Колеги, страхотно е това, което правите. Продължавайте в същия дух! Искам да допълня някои неща. Джон Боулби създава теорията на привързаността, а не Мери Ейнсуърт. Тя действително работи с деца и нейна е заслугата за една част от експерименталното потвърждение на теорията с измислянето на експерименталната ситуация "Непознатата ситуация". Знам, че въпроса е да има улеснение, но не бива да се казват привързаности, които не съществуват като страхуваща се. Човекът, които прави експерименти с макаците е американския психолог Хари Харлоу, а не Боулби. Той просто се опира на изследванията му.
Благодаря за допълненията! Извинявам се за объркването на Харлоу с Боулби - честна грешка. Отностно “страхуващ се” стил на привързване - през 90-те Кийт Бартоломю го добавя към вече съществуващите стилове. Неговото име се среща рядко в сравнение с това на Ейнсуърт и Боулби. Отново благодаря за насоките и хубава седмица! :) Аги
Като цяло за момента стиловете на привързаност, с които се работи от междуличностните психолози международно са 4 стила: Сигурен Тревожен Дезорганизиран (или: предпазливо избягващ) и отблъскващо избягващ.
Още нещо за типовете привързаност. Да си със сигурна привързаност не означава да си независим, поне не и в смисъла, в който го разбират повечето българи, а именно да нямаш нужда от помощ. Както Боулби пише в Стабилна основа можеш да търсиш онези, които са фигурите на привързаност за теб, независимо от възрастта. Това става в ситуации, в които човек се чувства неуверен, при преумора, болест и т.н. Така че, да си със сигурна привързаност означава и да си способен да търсиш и намираш подкрепа. Идеалът, който понякога се прокламира за абсолютно независимия емоционално, интелектуално и т.н. човек е една измишльотина, от която всеки, който се стреми към това ще се чувства винаги, че нещо не му е наред. Вярно е, че човек може да си промени стила на привързаност, но за това се изисква дълга и упорита работа. Радвам се, че намесихте и Транзакционния анализ, защото той добре си пасва с Боулби, особено в частта за възпроизвеждането на модела на привързаност и сценария.
Ще гледам с интерес 😊
тази жена е страхотна в знанията и разсъжденията си! ще изгледам всички епизоди с нея!
Прекрасна е, Аги! Можеш да видиш повече от нея в канала и
girl next door concept
Поредна полезна тема!
Колеги, страхотно е това, което правите. Продължавайте в същия дух! Искам да допълня някои неща. Джон Боулби създава теорията на привързаността, а не Мери Ейнсуърт. Тя действително работи с деца и нейна е заслугата за една част от експерименталното потвърждение на теорията с измислянето на експерименталната ситуация "Непознатата ситуация". Знам, че въпроса е да има улеснение, но не бива да се казват привързаности, които не съществуват като страхуваща се. Човекът, които прави експерименти с макаците е американския психолог Хари Харлоу, а не Боулби. Той просто се опира на изследванията му.
Благодаря за полезните коментари! Взимам бележка за корекциите
Благодаря за допълненията! Извинявам се за объркването на Харлоу с Боулби - честна грешка. Отностно “страхуващ се” стил на привързване - през 90-те Кийт Бартоломю го добавя към вече съществуващите стилове. Неговото име се среща рядко в сравнение с това на Ейнсуърт и Боулби. Отново благодаря за насоките и хубава седмица! :)
Аги
Няма нужда от извинения, аз просто искам да е коректно. Не знаех за това допълнение, но хубаво, че го уточнявате сега.
Като цяло за момента стиловете на привързаност, с които се работи от междуличностните психолози международно са 4 стила:
Сигурен
Тревожен
Дезорганизиран (или: предпазливо избягващ)
и
отблъскващо избягващ.
Още нещо за типовете привързаност. Да си със сигурна привързаност не означава да си независим, поне не и в смисъла, в който го разбират повечето българи, а именно да нямаш нужда от помощ. Както Боулби пише в Стабилна основа можеш да търсиш онези, които са фигурите на привързаност за теб, независимо от възрастта. Това става в ситуации, в които човек се чувства неуверен, при преумора, болест и т.н. Така че, да си със сигурна привързаност означава и да си способен да търсиш и намираш подкрепа. Идеалът, който понякога се прокламира за абсолютно независимия емоционално, интелектуално и т.н. човек е една измишльотина, от която всеки, който се стреми към това ще се чувства винаги, че нещо не му е наред. Вярно е, че човек може да си промени стила на привързаност, но за това се изисква дълга и упорита работа. Радвам се, че намесихте и Транзакционния анализ, защото той добре си пасва с Боулби, особено в частта за възпроизвеждането на модела на привързаност и сценария.