Св. св. Кирик и Юлита над с. Горно Воден .Видео разходка

Високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград, е разположен Горноводенския манастир „Св.св. Кирик и Юлита”. Той е основан по време на втората Българска държава, най - вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо.
Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По - късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние Горноводенския манастир си оставал български.
Това е най-красивият и енергиен манастир в който съм ходил. Такава живописна красота и спокойствие цареше, като че ли се намирахме в рая. В манастира имаше само една монахиня и няколко красиви пауни. До манастира пътя е много стръмен и се намира на голяма надморска височина. Намира се над Горни Воден, което е вече квартал на Асеновград.
Днес Горни Воден (до 1986 г. отделно село) е квартал на град Асеновград в Област Пловдив. Намира се от западната страна на Асеновград, като най-прекият път между тях е с дължина от около 1 км. На север Горни Воден граничи с квартал Долни Воден, на запад - със землището на с. Руен, а на юг-югозапад - със землищата на селата Лясково и Яврово.
Кварталът е разположен в североизточните разклонения на родопския рид Чернатица, на ср. надм. вис. 450 м. Той е предпоследното в източна посока населено място от географската област Родопска яка. Селището има събран, купен вид. По-голяма част от къщите са накацали амфитеатрално една над друга около стария център.
По склоновете наоколо се намират множество карстови извори, като повечето от тях са каптирани в чешми. Такъв извор със сравнително голям дебит има и в самия център. Той е каптиран от незапомнени времена и навярно е първопричината за възникване на селището.
Западно и северно от квартала тече рекичката Килдере или Сингел, по чието течение в съседство на Долни Воден е построен малък язовир, служещ за напояване. През самия Горни Воден тече Чалък поток, който събира водата от изворите и се влива в Сингел.
Някога хълмовете по пътя за Воденския манастир са били обрасли с вековни дъбови и брястови гори, които през 20-те години на XX в. са били безогледно изсечени.
Климатът в Горни Воден, както при други севернородопски села, е преходно континентален с леко планинско влияние, а преобладаващите почви са кафяво горски. Тези природни дадености благоприятстват за развитие на лозарство (предимно сорта Мавруд), овощарство (череши, ябълки и др.), както и зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство. Обработваемата земя на Горни Воден е 3 500 дка и е главно в полето - до р. Чая.
Днес, поради близостта си до Асеновград, Горни Воден продължава да бъде многолюден квартал. Населението му в етно-религиозно отношение е представено изключително от българи - християни (православни)