วีดีโอ

Macedonians 🇬🇷 we speak the Greek language of Alexander and Macedonians Slavobulgarians you are not Macedonians

*_Μακεδόνες 🇬🇷💙_* (As it is written on all ancient inscriptions and texts)

bela Rasa MAKEDONSKA krvta Makedonska genot Makedon Lafejnto Makedonsko azbukta Makedonskoo kulturta Makedonskaaaaaaa

@@minustimer5637 Да не би българите да са черна раса?????????????????????? Чети!!! Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

@@minustimer5637 Македонска азбука от 1945 год. Сензационнен документ от 1945 г., в който се дават указания за създаване на "служебен" македонски език. Оригиналът се съхранява в градския архив на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър председателя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата - Н. Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие как точно да се изпълнява правителственото постановление:Решението с № 347 от 21.V.1945 РЕШЕНИЕ За македонска азбука Чл.1 Македонската азбука има 31 буква. Тие се: Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш Италиански букви /тук е изписана италианската азбука/ Чл.2 Овое решение влиза в сила от денот на ....................................... Следва описание и значение на новите букви, взети от италианската азбука Линкове към оригинала:1/ fakti.bg/mnenia/646019-kak-beshe-vzeto-reshenieto-za-sazdavane-na-makedonskia-ezik-dokument- 2/ www.dnes.bg/balkani/2020/12/07/istorik-kakva-e-istinata-za-nalaganeto-na-makedonskiia-ezik.472394 3/ www.brodbg.com/news-4-1007-Eto_kak_e_sazdaden_makedonskiyat_ezik.html Запознаването със съдържанието на този оригинален документ води до следните изводи: Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония - бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ - графичната система за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе веднага во сила“!? Процесът реално започва едва в края на май 1945 година. И то не по „естествения избор на македонския народ“, а с декрет подписан лично от премиера Л. Колишевски и министъра на просветата Н.Н. Минчев. Защо? Защото през есента на 1944 г. учебната година в училищата на Македония е започнала и практически е било напълно невъзможно новият език и неговата писменост „да влегуе веднага во сила“. Болшинството от учителите не се познавали новата политизирана азбука измислена от ЮКП, а децата са пишели с Кирилицата текстове на български език. По същите причини новата писмена система на езика не е въведена и през януари за втория учебен срок. Затова през май 1945 г. Л. Колишевски се разпорежда (а в края на месеца заповедта му влиза в сила): през лятото учителите да изучат новата азбука, та от есента да я въведат в училищата. Това твърдение се доказва от чл.2 на правителственото решение, в което е записано черно на бяло: “Ово решение влегуе во сила от денот на обявяванието“. А този ден на „обявяването“ е 21 май 1945 година! Второ, за какъв „естествен избор“ на македонския народ може да се говори в този случай, когато в документа се казва изрично, че на учителите се „изпракя Решението на Народната влада (правителството) на федерална Македония за македонската азбука“? След което е изписано и самото „РЕШЕНИЕ за македонската азбука“. С неговия чл. 1 правителството обявява, че „Македонската азбука има 31 букви. Тие са...“ и следва изписване графичния образ на буквите. Първо в ръкописен вариант, а след това и като „стампани букви“(печатни букви). Тази процедура доказва по неопровержим начин, че македонската азбука е наложена по чисто административен път със заповед на комунистическото правителство. От май 1945 г. то определя с какви буквени знаци учители, поети, писатели и учени трябва да изписват в бъдеще резултатите на своя интелектуален продукт. Трето, особено важно е да се отбележи, че комунистическата власт решава и заповядва точно кои са и „новите букви в азбуката“, въведени от комунистическото правителство. (Те са изброени - „г“ и „к“ с „акцентен знак“, плюс „s“, “ль“, „ю“ и латинското „y“). Така правителството в Скопие изрично декретира: точно какви нови букви ще се използват в новосъздавания „македонски език“ и коя от тях какво ще замества от Кирилската (българската) азбука; над коя от нововъведените букви трябва да се поставя „акцентен знак“ и пр. На практика въпросните нови писмените знаци са заимствани от сръбската азбука - Караджицата. Целта е ясна - дори зрителният образ на изписания текст на новия „македонски език“, измислен от комунистическата власт в Скопие, е трябвало да се различава от класическия облик на една страница, изписана с българската азбука.

@@minustimer5637 Така нареченият македонски език е функция на така наречената македонска нация. Която пък е издънка на македонизма. Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той го готви за задушаване на българщината и сърбизиране на областта. "Тъй като българската идея, както е известно на всички - пише Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще й бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма, или в разумни граници отразяване на МАКЕДОНСКИЯ ДИАЛЕКТ и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение, отколкото с македонизма", категоричен е балканският хитрец. В тази посока - продължава да умува Новакович, - ми се струва най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар трябва с македонския да се съедини сръбският буквар, но така, че македонският да е две трети, а сръбският една трета, при това във втората му половина. Букварът трябва да се напише със сръбския правопис и с внимание за добра транскрипция на македонския диалект." „Бидејќи бугарството, како што сите знаат“, пишува Новаковиќ, „има длабоки корени во Македонија, мислам дека е речиси невозможно да нè потресе само српската идеја против неа“. Оваа идеја, се плашам, нема да може сама да ја истисне бугарската и затоа на српската идеја ќе и треба некој сојузник кој е цврсто против бугарството и содржи елементи кои можат да го привлечат народот и чувствата на луѓето, одвојувајќи го од бугарското. Овој сојузник го гледам во македонизмот...“ Еве неколку извори: 1. Дипломатски архив - Дубровник, ПП оддел, Ф. 1. 2. „Граѓа за историјата на македонскиот народ“ од Архивот на Србија, том IV, книга III, 1888-1889, стр. 305 3. Кл. Џамбазовски, „Културно-општествените врски на Македонците со Србија во текот на XIX век"", Скопје, 1960г., стр. 17. В парка „Жената борец“ в сърцето на Скопие има няколко отделни скулптури и скулптурни композиции. Някои са по-стари, но другите са от онзи безумен проект на правителството на Никола Груевски, наречен „Скопие 2014“. Една от тях е посветена на заседанието на АСНОМ от 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пчински“. Там, както е известно, се полагат основите на съвременната държава на македонците, първо като федеративна част от Титова Югославия ================================================================= Владо Тренески: Македонският език е най-глупавата реформа на българския th-cam.com/video/WcBsEoA3ZLA/w-d-xo.html Великият писател Мигел Сервантес казва: „ Лъжливите историци трябва да бъдат наказвани, както фалшификаторите на пари“. „Всеки, който се отрича от своето Отчество, от Своята родина, той се отрича от своята съвест.“ И още: „Да се отричаш от своето изконно минало, от своята историческа култура, от своя език и в крайна сметка - от своите предци, означава само едно - да извършваш мародерство със собствената си памет. Няма нищо по-мило от Отечеството и Родината. „

Alexander’s grandparents were these Greeks: Amyntas and Evridike Neoptolemos and Andromache In Vardarska they teach you that his grandparents were these fyrbulgarians🇲🇰: Zlatan and MiroSLAVA StaniSLAV and Svetlana???