วีดีโอ

Мега яко е било!

Мнооого добро!

И клипа е като песента СУПЕР

Най-солидната българска екстрийм група, редом с Enthrallment. За толкова години нито се изчерпахте, нито се предадохте!

И отново и отново и пак и пак. Готов съм да направя DMS кампания, за да ги събера отново и слушаме на живо! Шибаните мангали им обраха репетиционната (заедно с Korozy) и маняците се отказаха 😢

Crap

Уникален

Прекрасен албум!

Евала! KARTZER LIVE :)

KARTZER FOREVER

Битие и страдание на българина

кърти 🧱🔨

Пълен респект!

Жестоко албум!!! 🤘

Стафа 🤟

Aaaa цял албум!!!🤘 И то с текстовете!🤜🤛. Много яко братле, да илядиш!

Браво Стафе, поредният качествен албум! Със сигурност ще го искам на диск.

Брутална работа ,евала братле!

1. За Мълчанието и Златото Лъжа ли е тишината мрачна важните неща дълбоко скрила И устремът да бягаш все напред, когато искаш да останеш Лъжа ли е, когато смях престорен тежка мъка приглушава И някъда дълбоко в таз душа сълзите никога не спират Знам истината винаги намира път не можеш просто да я скриеш Премълчаното е пак лъжа макар облечена в бяло Лъжа ли е, когато за добро неверни думи изговаряш И мислиш си, че всичко е наред, но в крайна сметка пак раняваш Казваш си, че уж е за добро, но как добро с лъжа живее Разпъната душа на кръстопът с мълчание опитваш да лекуваш И никоя молитва мълчалива не ще бъде чута в тоз момент Накрая всеки сам ще се спасява, защото господ е зает Тишината между нас дали лъжа е неизречените тайни тихо спят И всеки таино се надява, че някой ден те просто ще умрат Казваш си, че уж е за добро, но как добро с лъжа живее Разпъната душа на кръстопът с мълчание опитваш да лекуваш Мълчанието е пак лъжа Лъжа ли е, когато чесността от страх е скрита, за да не ранява И всяка изкреност дълбоко в теб под лицемерие заравяш Мълчанието е злато Няма на света виновни Да ама не

2. Без Глас Погребани живи невръстни едва още мърдат в гроба мойте мечти Едва доловимо земята надигат още не знаят, че сам аз ги зарових И в шепа сълзите бавно кротко събирам, а сърцето сломено песен кървава стене Душата безмълвно с хлад ме гледа в очите с мълчание тежко всъщност всичко ми казва Без глас крещи, осъжда ме, проклина ме за винаги Да помня, да страдам, да зная как боли Без глас крещи дълбоко в мен рана кървава вечна скръб Тежка, жестока ДУШАТА ПРЕДАДЕНА НЕ ПРОЩАВА Вятър остър повява с нокти кожата къса с всеки нов порив хладен дълбоки белези зейват Тихо до гроба плахо присядам още миг идва края само спомен остава А вечността безпощадна мъка тежка ще носи всяка нощ съвест болна едни и същи въпроси Че сърцето сломено прошка нивга не дава и на негово място рана черна остава Без глас крещи, осъжда ме, проклина ме за винаги Да помня, да страдам, да зная как боли Без глас крещи дълбоко в мен рана кървава вечна скръб Тежка, жестока СЪРЦЕТО РАЗБИТО КЪРВАВА РАНА Всяка нощ стенание тихо, плач далечен сподаван от гняв Всяка нощ в мене се взира с очи хладни безмилостни Без глас крещи, осъжда ме, проклина ме за винаги Да помня, да страдам, да зная как боли Без глас крещи дълбоко в мен рана кървава вечна скръб Тежка, жестока ДУШАТА ПРЕДАДЕНА НЕ ПРОЩАВА

3. Омразата Не чезне омразата тя вечно ще тлее Готова да пламне в пожар смъртоносен Всичко да срине на пепел да стане И в земята черна без следа да изчезне Слепи са очите пълни с гняв Хладно е сърцето наранено Чуй стене от вътре душата смазана Светът се срива сякаш, чезне радостта Знам вярваш, че времето лекува болката Но там дълбоко в тебе таз омраза вечно ще гори Ветровете безпътни този пламък разпалват И всичката болка в миг се надига Че прокълнат е този, който със себе си носи Ненавист жестока в душата си клета Слепи са очите пълни с гняв Хладно е сърцето наранено Чуй стене от вътре душата смазана Светът се срива сякаш, чезне радостта Знам вярваш, че времето лекува болката Но там дълбоко в тебе таз омраза вечно ще гори Сееш омраза ненавист ще жънеш С болка ще храниш клета душа Чуй стене от вътре душата смазана Светът се срива сякаш, чезне радостта Знам вярваш, че времето лекува болката Но там дълбоко в тебе таз омраза вечно ще гори

