Papi Hans - 117 [Official Video]

Това е първата песен от "Терапия". Серия от трите най-трудно писани от мен песни. Песни, с които се лекувам от труден период от живота ми.
С всяка песен пускам един свой проблем. И уча един урок.
Благодаря ви, че сте с мен през процеса.
Слушай в Spotify: open.spotify.c...
Слушай в Tidal: listen.tidalhi...
Слушай в Deezer: www.deezer.com/...
Слушай в iTunes: geo.itunes.app...
Booking: [phone]
Последвай ме тук: / iampapihans
Последвай Витали тук: / vitaliezekiev
lyrics Papi Hans, Сара Драгулева
music Papi Hans, Витали Езекиев
arrangement Витали Езекиев
directed by Dimitris Georgiev
cinematography by Damian Dimitrov
producer Dobriana Yordanova
editor & CGI Radoslav Ukalski
production design Andrea Popova
stylist Tsvetomir Goranov
camera assistant Vladimir Trifonov
key grip Mario Popov
grip Samuil Lilov
produced by Papi Hans
co-produced by Cheren Petar 2.0 & Hans Production
lyrics
Времето лекува,
но аз умирам всеки ден.
За теб това едва ли е проблем.
Личи си, че си по-добре без мен.
Много съжалявам, много съжалявам,
знам, че любовта не е да те притежавам, да те притежавам.
Просто се надявам, просто се надявам,
да те задържа,
но явно полудявам, просто полудявам.
Хей,
понякога ревнувам от морето,
че вместо мен докосва ти лицето,
понякога ревнувам от земята,
че вместо мен целува ти краката.
Откога не съм те виждал,
минаха ли много дни?
Точно 117,
ама кой ли ги брои?
И в полупразна къща,
живее полупразен мъж,
който мисли си за теб - как срещна те веднъж.
Много съжалявам, много съжалявам,
знам, че любовта не е да те притежавам, да те притежавам.
Просто се надявам, просто се надявам,
да те задържа,
но явно полудявам, просто полудявам.
Хей,
понякога ревнувам от морето,
че вместо мен докосва ти лицето,
понякога ревнувам от земята,
че вместо мен целува ти краката.
И ревнувам от леглото,
което те докосва през нощта,
от любимата ти блуза,
която те прегръща през деня.
И от стария ти белег,
той поне остави рана.
Ревнувам те от всичко откакто теб те няма.
Хей,
понякога ревнувам от морето,
че вместо мен докосва ти лицето,
понякога ревнувам от земята,
че вместо мен целува ти краката.
Край.