Една история за невъзможната и в същото време неизбежна любов между изкусния свирец на кавал - овчар Стоян и магичната омайна вихрушка - самодива Гюрга. Спектакълът е вдъхновен от стиховете на произведението "В потайна доба" на Пенчо Славейков, а либретото е базирано на легендите за едни от най-пленителните вълшебни същества от българския фолклор - самодивите. В хореографския текст са включени автентични танцови образци от традиционната танцова култура на Ломско, Плевенско, Луковитско и други региони от крайдунавския край на България.
A story about the impossible and at the same time inevitable love between the skillful whistler of the kaval - the shepherd Stoyan and the magical bewitching whirlwind - the wild Gyurga. The performance is inspired by the verses of Pencho Slaveykov's work "In a secret age", and the libretto is based on the legends of one of the most captivating magical creatures from Bulgarian folklore - the samodives. The choreographic text includes authentic dance samples from the traditional dance culture of Lomsko, Plevensko, Lukovitsko and other regions of the Danube region of Bulgaria.
29 Юни | Театрална сцена на НЧ "Иван Вазов - 1947" гр. Костинброд | 17:00 часа
June 29 | Theatrical stage of the "Ivan Vazov - 1947" National Theater, Kostinbrod | 17:00 hours
Хореограф и режисьор: Радослав Тодоров
По музика на: Георги Андреев
Художник: Мартина Иванова
Дизайн: Катя Велева и Ивелина Цветкова
Художник на кадрите: Кольо Колев
Choreographer and director: Radoslav Todorov
To the music of: Georgi Andreev
Artist: Martina Ivanova
Design: Katya Veleva and Ivelina Tsvetkova
Cinematographer: Kolyo Kolev
Участници:
Гюрга: Теодора Миленова
Овчар Стоян: Александър Любенов
Самодиви: Моника Величкова и Емилия Димитрова
Вокал: Полина Димитрова
Дете: Емилиана Тодорова
Черни сили: Емил Рангелов, Красимир Петков, Александър Станчев, Калин Стефанов, Георги Георгиев, Константин Монов
Детски състав към КФИ "Витоша"
Ансамбъл към КФИ "Витоша"
С подкрепата на:
🙏Фондация Bcause и Световна банка
🙏Община Костинброд
🙏НЧ "Иван Вазов - 1947" гр. Костинброд
🙏Арт Мегдан БГ
🙏"Витоша 2010" ЕООД
Participants:
Gyurga: Teodora Milenova
Ovchar Stoyan: Alexander Lyubenov
Samodivi: Monika Velichkova and Emilia Dimitrova
Vocals: Polina Dimitrova
Child: Emiliana Todorova
Black forces: Emil Rangelov, Krasimir Petkov, Alexander Stanchev, Kalin Stefanov, Georgi Georgiev, Konstantin Monov
Children's staff at Folk arts school "Vitosha"
Ensemble at Folk arts school "Vitosha"
With the support of:
🙏Bcause Foundation and World Bank
🙏Kostinbrod municipality
🙏 Primary school "Ivan Vazov - 1947" Kostinbrod
🙏Art Megdan BG
🙏"Vitosha 2010" EOOD
"В потайна доба"
- Пенчо Славейков
Месечко грее засмян в небесата.
Стадо на паша разтирил в гората,
дрянов кривак е подплеснал овчаря,
песен подкарал на медна цафара.
Ветрец му вее и роши перчем,
и надалеко понесъл, възйема
тихата песен, не песен за радост -
за без изгора прахосвана младост...
В миг из незнайно над него се свиха
рой самодиви и танец извиха -
танец повожда най-предня от дружки.
Гюрга, на чело с венче теменужки.
Танец повожда и тъй отговаря,
вперила поглед пронизен в овчаря:
„Карай, подкарвай ти кършена песен, -
зарад какво ли си в жалби унесен?“
Нищо на Гюрга овчар не отвърна;
песен жаловна на танец завърна -
спрепнато трепкат и кършат се пръсти,
вихром летят самодиви чевръсти.
Ред слъкатушат, на вител завърнат,
свият, извият, в замах се разгърнат, -
следом по глухий на стъпките тътен,
вий се на роклите ромона смътен...
Морен ли, сепнат ли нещо, овчаря
песен запре; сладкодумна цафара
махна от устни и чело обори.
Гюрга девойка овчарю говори:
„Карай, подкарвай ти песен омайна,
месец залязва и доба потайна
куди по него зорницата близка...
Искай, що воля и сърце ти иска!“
- Месец залязва, зорница е близка...
Тебе и воля и сърце ми иска -
тънката стаса за мила милувка,
алени устни за чемер целувка!
С тия си думи към Гюрга посегна
той да я сграбчи - изви се, отбегна
тя, но за миг се отново извърна,
сега сама, та през кръст го прегърна
и към небото на вис го унесе...
Вихрено следом по тях се понесе
рой самодивски, с коси разпилени,
е свилени рокли по въздух развени...
Миг се не мина и сянка се черна
в модро поднебе разперена мерна...
Писък прониза нощта... в мах залитен
вий се овчаря, от вис запокитен.
Мярна - изгуби се нейде в тъмата -
мярна се пак - и грохна̀ на земята...
А самодиви, извити нагоре,
рой превалиха през тъмно задгоре.