Връх Чиплакбаир, планина Боздаг или как не трябва да изглежда една българска планина

Планината Боздаг. Поредната изкачена. За пръв път не знам какво да пиша за планина. В главата ми се върти само една дума - РАЗОЧАРОВАНИЕ. Разочарование не от планината, а от хората. От това какво правят и какво й причиняват. А тя стои там и търпи. Задушава се от глупостта им. До кога? Никой не знае. Мръсотия, сметища, сечища... Камиони, каруци, картонени чаши от кафе. Битови отпадъци и не само. Заприличала е на разорана нива. Тя не е виновна. Личи се, че това не е замърсяване от туристите. Виновни са местните. Каквото не им трябва в къщата и в двора, там е хвърлено. Видяхме го с очите си. Много жалко, че нямат културата да пазят Боздаг. Тя е първо тяхна, после на всички останали. Туристите идват за ден и си отиват, но вие хора, съжителствате с нея. Жал ми е за вас, че не цените това, което ви е подарила природата. Дано утре имате обяснение за това, което вършите сега. Къщите ви светят, планината сметище. Много жалко. Предварително се извиняваме се, че изглеждаме така, но лицето на тъгата е такова. Дълго се чудихме дали да качим видеото, но реших, че как изглеждаме ние не е важно, колко плака Милена, пак не е важно, че не искаше да снимаме за да се нареве на воля и това не е толкова важно, важно е само, че не е честно и нямаме никакво право да съсипваме една планина. Тя може без нас, ние не можем без нея. Извиняваме се още един път за вида ни. Не ни съдете строго. Не можем даже да ви пожелаем приятно гледане. Просто гледайте, но само ако искате...