Коренът е памет. Паметта на един народ се пази в танците, песните, имената, приказките, езика и обичаите. БЪЛГАРИН е Пазител на Корена

В основата на името му се съдържа смисълът на „благ човек“. Той знае стойността на думите „чест“ и „свобода“. Научил ги е в битките, които води в годините на Възраждането си. Битки не на оцеляване, а на сбъдване на вяра, книжовност, общност, на държава... Той знае, че животът му е магия, кодирана в минало за самодиви и змейове. Неговата музика е разтърсващото звучене на гайдата, а щом чуе кавал светът сякаш се разтваря и всяка врата се отключва. Неговите разкази са съшити с шевица. Слънцето е негов знак, а бурята може да му е пътека. Корените му са дълбоки и винаги го връщат у дома. Помни родовата си история, а личната си създава сам. Песента му живее в уникални четиригласия. Прогонва злото чрез танц с енергия, споделена ръка за ръка. Танцува бос в жаравата, играе хоро в ледена вода и може да измоли дъжд...