Художникът Стефан Георгов не е сред най-популярните имена на класиците в съвременната българска живопис, но несъмнено неговото изкуство има своето място и принос в нея и в нейното развитие.
Биографията му е сравнително скромна откъм публични изяви, но е наситена с интересни факти, свързани с личния му принос в изкуството и със значими личности от неговото семейство, допринесли за културната история на България след 20-те години на ХХ век. Техните имена като „Строители на съвременна България“ се споменават в книгата „Лица и събития от моето време“ на Симеон Радев, в държавни и обществени архиви на различни културни институции, както и в печатните медии.
Родът на Георгов е от Велес, Македония, като сред него са видни учени и общественици, допринесли за България. Дядо му, Стефан Илиев Попов, е един от деятелите на църковното движение за автокефалията на Българската православна църква. Завършва Френския лицей в Цариград, след което работи като преводач в Българската екзархия, публикувайки статии в „Цариградски вестник“. След Освобождението през 1878 г. е назначен на висша длъжност в Министерството на външните работи и е избран за народен представител във Великото народно събрание.
Бащата на Стефан, д-р Петър Георгов, е изтъкнат хирург във Варна, който по-късно се премества със семейството си в София. Майка му, Мария Георгова, родом от Свищов, е уважаван учител, удостоена със званието „Народен учител“. Известният философ проф. д-р Иван Георгов, чичо на Стефан, е един от основателите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и съосновател на Македонския институт в България.
От решаващо значение за насочването на Стефан Георгов към живописта има неговата леля Вита Георгова, завършила първия випуск на Държавното рисувално училище в София. Въпреки, че самата тя се посвещава на делото на своя съпруг,композитора Добри Христов, влиянието є върху племенника е значително.
Пламена Димитрова - Рачева
2024 12 26