Какво нещо е съдбата, живота, да изкачи Еверест /мечта за всеки алпинист/ и да загине в българска планина. Нито най-високата в света, нито най-трудната за изкачване. Ей това е животът, без планове, пълен с мечти и стремежи! Поклон пред личността на Людмил Янков! ❤
******Колко сладка, ума и спокойна е пораснала дърщерята на Людмил Янков. Сигурна съм, че ако я вижда отнякъде, той е щастлив. По-щастлив от качването на който и да е чутовен планински връх. А доколкото знам за него от поезията му и разкази за него, той е един истински сърдечен, духовен, талантлив човек, лишен от грубата амбиция на алпинистите-спортисти, чиито хъс стига само до последния изкачен метър на осемхилядника, без осъзнаването какво това му носи в духовен план срещата с тази недостъпна територия, преклонението пред Природата. И крайното разбиране, че не алпиниста покорява върха, а върха покорява алпиниста.
Не предвиди време и за връщане.Качи се в 18h.някъде на върха и е стоял прекалено мн.време.На връщане го застига буря.Изгубва си ръкавиците.Спалния чувал му е в раницата,която оставя под върха.Людмил тръгва в бурята и стига до раницата на Христо .Почти до върха.Двамата са били мн.близо един до друг.Но на Людмил силите стигат до там.И там прекарва до сутрунта.Голям мъж беше!Поклон и респект!
Kremena Cakova А дали Людмил Янков е ползвал кислород,защото на такава височина една вечер е героизъм граничещ с фантастика.Подвига му е ОГРОМЕН ! Поклон !
Той замръзва там почти.Халюцинира.Много тежка нощ.Това съм го чела в книгата му Мечта отвъд долините.Бутилка с кислород намира закачена на парапета .Точно с тази бутилка Христо май е ранил шерпата си без да иска.Щото точно оттам шерпата се връща.Просто прочетете книгата.Там пише всичко.Кислород не си спомням дали е ползвал.Историята не помни друга такава саможертва и героизъм.❤
Много обстоятелства се събират. Най-вече късното тръгване, забавянето по пътя и това, че остава без ръкавици. Нощ на това място без кислород и с открити ръце значи смърт. Всички от екипа казват, че щом са го чули, че е в 18.00 ч. на Еверест първоначално са се зарадвали от постижението и веднага след това са изтърпнали от ужас, защото всички са знаели, че е станало много късно и той няма да успее да слезе. Но и Западният път е бил много кофти място и вече не се катери. Имало е и буря. Ицо е можел да се откаже в момента, когато шерпата се връща. Избрал е да продължи, въпреки, че е съзнавал, че е късно и шансовете му са минимални.
Какво нещо е съдбата, живота, да изкачи Еверест /мечта за всеки алпинист/ и да загине в българска планина. Нито най-високата в света, нито най-трудната за изкачване. Ей това е животът, без планове, пълен с мечти и стремежи! Поклон пред личността на Людмил Янков! ❤
Никога не подценявайте нашите плани и Черно Море .
Човекан...Людмил Янков пример, ярък пример в днешното безверие и безвремие...Почивай в мир ! Благодаря Александър, книгата Ви вдъхновява !
Да зарежеш мечтаният връх на 100 и няколко метра за да спасиш приятеля си нямам думи голям човек истински.Господина скулкур се изрази много правилно.
******Колко сладка, ума и спокойна е пораснала дърщерята на Людмил Янков. Сигурна съм, че ако я вижда отнякъде, той е щастлив. По-щастлив от качването на който и да е чутовен планински връх.
А доколкото знам за него от поезията му и разкази за него, той е един истински сърдечен, духовен, талантлив човек, лишен от грубата амбиция на алпинистите-спортисти, чиито хъс стига само до последния изкачен метър на осемхилядника, без осъзнаването какво това му носи в духовен план срещата с тази недостъпна територия, преклонението пред Природата. И крайното разбиране, че не алпиниста покорява върха, а върха покорява алпиниста.
Поклон !!! Велик дух остава завинаги Людмил !!!
ЕН8710ВМ
Това не е филм, това е Сага за един Герой!
Български герой!
Поклон Бате!
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ВИ, ЛЮДМИЛ ЯНКОВ - СТОЯН НАКОВ!
Помним!
Поклон пред Л.Янков
Винаги в сърцата ни.....#hristohristov 8:32
Поклон ! 🇧🇬
Извинявам се за незнанието си, но каква всъщност е причината Христо Проданов да започне да бедства?
Не предвиди време и за връщане.Качи се в 18h.някъде на върха и е стоял прекалено мн.време.На връщане го застига буря.Изгубва си ръкавиците.Спалния чувал му е в раницата,която оставя под върха.Людмил тръгва в бурята и стига до раницата на Христо .Почти до върха.Двамата са били мн.близо един до друг.Но на Людмил силите стигат до там.И там прекарва до сутрунта.Голям мъж беше!Поклон и респект!
Kremena Cakova А дали Людмил Янков е ползвал кислород,защото на такава височина една вечер е героизъм граничещ с фантастика.Подвига му е ОГРОМЕН ! Поклон !
Той замръзва там почти.Халюцинира.Много тежка нощ.Това съм го чела в книгата му Мечта отвъд долините.Бутилка с кислород намира закачена на парапета .Точно с тази бутилка Христо май е ранил шерпата си без да иска.Щото точно оттам шерпата се връща.Просто прочетете книгата.Там пише всичко.Кислород не си спомням дали е ползвал.Историята не помни друга такава саможертва и героизъм.❤
Kremena Cakova Благодаря,ще намеря книгата и ще я прочета !
Много обстоятелства се събират. Най-вече късното тръгване, забавянето по пътя и това, че остава без ръкавици. Нощ на това място без кислород и с открити ръце значи смърт. Всички от екипа казват, че щом са го чули, че е в 18.00 ч. на Еверест първоначално са се зарадвали от постижението и веднага след това са изтърпнали от ужас, защото всички са знаели, че е станало много късно и той няма да успее да слезе. Но и Западният път е бил много кофти място и вече не се катери. Имало е и буря. Ицо е можел да се откаже в момента, когато шерпата се връща. Избрал е да продължи, въпреки, че е съзнавал, че е късно и шансовете му са минимални.