ฝัง
- เผยแพร่เมื่อ 28 ก.ย. 2024
- “ГЛАГОЛАТИ” е канал за духовно, християнско пробуждане, образование, развитие и сбъдване. Канал за изкуството, силата, красотата в нас и около нас. Ти можеш всичко, но само ако гледаш на себе си като цялостна, единна система от дух, душа, ум и тяло, бидейки в постоянен стремеж към Бога. Научи повече. Да заобичаме, трябва да познаваме, да познаваме, означава да разбираме, а за да разбираме, трябва да научим. Да знаеш, означава да можеш. Да можеш, означава да правиш, да случваш.
Да бъдеш ГЛАГОЛ.
Светиите не са измислени герои. Те са реални хора победили демоните, с които ние се борим цял живот. Светиите са пример за подражание и едни от най-истинските супергерои в историята на човечеството.
Днес разглеждаме:
Св. свещеномъченик и апостол Евтих
I-II век
Чества се на 24 август
Свети Евтихий произхождал от град Севастопол.
(В древността били известни няколко града, носещи името Севастопол, или Севастия; кой от тях се има предвид в дадения случай, не е известно. Бел.ред.)
Като чул благовестието за името Христово, той оставил родителите и приятелите си и дошъл при любимия ученик и апостол Йоан Богослов*. Като го следвал навсякъде и подражавал на житието му, свети Евтихий се поучавал от него на божествена премъдрост и черпел от него, като от извор, Божия благодат. Като се преизпълнил с апостолска ревност, свети Евтихий ревностно изкоренявал бесовската прелест. Срещайки свети апостол Павел, Евтихий станал негов спътник и много се потрудил заедно с него, проповядвайки Евангелието и понасяйки мъжествено всички злочестини; ето защо свети Евтихий е считан за ученик и на евангелист Йоан Богослов, и на свети апостол Павел.
* Паметта на св. Йоан Богослов се празнува от светата Църква на 26 септември (при тази дата е поместено и житието му) и на 8 май. Паметта на свети първовърховен апостол Павел се празнува на 29 юни. Бел.ред.
Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.
Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето; този хляб бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали.
Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание.
След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.
Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището.
Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и сега да отвори устата на лъва, за да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за прослава на всемогъщата Си сила? Един и Същ Господ присъствал и чудотворил и тук, и там.
За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.
