Много тежко е всеки ден минавам покрай завод Добрич който си остава в сърцето ми като емблема бе за града ни толкова деца сме обули и каква продукция имаше.Там кипеше живот а сега е руина все едно че е сграда от войната безстопанствени грозна и дом на клошари ...Жалко е тъжна картина всичко е разграбено и унищожено ...
Така си беше навремето имахме доста добри спомени
Много тежко е всеки ден минавам покрай завод Добрич който си остава в сърцето ми като емблема бе за града ни толкова деца сме обули и каква продукция имаше.Там кипеше живот а сега е руина все едно че е сграда от войната безстопанствени грозна и дом на клошари ...Жалко е тъжна картина всичко е разграбено и унищожено ...
Работила съм там и си спомням срещата с Михаил Белчев