Село Заселе, високо над дефилето, попресъхналия водопад Бовска скакля и невероятните гледки ...

แชร์
ฝัง
  • เผยแพร่เมื่อ 2 ต.ค. 2024
  • На 45 км от София, минавайки през красивото Искърско дефиле и град Своге, се стига до село Заселе. Селището е отдавна познато на ценителите на природата и красотата. Там, сред буйни вековни дъбови и букови гори и ширещи се тучни ливади и поляни, кацнало на ръба на отвесни скали, от където се спускат водите на водопада “Скакля”, пред очите на посетителя се простират диплите на почти цяла западна Стара планина.
    Землището на селото е с размер 15.6 кв.км. и надморска височина 700-1000 метра.
    Първите известни заселници от древността са траките. От този период са останалите 2 от общо 5 тракийски могили. Отпечатък на историята и вековете са остатъците на римски път и военено укрепление, крепост, манастир, костна могила, и множеството легенди и предания. Тук някъде, все още неоткрито, лежи заровеното и скрито съкровище на четата на Вълчан войвода.
    Местните жители, наброяващи 191 човека след последното преброяване през 2004 г., все още пазят спомени за Иван Вазов и за слепия овчар Йордан Църнярски или както го нарича Вазов в едноименната си творба дядо Йоцо.
    Дядо Йордан Маринков Църнярски е живял в местноста “Арто” с. Заселе, където са били разположени къщата му и кошарата с животните. В близост до кошарата на дядо Йоцо е скалата, наричана от местното население “Злио камик” надвесена над Искъра, срещу края на осмия ж.п. тунел по посока Мездра.
    Както повечето българи, живели по време на турското робство, животът на Йордан Църнярски никак не бил лек. Все още се помни драматичната история на неговият баща Маринко Църнярски, който е слугувал във Враца при един бей. За зла участ беят харесал жената на Маринко и на сила я взел в харема си. За да защити честта си той убил бея и заедно с жена си побягнал към селото. По пътя ги настига изпратената след тях потерия и зверски ги погубват. Гробовете им се намират под една вековна бука в местността “Гладна” над Каличина бара в землището на днешното село Миланово.
    Дядо Йордан Маринков ослепява след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Но дори и този тежък удар на съдбата не сломява духа на жилавия и буден планинец, който въпреки слепотата си с копнеж изживява новото време на следосвобожденска България. Дядо Йордан доживява до 60 годишна възраст, когато една зимна утрин е открит на неговата любима скала замръзнал с невиждащ взор до последно отправен към железницата.
    Ползвана литература
    Кн.”Бов - село сред облаците” авт. Петър Мутафов

ความคิดเห็น • 8

  • @seyhanmehmet5456
    @seyhanmehmet5456 3 หลายเดือนก่อน +1

    👍

  • @ДидаГаврилова
    @ДидаГаврилова 3 หลายเดือนก่อน +1

    Райско кътче 😮от нашата малка но толкова красива България ♥️,и таз страхотна песен ❤ Всичко е толкова прекрасно!
    Благодаря!🙏♥️

  • @margheritab6743
    @margheritab6743 3 หลายเดือนก่อน

    Il paradiso su la terra si chiama BULGARIA!!❤❤❤

    • @bgnature
      @bgnature  3 หลายเดือนก่อน

      😘😘😘

  • @В_и_П
    @В_и_П 3 หลายเดือนก่อน

    🤍💚❤👌

  • @velchokrastev5240
    @velchokrastev5240 3 หลายเดือนก่อน

    ❤😊Раят на Земята е в България!❤❤❤❤❤

    • @bgnature
      @bgnature  3 หลายเดือนก่อน +1

      Мисля, че сте прав 🙂