วีดีโอ

Много ми помогнахте с информацията. Благодаря!

Аз харесах Ники Комедвенска точно чрез фейсбук. Не успях да си намеря нейна стихозбирка, има но тиража е изчерпан. Та писах директно на автора и тя ми изпрати каквото имаше. Поезията е тънка материя обаче и не всеки увлича.

Можеше да го прочетем и тук.

❤❤❤

Красиво стихотворение!

Един от скъпоценните камъни на нашето отечество❤

Много правилно наблюдение - "всички искат да пишат, никой не иска да чете" :) Впрочем от този подкаст си щипнах една идея, която смятам да изпробвам.

Прекрасен поет, благодаря за този чудесен филм🙏

А сега по прекият път чее най лесен

Едно време хората бяха изстрадалиот тежкият труд и с пот на челото си изкараха прехраната

Поклон до земи

Велик поет злато за България

Любимия поет на България и до днес. Поклон.

Невероятна книга! Прочетох я на един дъх

Велик поет и писател.Поклон

Поклон до земи!

Не спирай да пишеш

Забележителни стихове

😭😭😭

Прекрасен филм!

Дълбок поклон пред Паметта и сътвореното от Гриша Трифонов!

И пак ще поемеш по пътя далечен със вятъра и с развети коси. Не слушай дори да ти казват "обречен" животът е там където си ТИ. Животът е светеща улична лампа, под нея топлите пръсти държиш. Животът разцъфва сред тихите стъпки в крайбрежния бряг, по който вървиш. И пак е низ от безкрайното синьо. В кафявото топло на поглед любим. Животът е глътка от най-тъмното вино в мечтания сън когато заспим. Умира. Заспива и вечно се ражда във семенце, стрък, цвят и роса. Животът е полъх, който разхлажда и бликнала в истинска радост сълза.

Отново са тук далечни, безплътни призраци нечии от забравени дни. Дълго шептящи думи безсмъртни. Думи. Усмивки. Думи. Лъжи. Крачат безплътни там във полето, призраци нечии мои ли сте? Пак от умора сърцето обзето пита ви. Пита ви. Отговор? Не? Те си говорят сякаш са хора с плът и с безверие, с вяра и страх. Думите лек са им, но са и отрова. Чувам си името. Аз ли съм с тях? Дим ги обгръща, изчезват шептящи думи безсмъртни - думи реки. Призраци нечии мои ли бяхте? Мои ли бяхте забравени дни?

Кратко е утрото бледо - призрак от миг уязвим Вик и последвало ехо. Огън. Пепел и дим. Там зад всичко невзето странно наднича душа, после съвсем непревзето слънце за кратко е тя . И се усмихва ранима полъх от свежест на сняг. Чувства, че пак е значима. Пристан за лодки. И бряг. Чувства със цялото всичко, пулс от бяг ускорен някак съвсем нетипично тя ще е утрешен ден.

Изтлява небето под твоите пръсти и пак се рони неспирно деня. Душата отново започва да търси играещи по земята ярки петна. Една неделимост се крие в очите от лъч озарени те гледат напред. Във тях спокойно отдъхват горите и леко топи се във езеро лед. Така си различна. И тъжна. И мила. Събрала и лято и зима ведно. Стихиите страшни в себе си скрила. И устрем на силно черно крило. Не спирай. Търси.Там някъде в мрака е твоят неземно истински лик. Знай в тъмното най- светлото чака. Но кратко е. Кратко колкото миг.

Тихи листи в пепелния здрач носят ухания греховни. Тихо дъжд отронва летен плач, падат думи сладки и отровни. И засяда в златен трон нощта, към земята със звезден поглед гледа Само там в близката гора морна сянка се измъква бледа. Стъпките й пукат вейки от сумрак. Във косите й приспива се реката. Тихи листи се отронват пак. Падат тихо. И пристига тишината.

На вишневата улица вишните презряха и тихо закапаха листата в самота. Лъчите есенни за сетен път огряха окапавщата в цветност тишина. Нахлу вечерницата пак неустрашимо с ветрилото си тъмно от пера. Помаха с него и почти неуловимо размърда се вишневата тишина. Зашепнаха листата жълти за онези онези ранни вишни галещи очи. Отново понесоха се в клоните копнежи. От спомени за тях в душата ще горчи. На вишневата улица вишните презряха и тихо тръгна поредното едно. И него днес лъчите есенни огряха. Листо е то. Последното листо.

Днешният ден е отворен за вчера, нашето вчера по дългия път. Капка по капка той ще отмерва кой ли по ред е сегашния дъжд. Вчера беше и вчера ще бъде в ден като днешния леко горчив. Близост, която някой ще съди богу угоден, така усложлив. Дъжд и дъга чертаят живота. Песен поредна от стар грамофон. Капка след капка пороят потропва всичко останало просто е...фон. Всяка история превръщаме в наша. Век подир век започва деня. Кратка усмивка и обич позната, слънце и вчера.Дъжд от мига.

Много съм впечатлена от начина на изразяване, подбора на думи и като цяло това, което тя иска да сподели на хората👏👏👏

Велик си, Иване! Само ти ги обясняваш тези неща и то по подходящия начин... Трябва да те слушат с отворени уши!

Това хич не е страшно

Светъл път към Вечността, Ди! Оставаш в сърцата ни завинаги! Обичаме те! ❤️❤️❤️

Голямата истина!

Прекрасна поезия от един слаб човек със силен дух!

❤️

Много хубаво пее Светлана. Много правилно. Обичам да й чета стиховете.

Браво на Ивето !!!

Страхотно! Благодаря!

ку*ва, не уличница! Уличница не звучи както трябва.

)))

Моята със сигурност е нервна:вторият ми баща й се кара постоянно, работи на три места и чисти дома, когато се върна от училище всичко направо блести от чистота

Всъщност първите 150 бройки се продадоха за пет дни 14-19 април… Но загрижеността ви показва, че сме на прав път.

Прочетох първа глава на сила. Книгата е меко казано слаба, а авторката феноменално некадърна. Но пожелавам успех, дано се продадат 150 бройки.

Паметна вечер! И Гриша вече е в селенията на небесните бардове! Поклон!

Благодаря, Иван Богданов! Сега открих, че ме има и тук! :)

много ми хареса !

Браво !!!!!!!!!! (Y) От години не бях срещала толкова чисти таланти !!!!!!!!!

Забавно и весело ми е на душата:))) с вас!

Браво и на двамата!

Н А Д Е Ж Д А" от Ивайло ДИМАНОВ Добрите хора си отиват рано, а лошите остават на банкет. Живота е лотария с награди, но кой е печелившия билет? Добрите хора често са самотни, а лошите живеят на стада... човек привиква някак неохотно да казва "НЕ", когато мисли "ДА". Добрите хора страдат от невроза, а лошите са с нерви от въже. Отдавна Хамлет е решил въпроса- Бъди злодей, за да не ти е зле. Добрите хора падат първи в боя, а лошите зад тях крещят: "УРА!" Нима при Ботев имаше за свои облаги от народната мера?! Добрите хора пеят тъжни песни, а лошите-тържествен дитирамб! Животът е прекрасен, но нелесен, когато нямаш сигурен гарант... Добрите хора вярват във доброто, а лошите разчитат на късмет. Но днеска за победата над злото, не е достатъчно да си поет! Разправят, че добрите ще изчезнат, разпънати от свойта доброта. Но аз живея с искрена надежда, доброто надживява и смъртта!