжаляваме за това
От присъствието
Много ми е мъчно
th-cam.com/video/2xvxtT4ysEU/w-d-xo.htmlsi=HXEzHipvDnYLjunh ето ви песен по стихотворението!
Батак да се Знае
това не ли е за плач.....
СПОКОЙНО СКОРО ЩЕ ПОДОБРИТЕ РЕКОРДА ОТ КЛАНЕТО
Зад екрана е лесно, нали? Кажи го на някой в лицето, някой който ще те бъхти така, както никога до сега!
Българин които се прави на турчин🤣🤣🤣.......човек да реве или да се смее.......МЕЛЕЗ🤣🤣🤣
Мило дете, чудя се само, дали мразиш исляма. Изглежда, че го мразиш, след като подкрепяш нещата нарушаващи моралните закони. Едно е да се гордееш с държавата си, а друго е да се гордееш със смъртта и болката на хората.
Човек копнеещ за смърт не е човек, а чудовище, грозно отвътре и отвън. Нима смъртта ти донася удоволствие? ;)
Да чета коментари написани от болни чудовища ми е любимо.
Това някаква заплаха ли е, Ангелчо?
МАХНЕТЕ ТАЗИ ПРОТИВНО СИЛНА МУЗИКА....
🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷🇹🇷
Брат името ти е българско.....и да знаеш кюрдите и сирийците до 2070 ще бъдат 54% от населението на Турция......
Fuck Turkey🇹🇷🖕🏻
@@ch_vr Fuck Bulgaria 🇧🇬🖕
Пошлост на търкалета
Кое? Описаните картини или Вазов?