Илия Петров и „Лицата на войната“
рисунки, графики
18.-30.11.2024
Графичното творчество на Илия Петров е не по-малко значимо от неговия принос в сферата на живописта. Един от всепризнатите у нас майстори на рисунката, художник с ясно профилиран и последователно отстояван пластически мироглед, основан на овладяването и на развитието на класическото художествено наследство, той е оставил значителна продукция от творби и в областта на графиката и на илюстрацията, съдържащи в себе си впечатляващо богатство от конкретни проявления - от беглите скици и виртуозните импровизационни опуси (рисунки с молив, туш/перо и въглен) до богато степенуваните и майсторски тонални моделировки, свойствени на различни композиции, изпълнени в техниката на сухата игла и на монотипията.
В сърцевината на идейното кредо на художника е залегнало убеждението в силата и значимостта на изкуството по отношение на социалните и на политическите реалности на времето, както и в неговата висока мисия да пробужда съзнанието, да възвръща отново и отново човека към изконните хуманистични ценности, в противовес на жестокостта, на абсурда и на варварството.
Ето защо съвсем естествено авторът насочва вниманието си, между редица други идейни насоки, и към военната тематика. Графиката при това, за разлика от живописта, е много по-гъвкава, „отзивчива“ като форма на пластическа реакция спрямо събития, факти и прояви на насилие и на омраза като често съчетава чисто художественото с публицистичното начало.
В селекцията на настоящата изложба присъстват произведения, инспирирани и посветени на гражданската война в Испания, на бунтовете и на социалните колизии в България преди и по време на Втората световна война (Септемврийското въстание, антифашистката съпротива). Илия Петров тълкува и изгражда съдържателната страна на своите творби през призмата на разбирането, че военните събития са не само физически стълкновения и конфликтни противоборства на големи маси от хора, но също така и дълбоки потресаващи преживявания, индивидуални, конкретни човешки драми, съдържат в себе си многобройни лични и семейни трагедии. Ето защо наред с войниците често съзираме майките, онеправданите, жертвите, „унижените и оскърбените“.
Образните средства, с които си служи авторът, варират от натуроподобната форма до гротесковата деформация. Линията, щрихът, петното, релефната моделировка и фините пространствени градации са овладени и подчинени на академичното разбиране за композиция, за образната режисура на сюжетното начало. Тези качества на творчеството на Илия Петров определят и обуславят голямото разнообразие на конкретни решения при удивителното единство на мирогледния фундамент, който е в основата на личната стилистика на именития художник.
проф. Чавдар Попов, ноември 2024