Ц У Н А М И
Ден обикновен!?
...Нее, не беше хич като другите!
Едно запуснато от живота село, оживя!
Гешановци си сътвориха празник. Ей тъй , насред лято, по средата на август.
Нейде към 10 часа задрямалият кошер на Конака се събуди!
Сякаш уговорено цунами! ...Към центъра се спуснаха коли.
Как тъй и откъде в тази пустош?!
Спираха пред Читалището и идваха с настроение.
Малки и големи, ...всякакви!
Откъде толкова народ, та в Гешаново живеят едва двайсетина главанци!?
Децата и внуците на селото си идваха с пърхащи от спомени сърца!
Дохождаха от Добрич, от Тервел, от Аксаково, от Варна, от морето..., и откъде ли не!
Идваха да се срещнат и видят в милото Читалище, идваха да подишат Конашки въздух!
Минаваха край паметната плоча на Поручик Гешанов и влизаха в просторната сграда на Читалището, а там - позната миризма!
...На блажна боя, на киноленти, мозайка, паркет, на уют и спомени!
Срещнаха се след години,... десетки, безкомпромисни лета и бръчки!
Поводът за това мило нашествие беше да се видят и за да им подаря моята книжка.
Николай Мирчев и Кирил Комитов се бяха погрижили за подробностите.
Получи се откровен, емоционален празник!
Имаше главанчета, имаше и гости!
Фолклорен ансамбъл сложи черешката на тортата!
Имаше снимки, имаше настроение! ...Аз пък поревах!
Благодаря ви, главанчета и гости!
Беше истинско, беше откровено и мило!
Времето се изниза. Животът трябваше да продължи!
Тъжен край, но няма как!
Коли и гости отново поеха обратно! Читалището опустя! Селото - също!
Всички си заминаха!
Останаха празните сокаци, Поручика, аз и още четирима ...
...До следващото цунами, главанчета!
Димитър Жеков, с. Поручик Гешаново
Димитър Жеков не само пише добре, но е и човек, който силно обича своя роден край, своето родно село. Книгата му, публикувана през 2020 г., преработена и допълнена през 2024 г. е свидетелство за тази любов и отдаденост. Докато четем тези завладяващи истории, ние не само се потапяме в света на нейните герои, но и преоткриваме красотата и силата на родното село. Чрез думите на Димитър Жеков оживяват пейзажите, традициите и хората на Поручик Гешаново.
Издаването ѝ е възможност всеки от вас да си припомни редица мигове от историята на селото, на вашата общност и дух, които авторът толкова живо, правдиво и красиво описва в книгата си.
За щъркелите и врабчетата, за Сбора, Бабинден, Връбница и Нова година. Героите на Димитър Жеков са хора, животни или природни явления... Баба Златка, кака Руска Ангелова, Руси Дундакето... Десетки образи на гешановци поглеждат от страниците на книгата.
И тук искам да кажа това, до което като редактор стигнах. Обикновено, още в ученическите години, ни учат да откриваме кой е главният герой в разказа или романа. В "Дългия камък на Поручик Гешаново" всички образи са главни, всички са важни и определящи, винаги те са в центъра на събитията. За тях Димитър Жеков пише с голяма любов. Това са образите, които формират самочувствието и светогледа на гешановци.
Правдиво и красиво пише авторът на тази прекрасна книга.
Днешното представяне със сигурност ще бъде запомнящо се преживяване за всички, които са в залата, за няколко поколения гешановци, които в следващите дни и седмици ще разгърнат книгата му. Благодаря на организаторите, на Димитър Жеков и на всички вас!
Николай Мирчев, издателство "Мартине" - Добрич.
Откъс от читателско мнение на Енчо Димитров от гр. Балчик:
Приятно съм изненадан от книгата „Дългия камък на Поручик Гешаново“ с автор Димитър Жеков. Предполагам, че основните подбуди на автора са били да направи нещо, което досега никой не е правил за родното му село. За да се заловиш с такова начинание, ти трябват много упоритост и познания, а това се постига с много четене, проучвания и житейски опит. При Димитър Жеков това се е получило. От няколко дни пред мен лежи творбата му и все още не мога да повярвам, колко близък изказ на мисли и теми има между нас. Книгата му е като жив мост между поколенията, родили се и израснали в село Гешаново. В нея си дават среща отминалата младост и незавидното настояще на рушащото се и обезлюдяващо село. Димитър Жеков много успешно вниква в проблемите на хората и съобразно интелекта на героите си ги разрешава по възможност най-безболезнено. В много от разказите има отлични описания на природни картини, на събития, нрави и черти на характери. Все елементи, които някои наши съвременници избягват да използват, което придава на написаното сухота и бездушие. При Димитър отличното познаване на бита и езика на местните хора го издига много високо.
Докато има такива смели и предприемчиви хора в низините на обществото ни, въпреки неясните очертания за бъдещето, не всичко за България е загубено.
Енчо Димитров
гр. Балчик
26.07.2024 г.