Жития на светии: Свети преподобни Харитон изповедник (4 Век) Създателят на манастири!

“ГЛАГОЛАТИ” е канал за духовно, християнско пробуждане, образование, развитие и сбъдване. Канал за изкуството, силата, красотата в нас и около нас. Ти можеш всичко, но само ако гледаш на себе си като цялостна, единна система от дух, душа, ум и тяло, бидейки в постоянен стремеж към Бога. Научи повече. Да заобичаме, трябва да познаваме, да познаваме, означава да разбираме, а за да разбираме, трябва да научим. Да знаеш, означава да можеш. Да можеш, означава да правиш, да случваш.
Да бъдеш ГЛАГОЛ.
Светиите не са измислени герои. Те са реални хора победили демоните, с които ние се борим цял живот. Светиите са пример за подражание и едни от най-истинските супергерои в историята на човечеството.
Днес разглеждаме:
Св. преподобни Харитон изповедник
† 350 година
Чества се на 28 септември
Харитон Изповедник (на гръцки: Χαρίτων; средата на III век, Икониум, Мала Азия - 350, Юдейска пустиня) е раннохристиянски монах. Той е почитан като светец от Западната и Източната църква.
За житието му узнаваме от „Житието на Харитон“ от VI век, написано от анонимен монах. То съдържа елементи, подкрепени от съвременни археологически разкопки.
Харитон е роден в Кония, византийската провинция Ликаония. 270 - 275 г. По време на гоненията срещу християни, когато управлява император Аврелиан, той е бил измъчван и е бил близо до това да стане мъченик. Освободен от затвора след смъртта на Аврелиан, той съжалява, че не е умрял като мъченик.
След освобождаването му през 275 г., отива на поклонение в Йерусалим и други свети места. Харитон е отвлечен от бандити след което е отведен в пещера в долината Фаран (Wadi Qelt). Традиционният разказ гласи, че неговите похитители умрели след като пили вино, отровено от змия. Харитон решил да остане като отшелник в пещерата след тази случка. Там той построил църква и основал манастир], първият от тип „лавра“.
По-късно се премества и води монашески живот в Планината на изкушението (Jebel Quruntul) близо до Йерихон. Там той създава лаврата на Дука върху руините на Хасмонейската и Иродианската крепост Док.
След това той основава трети манастир в долината на Текоа, наречен Сука и по-късно известен като Старата лавра.
В Сука той в крайна сметка се премества в пещера на скала близо до центъра на лаврата, известна като „Висящата пещера на Харитон“, чиито останки са открити от израелския археолог Йизхар Хиршфелд.
Харитон е важен светец, главно защото той установява със собствен пример правилата за монашеския живот в Юдейската пустиня, в контекста на манастирите от тип „лавра“. Тези правила се превърнати в основни черти на монашеското управление навсякъде, основано на аскетизъм и уединение: той живеел в мълчание, ядял само определени видове храна и само след залез слънце, извършвал физически труд, прекарвал нощта в редуване на сън и пеене на псалми, молел се във фиксирани часове, оставал в килията си и контролирал мислите си.
Според легендата той е измислил обреда на монашеското пострижение.