4. Цената На Вярата Заблудената вяра нечутата истина превръщат в религия всяка лъжа Самозвани пророци бълват житейски рецепти за болни души Колелото живот се върти няма връщане нивга не спира И всеки паднал е мигом забравен всяка душа безмилостно смазана Здраво се дръж пътят е дълъг осеян с капани обрасъл с тръни Кръвта е горивото нужно за тази машина на име живот И пак ще те лъжат, че може по пътя без болка леко да минеш Цената е твоята вяра повярвай в тази лъжа Празни обещания, надежди скъпо струващи Болни са очите ни, не виждат всичко е лъжа Послушай за миг гласа на сърцето то винаги знае посоката вярна Пътища много всичките кървави тръни пробождат боси крака Кръстопътят в душата е страшен и всеки път към голготата води Обречен на смърт е живота и пак преражда се с цел да умре Здраво се дръж пътят е дълъг осеян с капани обрасъл с тръни Кръвта е горивото нужно за тази машина на име живот И пак ще те лъжат, че може по пътя без болка леко да минеш Цената е твоята вяра повярвай в тази лъжа Празни обещания, надежди скъпо струващи Болни са очите ни, не виждат всичко е лъжа На цената на твоята вяра получаваш безброй лъжи Лицемерно загрижени лидери определят твоите мечти Всеки избор е пълна заблуда, дребни радости, трохички хляб И твой ли е всъщност живота който взел си на заем от тях Осъден на живот

5. Беднотия Богаташка В парите ли вечно щастие търсиш и каква е цената на твоята радост Безкрайни амбиции за още и още колко е нужно да бъдеш щастлив Нестихваща алчност яде те от вътре огромни стрмежи, бедна душа Надежди големи, никаква милост, оправдава се всичко с целта Вяра ли ще купиш или вечен живот Любов каквато искаш, луксозен гроб Смъртта ли ще подкупиш, сърце ли ще зарадваш Не виждаш ли от вътре душата си сиромашка Измамно усещане за власт безгранична, колко беден си имайки всичко Никой не значи нищо за тебе всяка душа е стока безлична Увлечения кратки предхождат скуката идваща бързо след тях Знам колко самотен се чувстваш в нощите дълги изпълнен със страх Вяра ли ще купиш или вечен живот Любов каквато искаш, луксозен гроб Смъртта ли ще подкупиш, сърце ли ще зарадваш Не виждаш ли от вътре душата си сиромашка Кошмарът неканен пак пристига И страхът след него бавно стъпва Всяка нощ измъчва те Съвестта покой не дава Копнежът в болка се превръща Тя винаги остава Винаги остава Остава

6. Подарената Свобода Тежи ли ви свободата подарена Проляхта ли и капка кръв за нея Вярвате, че робството в душата Ще изчезне мигом изведнъж За да бъде роба предан и лоялен Нека почувства фалшива свобода Нека за свойте грешки друг да обвинява Нека знае, че не може без властта Свободата не е за слаби духом Тя умира бързо щом е сред овце Вярват те единствено в лъжата Защото истината носи свобода И лъжат ги, че изборът е техен Че мизерията охолен е живот И всеки вярва дори не се замисля Защото мисленето носи болката И хиляди лъжи не могат истина една да погребат Хиледи лъжи на могат сърце едно да заблудят Хладнокръвно безразличие, апатия, ера на всеобща властваще безнравственост Овчедушие гаранция за сигурност, мълчанието превръща се в мода И хиляди лъжи не могат истина една да погребат Хиледи лъжи на могат сърце едно да заблудят Пълно отрицание на моралните устои, политика на отричане на всичко Заблуди евтини тотална пропаганда, лъжи едни и същи бълвани в секунда И длъжен си да вярваш в бъдещето свтло нали за теб специално те го построиха Нима не знаеш робите са важни те носят трона тежък И хиляди лъжи не могат истина една да погребат Хиледи лъжи на могат сърце едно да заблудят

7.Факторът Пари И няма край мойта ярост безлична И няма край моят гняв изтощен Гори като пламък живота И няма кой да помисли за мен И нищо вече не може да ме трогне И нищо вече не може да ме спре Няма за мене закони И в гърдите ми няма сърце Обръщам се понякога назад за да погледна С неясната надежда да видя свойте грешки Дали не мога вече аз обратно да се върна И търсеното щастие отново да прегърна Аз бях дете щастливо не липсваше ми нищо С внимание и грижи обсипваха ме всички А може би така от тука тръгна всичко Началото на края бе изникнал в ума ми Бях разглезен много не знаех що е липса И мислех си, че хората харесват мен самия Парите според мен не значеха те нищо Но явно заблуден оставах аз единствен Животът беше скучн не знаех що да сторя Някакво геройство и с нещо да се преборя Омръзнало ми бе да ме мислят за кретен С фактора пари определяха ме мен С фактора пари определяха ме мен И няма край мойта ярост безлична И няма край моят гняв изтощен Гори като пламък живота И няма кой да помисли за мен И нищо вече не може да ме трогне И нищо вече не може да ме спре Няма за мене закони И в гърдите ми няма сърце Започнах да убивам започнах да крада Какво ме бе накарало да сторя аз това Та аз си имах всичко каквото беше нужно Да живея в охолство макар и малко скучно Почувствах се засегнат почувствах се и слаб И трябваше с нещо да прогоня този страх Когато унижавах аз хората до мен Си мислех аз съм силния наивник озлобен Това ли бе геройството което исках аз Това ли беше щастието търсено от мен Аз вече нямам нищо и никой няма мен Това ли беше моя идеал сукровен Това ли беше моя идеал съкровен И няма край мойта ярост безлична И няма край моят гняв изтощен Гори като пламък живота И няма кой да помисли за мен И нищо вече не може да ме трогне И нищо вече не може да ме спре Няма за мене закони И в гърдите ми няма сърце

8. Загубата От Победата Победи ли? Но колко изгуби? На върха си А колко потъна? Казват живота сезон е един и мъка нарича се той Дори най-суровата зима пред него е топъл уютен покой Казват още, че вятърът хладен в сравнение с него е повей красив И всяко дете току що проплакало всъщност за помощ отчаяно стене Болка се ражда в гърдите невръстни тежест смазва сърцето за миг Две ръце малки протяга и с поглед те пита защо се родих А нейде в мрака кучета вият почувствали мъка подушили плът Те знаят, че всяко раждане предшества банкета наречен смърт Черни забрадки съвест оплакват, погледи вдлъбнати, тежки сълзи Чезне плътта в земята заровена кости оглозгани бели следи И вече е ясно последните стъпки сам ще вървя На дъх разтояние след мене ме следва и тя Не не можеш времето да спреш със сълзите изплакани Знай, че пътят води всички нас до самия край И ето ги идват със зъби оголени Нокти забиват и бликва кръвта Остави ги да късат плътта ти сурова, червена нека ядат В кръвта ти топла дълбока нека се давят без звук да потънат Остави ги да вият от страх те реват от страх да прогледнат Защото веднъж видели света в тоз миг очите си ще изтръгнат Омразата люта владее сърцата води ги право към гибелта Любов не познали как милост да дават когато са виждали само скръбта Хаосът първичен всичко завзема безвластие носи в своите ръце А ето след него бавно крачи смъртта. Черни забрадки съвест оплакват, погледи вдлъбнати, тежки сълзи Чезне плътта в земята заровена кости оглозгани бели следи И вече е ясно последните стъпки сам ще вървя На дъх разтояние след мене ме следва и тя Не не можеш времето да спреш със сълзите изплакани Знай, че пътят води всички нас до самия край И всичко пак става на пепел и прах напразно ли търсех, вярвах, мечтах Надежди подхранвани сляпо, истини голи умрели от студ Заровени спомени бледи отново изплуват, отново болят А мракът понесъл се тежко обгръща ме бавно със самота Не ти ли омръзна в стени да се блъскаш стрелите отровни с гърди да посрещаш Жалкият присмех на хиляди шутове рани дълбаят в твойта душа И всеки белег отново отварят отново бликва топла кръвта Гладни са искат плътта ти да вкусят, кръвта ти да пият дай им храна Черни забрадки съвест оплакват, погледи вдлъбнати, тежки сълзи Чезне плътта в земята заровена кости оглозгани бели следи И вече е ясно последните стъпки сам ще вървя На дъх разтояние след мене ме следва и тя Не не можеш времето да спреш със сълзите изплакани Знай, че пътят води всички нас до самия край

Евала

Браво! Отново много як парцал. Както винаги текста кърти. 🤘🤘🤘

сила

Яроооооост това е истината.

Мима с култовите маратонки Ромика 😊

Слушах ви наскоро на живо, бяхте брутални

Любима песен!

Обичам си те, Янко 🫶

Много добри !!

bezcenni kadri. horata ve4e ne znaqt kwo da prawqt po koncerti osven da snimat

Големи са имах удоволствието да ги слушам на живо като подгряваща група на Димму Боргир. Но сега много повече ги харесвам от тях

Подгряваха Диму Боргир в Каварна там разбрах за тях. Много добра група на високо ниво са. По нищо не отстъпват на западните групи.

\m/

Супер

Браво. На ниво.

Кольо току-що постъпил в групата! Ицо каква коса има и тяло на моряк..

Изключителен аранжимент, а изпълнението - перфектно \m|

Изключително изпълнение за времената тогава! А за Петър Дишков - най-симпатичният с маска.. Той си е секс-символ и без маска ;)))

Много добри бре!!!

Amazing Black Metal 😮

Страхотно! \m/

Its a very good metal! Thanks for share!

Перфектно! Респект!

перфектно , наздраве !